Шарл Азнавур и парижкият кураж да бъдеш себе си

На 22 май се ражда един от най-известните артисти на нашето време.

Мария Петкова

Поредното бебе проплаква в парижка болница в средата на 20-те години. Младите родители избират името Шанур за своето момченце. Да, не звучи никак френско, защото става дума за арменски емигранти, които френската столица приютява по време на геноцида. Париж клокочи със собствен ритъм, където се стапят всякакви национални и религиозни идентичности. Така по настояване на сестра от родилното отделение, прекръстват новороденото Шарл. 

Няколко години по-късно на бял свят се появява сестра му Аида. Двамата израстват сред декорите на импровизирани представления, които се организират от талантливи арменски артисти, емигрирали в Париж, подобно на неговите родители. От ранна детска възраст у него се заражда любовта към необятния свят на музиката, театъра и сцената. И като говорим за кураж, едва тригодишен излиза неочаквано за всички на сцената преди поредното арменско представление и грабва публиката със своя талант, както продължава да го прави до сетния си час. 

След настъпването на Великата депресия през 30-те години, семейство Азнавурян често са принудени да се местят от един квартал в друг, търсейки възможности за по-добро препитание. Непрестанното "започване отначало“, означава не само нова работа, но и нова училищна среда. Независимо от трудностите, артистичното семейство с арменски произход не губи своя афинитет към сценичните изяви, пък били те и самодейни. Деветгодишният Шарл самоволно решава да се яви на истинска голяма сцена. Пише писмо до тогавашния програмен директор на театър "Пти-Монд“. По онова време господин Пиер Амбъл продуцира десетки детски спектакли, които се изпълняват всяка седмица. Годината е 1933, а отговорът не закъснява, така че след мъчително прослушване Шарл е приет в театралното училище.

Там получава първата си роля – танцьор на руски танци. Представете си, дребничко детенце, което подскача на руски казачок. Периодът в това училище се оказва ключов за него не само като артист, но и като човек с развито чувство за отговорност. Освен че усвоява тънкостите в бранша, успява да помогне на семейството си със средствата, които изкарва с участията си в театрални постановки. По това време, по-малката му сестра Аида свири на пиано в детска трупа, продуцирана от господин Приор. Благодарение на нея попада сред децата-артисти и тръгват на турнета из цяла Франция и Белгия. Ваканциите в Прованса с "Приор и Щурчетата“ го карат да се влюби в района около Марсилия, където по-късно се установява, за да изживее своята житейска есен, преди да отлети завинаги.

Ученическите години на Азнавур преминават в много песни, танци и безгрижни лета в Прованса с театралната детска трупа. Той се превръща в харизматичен тинейджър, който трябва да види и животът от другата страна сцената.  Насърчаван от семейството си да се образова, Азнавур получава стипендия от свой заможен сънародник, също емигрант. Започва своето обучение по радиотехника в търговския флот. Няколко месеца след обявяването на войната, техническото училище се закрива. В свои интервюта той често описва този момент от живота си с едно изречение:

"Колкото до мен, зная, че търговският флот по-скоро е спечелил, като ме е загубил… а пък за мен самия да не говорим!“ 

През 1939 година градът на музиката, любовта и свободата е скован от страх и ужас. Окупационните войски демонстрират своето господство над обикновените граждани и проявите на жестокост зачестяват. Хранителните продукти от първа необходимост и приятните разходки по магичните парижки улици са заменени с глад, лишения и ужасяващи гледки зад всеки ъгъл. Амбулантната търговия става единственият начин за припечелване.

В спомените си Шарл се завръща с особена носталгия към това време. Пожертваните мечти на родителите си, препълнената със стока количка, която измъченият му баща дърпа по склоновете на стръмните улици, за да изхранва семейството. Избодените ръце на майка му, която шие денонощно, вместо да се отдаде на писателската си дарба. "Родители от чисто злато“, така ги нарича! 

Режимът пада, Франция отново е свободна, хората малко по малко се съвземат от ужаса на войната, подобно на гора, която се възражда отново след сеч. Клубната сцена също оживява и през 1943 година в "Клуба на песента“, където се събират млади артисти, се сформира дуото "Рош и Азнавур“. Пиер Рош – пианист и композитор се превръща в неразделен сценичен партньор на Шарл Азнавур. Изпълненията им предизвикват истински фурор в парижките кабарета и клубове. Някъде там сред бохемския живот среща първата си съпруга Мишлин Рюгел Формантен, а по-късно им се ражда дъщеря, носеща звучното име Патрисия.  

