Най-добрият оператор на света: Емануел Любецки

Никой не снима като него. Роджър Дийкинс и Емануил Любецки са може би най-добрите живи оператори. Благодарение на Любецки успяхме да усетим дъха на Лео ди Каприо в "Завръщане" и да се потопим в безобразно добрите атмосферни кадри... Момчето от Мексико, което е приятел от дете с друг гений, Алфонсо Куарон, печели три награди "Оскар" и има още толкова номинации... Всичко започва с магическите кадри на "Малка принцеса" и първа номинация. Малко след това идва време за "Слийпи Холоу" на Тим Бъртън и втора номинация за "Оскар", а някъде там се ражда и творческата любов между Любецки и Терънс Малик. Един от най-красивите филми на света е плод на съвместната им работа: никога няма да забравим "Новият свят". Любецки успява да подходи към всеки филм като документалист. Снима онова, което заварва на терен, за миг сякаш забравя, че е фикция. Някъде там се крие магията. Самият той силно вярва в историите, по които снима, запленен от героите. Успява да улови живота им и всички детайли, които помагат за развитието на филма.

Твърди, че обича да снима на естествена светлина. Според него няма по-красив кадър от човек, поставен пред прозорец. Получаваш едновременно отражението на небето в прозореца, на облаците, на тревата, светлината е рисуваща, улавяш малките прашинки във въздуха. Никога не би смесил естествена и изкуствена светлина, защото всеки филм си има тон, това е като да объркаш боите при рисуване... Той подхожда към всеки кадър като художник, разказва ни филмите по най-любопитния и личен начин. Точно така, както искаме да ги видим. Точно от този ъгъл. Интимно, искрено, близко. Сякаш можем да докоснем актьорите... Често наричат Любецки "операторът на Иняриту". Може би защото печели два последователни "Оскар"-а именно с филмите "Бърдмен" и "Завръщането". Преди това прави фурор, който също му носи статуетка, с незабравимия "Гравитация".

Любецки дава началото на дългите, сякаш безкрайни кадри, наситени с напрежение и в същото време изключително живописни, красиви и тайнствени. Филмът "Дървото на живота" успя да натрупа повече вълнение и напрежение от всеки друг трилър, благодарение на майсторството на Любецки. Няма как да пропуснем и 8-минутните сцени от филма "Децата на хората", където Клайв Оуен е повече от блестящ.

Любецки действа като фотограф, успява да улови точния момент. Кадрите му, дори извадени от контекст, са достатъчен повод за пълнометражен филм. Той е и една от причините да започнем да разглеждаме филмите и от друга, по-кинематографична страна, да слагаме на пауза, да търсим определен кадър за постер, например. Любецки прави "точно онази страхотна картинка" и трудно можем да открием нещо несъвършено в работата му. Или владее хаоса, или успява да ни излъже. По най-гениалния начин.

Подаряваме си доза истинско съвършенство с някои от страхотните му фотографии, публикувани в Инстаграм. За малко делнично бягство.