Последната любов на Едит Пиаф

За да ти разкажа за Тео, ми се иска да започна с: "Имало едно време”. Това казва Едит на своята вечна сродна душа Момон (Симон Берто).

Тя е на 47, а той едва на 27. Пътищата на двете души се пресичат в момент, в който певицата се намира в есента на живота си и вехне под тежестта на собствените си пороци. Изнемощялото тяло е заклещило една уморена душа. В онзи момент зад гърба на Пиаф се намират три автомобилни катастрофи, опит за самоубийство, 4 случая на интоксикация, 7 операции. Вече почти няма следа от  непокорната и кокетна Едит. Тя всеки ден свива крехките си кокали във вехт халат, роклите лежат някъде в гардероба, а косата е рядка и неугледна. Влошеното здраве на певицата не ограничава срещите ѝ с хора. На пищно събиране, което Едит прави у дома, внезапно в ъгъла на стаята се появява слънчев лъч от Гърция. Великолепно тяло, жаден буден поглед и усмивка, която заслужава всичката любов на този свят. Това е младият грък Теофанис Ламбукас. Тео на Едит. Тео Сарапо, както по-късно ще го нарече Едит. (От предишен престой в Атина певицата е запомнила грешно думата сагапо, която в превод от гръцки означава обичам те. До последно Едит нарича своята муза Тео сарапо)

От поредното запознанство остава само сладкият блясък на топлата усмивка. Блед и едва уловим спомен от красиво пресичане на два погледа. Никой не подозира, че Тео пожелава веднага душата на Едит. Съзира у нея жената  и дава свобода на копнежа си. По-късно, когато тя е в болница, получава запитване дали ще приеме за гост младия Теофанис. Няма причина да не се съгласи. Щастлива е да узнае, че все още има някой, който би желал да я срещне и да приказва с нея. Младият и очарователен Тео влиза в стаята на клетата Пиаф и й подарява малка кукла. "Не мислите ли, че съм малко възрастна, за да играя с кукли? Обикновено хората носят цветя” - шеговито коментира подаръка Едит. "Това не е просто кукла. Специална е. От Гърция” - отвръща без смущение Тео и в този момент дава знак на Едит Пиаф, че в неговите очи тя може да получи всичко. Емоционалното всичко, което има безапелационната мощ да излекува всяка болест и да оцвети всяко нещастие в нюансите на радостта. Дивата и бурна Пиаф, която цял живот раздава всичко за приятелите си, сега разбира, че в мъничкия жест на внимание се крие цялата вселена. Сърцето ѝ започва да бие учестено. Характерният и шумен смях измества агонизиращата гримаса на нещастието и болката. И след всяко посещение на Тео, в гърдите на Едит пониква цвете.

На следващия ден младият грък носи букет. На по-следващия - също. И след това отново. Блаженството е почти непоносимо. Така хубаво е, че дори страшно. Едит се страхува да попита "Ще дойдеш ли пак и утре?”, макар че знае. Той ще дойде. И ще продължи да идва. До края.

Срещите в болницата минават с лекота и дори вдъхновение. Тео чете на своята любима, защото буквите я уморяват. Пожелава да среши косите ѝ, тъй като той е музикант, заклещен в тяло на фризьор. Предложението кара сърцето на Едит да изпита болка, защото от косите й почти нищо не е останало, красотата ѝ вехне някъде далеч в младостта и тя внезапно усеща срам. Ръцете на Тео са твърде прекрасни, гребенът му е прекалено фин за тези оредели и сплетени коси. Гадният лепкав студ на срама залива като студен душ малкото тяло на Едит, но Тео е способен да я успокои и грижовността на пръстите му сякаш карат сплетените оредели коси да се превърнат в коприна.

Когато Едит научава, че Тео е фризьор, тя го пита за какво всъщност мечтае. “Музика” - откликва той и крехките и безжизнени ръце на певицата се удрят една о друга от радост.  Това тя може. Умее да превръща ентусиасти в звезди! Бавно и постепенно двамата започват да вървят ръка за ръка. Стъпка по стъпка към прожекторите на голямата любов. Хорското мнение не е от значение. Единственото, което е важно за тях е онова, което е сгушено в сърцата им. Така на 9 октомври 1962 година двамата излизат в зала “Олимпия” и изпяват “За какво е любовта”. И публиката се влюбва. Хората се изправят на крака. Чуват се възгласи “Браво!” и цялата зала е опиянена от емоцията на двамата. Тео е любовта, за която Едит Пиаф пее цял живот. Той е всяка строфа, всеки изпят ред, всяка муза. “Ти си родена в деня, в който те срещнах.”

Предложението за брак не закъснява и, разбира се, Едит се плаши. Как ще се представи на родителите на Тео, какво ще кажат те за възрастта й? Имат ли значение детайлите изобщо? Врабчето започва да живее само и единствено с мисълта за вричането във вярност. 5 дни преди сватбата Пиаф получава тежка криза с кошмарни болки в гърдите, но крие страданията си. Заключва се в болката и не се интересува от наближаващата смърт. Единствено отчаяно моли лекаря си да е здрава за сватбата. На 9 октомври в големия ден Едит носи своята емблематична елегантна черна рокля, която винаги е била част от визията й. Част от марката Едит Пиаф.

Едит и Тео са заедност без уговорки. Без условия. Връзката диша леко и без затруднения. Музикалната сцена все по-често търси Тео, той записва албуми и се носи на крилете на славата, но здравето на Едит продължава да се клати. Настъпва черен период на болници, нервни кризи и краткотрайна загуба на паметта. Не разпознава любимия си, трудно пее, крещи целодневно. Във въображението ѝ всеки крясък е песен. Представя си сцена, стиска ръката си така, сякаш държи микрофон, а единственото, което може да направи Тео в тези умопомрачителни мигове...е това просто да бъде до нея и да бди над отиващата си муза.

Залезът е близо. Едит го посреща с тяло, тежащо 33 килограма. Лицето е подуто. Косата я няма. Само очите, очите са същите. Спомените от бурния живот вехнат под тежестта на забравата, но Тео е винаги там, за да обича. Не размахва пръст и не дава съвети. Просто обича. И ако се върнем към песента, вдъхновила цялата публика на “Олимпия”, няма как да не си зададем въпроса “За какво е любовта”? И отговорът е лек и семпъл. В последните си дни Едит Пиаф намира спасение в киното и гледа филми всяка вечер. Двамата с Тео тънат в дългове, но това не му пречи да купи прожекционен апарат, за да може неговата Едит да бъде щастлива и да има това, което желае. За това е. Всичко в този свят е за това. Да се намери този, който преди смъртта ще изтича да купи прожекционен апарат и ще бъде винаги там. За да се грижи за филмите и да дава любовта си без резерви и уговорки. Завинаги. 

На 11 октомври 1965 г. Едит Пиаф умира. Едни от последните й думи гласят: "Ако не бях срещнала Тео, винаги нещо щеше да липсва в моя живот.” След години Тео е погребан до своята любима и на надгробната им плоча пише: “Любовта побеждава всичко.”

 

музика Пиаф изкуство любов