Нетърпеливите писатели

Онези, които решиха да сложат край на живота си и се впуснаха в танц със смъртта.

 

Човекът се отличава от животното по това, че човекът може да завърши живота си със самоубийство.
Жан-Пол Сартр

 

За никого не е тайна, че литературата, както всяко друго изкуство, живее на гърба на болката и на ръба на отчаянието. Мастилото често бива подменяно с кръв или сълзи, макар и да звучи безкрайно клиширано. Ако нямаше мъгли в съзнанията на писателите... ако нямаше липса на светлина в тъмните ъгли на душата им... никога нямаше да успеем да скочим в дълбоките води на великата литература. 

За мнозина писатели думите не са достатъчно ярка светлина в тунела на битието. Едни от блестящите умове на литературата откриват спасение в самоубийството. Силвия Плат, Вирджиния Улф, Марина Цветаева, Стефан Цвайг, Зигмунд Фройд.

Силвия Плат (1932-1963)

Писателката, която крие тъгите си под похлупака на вечната депресия, като дете е смятана за вундеркинд. Написва първите си стихотворения когато е едва на 8 години. Още в ранна възраст Силвия получава завидни стипендии и много внимание. Сякаш целият свят разчита на нея, натоварвайки я с огромните си очаквания. В пословичната творба “Стъкленият похлупак” е описан първият опит за самоубисйство, който, разбира се,  довежда до дълбоки отклонения на нервната система и хваща за ръката депресията. Десет години след написването на романа, Силвия прави повторен танц със смъртта, опитвайки да катастрофира, но оцелява отново. Третият опит е “щастливият” ѝ танц. Безспорно едно от най-шокиращите и емблематични самоубийства в историята на литературата. Силвия Плат става рано сутринта и прави закуска на децата си. Затваря грижливо и плътно всички врати и прозорци и пъха главата си в газовата печка. Вероятно в димящата ѝ глава е живял и лъч надежда, тъй като оставя бележка, която призовава да се обадят на лекаря ѝ.

Вирджиния Улф (1882 - 1941)

Емблематичното самоубийство, което предхожда това на Плат, носи марката Улф. Романите на Вирджиния са преведени на почти всички езици. Нейният дом в Лондон събира едни от най-видните и изтъкнати литератори, интелектуалци, критици, творци в началото на ХХ век. За жалост Улф не се слави с издръжливи нерви и често пъти те я довеждат до поредния срив. Поредната депресия. В живота на писателката настъпва период, който е низ от разочарования. Натрапчиво усещане, че светът се руши и полудява. Любимият ѝ племенник загива в Испания. Съпругът ѝ го грози гибел от войната. Сякаш всички воюват и се убиват кръвожадно. Преломният момент настъпва тогава, когато в апартамента на Вирджиния пада бомба и унищожава библиотеката ѝ. Уплашена до смърт, че съвсем може да загуби разсъдъка си, Вирджиния Улф напълва джобовете на роклята си с камъни и скача в реката, където поема към вечните дълбини на спасението.

Марина Цветаева (1892 - 1941)

Руската поетеса през целия си живот се бори с напрежението и тъгите на Европа между двете войни. Прави опит за самоубийство, още когато е едва на 17 г. Животът драска чувствителното сърце на писателката и година преди да падне в прегръдката на смъртта написва в дневника си:

Година вече търся смърт по мярка. Всичко е уродливо и страшно. Да се нагълташ - мерзост, да се хвърлиш - враждебност, изконната отвратителност на водата.

С годините депресивните състояния на Цветаева се засилват с огромна мощ. В есента на своя живот удря дъното на отчаянието, което е следствие от началото на войната и евакуацията в дълбоката провинция. Тогава Марина не може да си намери работа и се моли да бъде наета поне като миячка или чистачка. Единствената мисъл, способна да даде някаква утеха на клетницата, е синът ѝ. Тогава Мур е на 15 г. и Марина иска да живее, за да му бъде нужна. А дали във всеотдайността си всъщност е полезна или дълбоките ѝ депресии тровят момчето? Цветаева взема решение да приключи странствата си по тази земя. Наема стая в къща и се беси на гвоздей в плевнята. Оставя бележка: “Искам Мур да живее и да се учи. С мен той ще пропадне ” След погребението на поетесата синът ѝ възкликва: “Марина Цветаева постъпи логично.” 

Стефан Цвайг (1881 - 1942)


Войните, депресиите и отчаянието са само малка част от причините, които имат силата да доведат един творец до ръба. При големия австрийски писател Стефан Цвайг отровата носи името Любов. Роден в заможно еврейско семейство, Цвайг има щастието да бъде напълно обезпечен дори и в най-мрачните години на войни и емиграция. Белетризираните биографии, които пише, се продават много добре и носят огромна слава на писателя. Въпреки финансовото спокойствие, което дава гръб и опора на Цвайг, светът отново започва да се разпада. Японците нападат Пърл Харбър, Англичаните се отказват от Сингапур, в Европа се разпореждат нацистите. А Цвайг има само и единствено Лоте. Секретарка и любима. Двамата държат ръцете си непрестанно и минават смело през всяко сътресение. Когато бедите и нещастията взимат превес над спокойствието, Стефан и Лоте слагат край на живота си. Твърди се, че болнавата и депресирана любима на писателя го е склонила към смъртоносната доза сънотворни. Преди да умрат двамата пишат 13 писма. В едно от тях Цвайг казва:

Аз приветствам всички приятели - нека те видят зората след дългата нощ! А аз съм твърде нетърпелив и тръгвам преди тях!

Зигмунд Фройд (1856 - 1939)

И ако част от писателите имат смелостта да се потопят до дъното на реката с камъни в джобовете или да изпият огромна доза сънотворни, то историята познава и такива, които се нуждаят отчаяно от помощ. От ръка, която да им даде засилка към вечния полет. Бащата на психоанализата Зигмунд Фройд се бори с рака през последните 16 години от живота си. Още през 1923 г. Фройд моли отчаяно лекаря си да му помогне да си отиде от този свят с достойнство. Нима не е странно, че човекът, който цял живот си играе словесно с човешката психика, така и не оставя теория, която да разкрие механизма на суицида? Е, близкият приятел на Фройд, доктор Макс Шур, дава обещание на психоаналитика и изпраща своя приятел във вечността със смъртоносна спринцовка морфин.

Поети, писатели, психоаналитици, любовници, разказвачи на истории, лъжци, мечтатели... но преди всичко хора. За никого на този свят не е тайна, че по-умните и интелектуално натоварени индивиди се справят много по-трудно с тегобите на този живот. И тогава, когато изкуството не може вече да помогне, обятията си широко отваря смъртта.

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт