Саяка Мурата: „Често мисля за очите на извънземните“

Повод за разговора ни със Саяка Мурата бе десетото издание на фестивала „Литературни срещи“, организиран от фондация „Прочети София“, където авторката бе специален гост. 

Саяка Мурата e една от най-видните представителки на съвременната японска литература. На български език през 2025 г. излиза романът ѝ „Земляни“ в превод на Надeжда Розова (издателство „Колибри“). Признанието на критиката и на читателите, както и присъждането на авторитетни отличия бележат всяка нейна творческа изява. „Жената конбини“ (превод: Маргарита Укегава, изд. „Колибри“), публикуван през 2016 г., е десетият ѝ роман, от който са продадени повече от 3,1 милион екземпляра в целия свят. Книгата е преведена на повече от 30 езика и е удостоена с най-важната японска награда „Акутагава“. В началото на 2026 г. бе и нейната театрална премиера на сцената на Народния театър „Иван Вазов“, под режисурата на Марий Росен.

Обсъждаме връзката между творчество и личното преживяване, ролята на несъзнаваното в създаването на истории, какво прави една книга ценна за читателя и как различните гледни точки могат да обогатят разбирането ни за света.

Вашите герои често създават свой собствен микрокосмос – свят със собствени правила, за да могат да съществуват на Земята. Какво Ви привлича към тези персонажи?

Може би причината е, че аз самата като дете се чувствах по този начин, както и сега, но особено през детството си. Така че, за мен е особено важно, че като възрастен имам повече възможност да споделям този опит. Мисля че оцелях и оцелявам благодарение на своите мечти, илюзии… благодарение на силата на историите. Понякога, в хода на историите си по някакъв начин съм успявала, може би, да открия душата си, да видя душата си. И мисля, че това нещо в момента се отразява и на героите в моите книги.

А, как намирате сюжетите за книгите си, или може би те по някакъв начин достигат до вас?

Никога нямам усещането, че аз ги измислям. Често давам това сравнение: представете си една много чиста лаборатория с малък стъклен аквариум, като за златна рибка. Когато сложиш различни елементи в него, в даден момент вече не е необходимо да се намесваш. Историята сама започва да се движи, да създава думи и образи, които не бих могла да си представя с ума си.

Така по принцип тече историята. Това е моят начин на писане – чувствам, че историята сама изниква.

Значи предполагам, че сте съгласна с предположението, че може би писането по някакъв начин е свързано с несъзнаваното?

Да. Взимам думите на друг уважаван писател, който казва, че не вярва особено в света на съзнанието. Светът, който съзнателно възприемаме, е изпълнен с илюзии и той не може да му се довери. Пише романи, като използва несъзнаваното.

По същия начин и аз често използвам това сравнение, казвам, че съществува една дълбока пещера някъде, от която изникват историите, така че по-скоро и при мен те се раждат от несъзнаваното.

Япония има много специфично отношение към идеята за „нормалния“, „обикновения“ човек – 普通 – и книгите ви разглеждат неотлъчно тази идея. Смятате ли, че творчеството ви се приема по различен начин от японските читатели в сравнение с международните?

Аз имам ясно играден образ, който може би всъщност е някакъв илюзорен образ, но все пак се страхувам да се отличавам прекалено много от този така наречен „обикновен“ човек. Това усещане на страх, дори ужас, да изляза извън границите на тази илюзия, смятах за много специфично за Япония.

Но обикалям други страни и често чувам от своите читатели, че има нещо подобно, макар и малко по-различно от думата „обикновен“. Може да са например представи за това как трябва да изглежда любовта, как трябва да се държи един възрастен. Те казват, че не им се позволява да излязат извън тези представи, сякаш невидими вериги или мрежи ги приковават постоянно.

Често усещам, че читателите ми се чувстват сякаш са намерили някого, който е като тях, и изпитва същата болка. И започнах да мисля, че може би това не е нещо характерно само за Япония, а по-скоро се среща навсякъде по света.

Тъй като заговорихме за читатели ми е интересно да ни разкажете малко за своя читателски опит. Какво въздействие трябва да има една история, една книга върху вас, за да я смятате за нещо, заслужаващо да бъде прочетено?

Книгите, които смятам за ценни и лични, са тези, в които мога да чуя собствения си глас, дали е вик, или нещо друго, няма значение. Или пък да срещна в книгата нещо, което може да се нарече музика, вой или мълчание, което съществува само там в текста и историята на автора.

И за да се срещна отново с този глас, с тази музика, трябва отново и отново да отворя тази книга и да прочета тези страници. За мен това би била една ценна книга.

Има ли някой въпрос, към който често се връщате и на който все още не можете да си отговорите?

О, мисля, че има много. Един от тях е, че често мисля за очите на извънземните. Тъй като съм живяла дълго време като човек, в мен се натрупва информация за човешкото в очите на другите. Затова дори когато гледам просто някакво човешко същество, се питам защо е облечено така, защо например е пуснало косата само на определени части от главата си, но все пак се замислям, че вече разбирам някаква култура, рефлективно.

Като човек, който е живял дълго време, в моето съзнание е натрупана много информация, но всичко е през погледа на един човек. По този начин се опитвам да разбера културата и други неща. Понякога си мисля и за гледната точка на другите. За гледната точка на някой, който не е бил на нашата планета, на извънземен.

Това, което ме е интересувало още от дете е как биха изглеждали през очите на извънземно, непознаващо нашия свят, например, сградите в Токио. Ще знае ли, че са изкуствено създадени, или ще ги вижда като големи гнезда. Тоест, интересно ми е по какъв начин едно извънземно същество би могло да възприеме нашата култура без да има познанията за човешката история.

Отдавна ме интересува това и си мисля, че ако напиша роман, може да успея да го видя, но все още не съм успяла.

Всъщност все по-често в съвременната литература виждаме опити да се покаже друга гледна точка, било то тази на животно, на нещо предметно или дори извънземно. Изглежда този въпрос си го задават много хора.

О, благодаря ви.

Аз благодаря за това, че споделихте своята гледна точка с нас.

Саяка Мурата интервю Литературни срещи Земляни Жената конбини