Сред жените в биографията на Азнавур винаги изпъква Една – Едит Пиаф. Съдбоносната им среща се случва докато дуото "Рош и Азнавур“ представят свои песни в радиопредаване, водено от Пиер Кур и Франсис Беланш. Впечатлена от изпълнението, Пиаф отправя покана на Шарл да гостува в нейния артистичен дом, който се превръща в сборен пункт на всички "странни птици“ от арт-средите, а в центъра е винаги Тя. Огромната популярност, която витае около Пиаф, известна не само с таланта си, но и особения характер: огнена, предизвикателна, непредсказуема и самоуверена жена, тя е всичко, което може да изплаши до смърт стеснителен мъж, какъвто е Азнавур, тогава.

Отзовава се на поканата, доказва онзи стар принцип, че не е достатъчен само талант, важно е да имаш и кураж. Следва вечер, изпълнена с песни, музика, провокации и битка на характери. Азнавур описва отношенията си с Пиаф като повече от приятелство и повече от любов. Невидима, но силна нишка ги свърза, а именно улицата. Тя вижда в него себе си преди да се сдобие с популярност, а той вижда в нея образа, който желае да бъде, когато стане популярен. Шарл се превръща в "момче за всичко“, съквартирант, текстописец, приятел, моето старо "Аз“ за Едит. Концерт след концерт между тях тази силна връзка с висока доза ексцентризъм става все по-силна. Франция става все по-тясна за него и той решава да последва Пиаф в Америка, заедно със сценичната си половина Рош. Съпруг, баща и син, Азнавур тръгва с последните си средства към страната на неограничените възможности, за да се види с неповторимата Едит Пиаф в мюзикхола, където тя концертира. 

Пристигането им в Америка не е грандиозно, но въпреки това е запомнящо се, предвид престоя в имиграционен арест, когато властите установяват, че двамата французи нямат визи. Приятелството им остава непокътнато, независимо, че много след тяхното пристигане в Щатите Рош поема по свой път. Оказва се, че не Америка, а Канада е по-гостоприемна към изявите на Азнавур. Концерт след концерт, популярността му расте и той започва да се изявява не само на сцената, но и в киното. Един живот на истински артист, в който се редуват три жанра, които образуват цикъл: поезия, музика и кино. Уникалното в тази личност е фактът, че той жонглира с тях, без да притежава познания по литература или актьорско майсторство, дори няма музикална грамотност.

"В нашата професия е нужно да имаш нос, моят е половината на Пиаф, а другата половина е на адвоката ми.“, шеговито разказва Азнавур за операцията на своя арменски нос. Добрият външен вид за него не е суета, а уважение към публиката. 

Звездата на Азнавур свети все по-ярко на небосклона на световна сцена. Личният му живот е също толкова динамичен, колкото е сценичният. След два брака и две деца, Азнавур няма никакво намерение да се ожени отново, но един ден получава писмо от жена на име Арлет, която му съобщава, че очаква дете от него. Ражда се прекрасно момченце, което наричат Патрик. Арлет и детето живеят далеч по нейно желание. Двадесет години по-късно, тя отправя майчинската молба към Шарл да поеме грижите за своя син, поради лошото отношение на настоящия й съпруг спрямо Патрик. Без никакво колебание, Азнавур осигурява самостоятелно жилище и образование на подрастващия. В навечерието на двадесет и петата си годишнина момчето се самоубива с алкохол и лекарства, които Азнавур вижда разпръснати около него, когато го открива мъртъв. Раната от тази трагедия не зараства до края на живота му. 

Nar P, Dribble
 

В средата на 1950-те Шарл Азнавур тръгва на национално турне в Северна Америка. Сключва договор с най-известните френски концертни зали и макар критиците да се отнасят безпощадно към певеца, публиката е в плен на неговия, дрезгав, привлекателен глас. Първите му значими роли са във филмите "Женкар“ и "Глава срещу стената“. През 1960 г. участва в "Застреляй пианиста“, а през 1963 г. получава главната роля в мелодрамата "Париж през август“. За своя дълъг творчески живот Шарл Азнавур участва в над 60 филма и работи с имена като Клод Льолюш, Клод Шаброл, Жан Кокто и Рене Клер.

Всъщност, истински парижанин не те прави само местожителството в паспорта, а едно особено качество, което този град възпитава – кураж. Не този от тълковните речници, който означава: "мъжество, смелост, решителност", а онзи прословут парижки кураж /courage/, чиито корен идва от "coeur" сърце, иначе казано, смелостта да последваш сърцето си.

Големите и велики артисти, знаят кога да се качат на сцената и кога да я напуснат. През 2018-та година в  световния ден на музиката, светът си казва сбогом с Шарл Азнавур. Париж изпраща "бащата на шансона“ с музика, която огласява града, идваща от огромна мултимедия, Айфеловата кула сияе в злато и хиляди минувачи се спират, за да послушат песните, с които израстват, влюбват се или разлюбват. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт