Как да превърнем всеки ден в безкраен празник

Непосилната тежест на битието често ни води до отчаяние, безкрайна тъга и мрачни настроения. Много често животът ни изправя пред трудности, за които не сме готови. Времето се разтегля и една минута може да тежи като цяла година, но онова, което не бива да забравяме, е че макар и да е клише, след бурята изгрява слънце. И то наистина е там и ще се появява. А дори и да се взираме с усилие в мрака, без да виждаме светлина, то е хубаво да помним, че я носим в себе си. Само трябва да изтупаме прахта и ще я видим. 

В лятото на 1958 г. Ърнест Хемингеуй започва да пише книгата си “Безкраен празник”. Тя се отнася за годините 1921–1926, прекарани в Париж. В писмо до свой приятел американският писател пише:

“Ако си имал щастието да живееш в Париж на младини, където и да отидеш след това, той остава в теб за цял живот, защото Париж е един безкраен празник.“

Е, безкрайният празник е състояние на духа. Макар и всички да обичаме града на любовта, то не е необходимо да сме живели там, за да превърнем обикновеното битие в пищен празник. Но е хубаво да вземем нещичко от французите, а именно умението да се наслаждаваме на всеки миг. Забравили сте кои са малките щастия в този живот? Сега ще ви припомним. Но започваме с това, че те никак не са малки… 

Храната

"Животът е комбинация от магия и паста.", казва Федерико Фелини, а ние можем само да се съгласим с него, да запретнем ръкави и да се насладим на вкусната храна. Удоволствието да споделиш обяда или вечерята с близките си хора, е едно от най-ценните изживявания, които абсолютно винаги превръщат и най-скучния ден в абсолютен празник. Дори и след най-неприятните 24 часа, една изящна вечеря с най-близките стопля душата така, както нищо друго на земята. Е, може би единственото по-страхотно би било към вкусната порция да добавим и едно студено Somersby. И като говорим за напитки…

Питиетата

Не, не говорим за пороци. Говорим за удоволствия. На прага на лятото онова, което най-силно ни доставя всички удоволствия на света, е изстудената напитка под звездите. Отпуска, освежава настроението и е повод за множество споделени усмивки и красиви емоции, които след това се превръщат във вълнуващи истории, които разказваме години наред. А нима има нещо по-страхотно от добрите истории?

Фотограф: Александър Димитров

Изкуството

Гладът за изкуство е не прилича на никой друг глад. И най-скучният ден може да се превърне в абсолютна радост и удивителна наслада. Стига ни само да се изгубим за няколко часа в близката галерия или да забием нос в любима книга. Изкуството е спасител, защото води до катарзис, вдъхновение, изчистване на ума и окриляване. Никога не бива да забравяме, че любимият ни режисьор Андрей Тарковски споделя, че “изкуството, преди всичко, не засяга ума на човека, а неговите емоции.” А всичко, което докосва емоциите, превръща деня в празник.

Приятелите

Няма трап, който да не можем да прескочим с помощта на приятелите, семейството и  всички онези хора, които се грижат за нас, мислят ни и ни обичат. Хубаво е да знаем, че те винаги са там, за да положим глава на рамото им, да ги прегърнем, просто да помълчим заедно или да се забавляваме до забрава. До нас са в тежките моменти, но и в красивите. Винаги можем да им се обадим след края на работния ден, да се посмеем в компанията на няколко студени свежи бутилки Somersby да изговорим всичко съществено и несъществено. Безкрайният празник е там, където са безкрайно близките на сърцето.

Фотограф: Александър Димитров

Любовта 

За нея няма нужда да говорим. Винаги, когато е споделена, дълбока и разтърсваща, сетивата пируват, денят и нощта се сливат, животът е празник и няма нужда от нищо повече…

А за да бъде абсолютно всеки ден изблик на радост, щастие и емоции, трябва само да споделяме храната и питиетата с най-близките, да ги прегръщаме, да отделяме време за изкуство и да показваме любовта си на онзи човек, към когото я изпитваме.