Дайте да говорим за секс. И после да го правим.

И защо е опасно да НЕ се говори публично за секса?

Вие как предпочитате да правите секс - на светло или на тъмно? А кой да е отгоре? Прави удобно ли ви е? Питам, защото на мен обикновено не ми е. А седнали? Целувате ли се с език, когато правите любов сутрин на събуждане, преди да сте си измили зъбите? А когато правите фелацио или кунилингус? Или може би изобщо не ги правите? Гнус ли ви е? Как стигате до оргазъм? Правите ли handjob или fingering? Какъв е вкусът на спермата? И ако не знаете, не ви ли е любопитно да разберете?

Просто задавам въпроси. И провокирам, разбира се. Защото съм наясно, че ще има сбърчени вежди, ококорени очи и изводи, че тая Касимова нещо не е добре. 

Преди време, когато пак бях писала за секса и манталитетните ни табута по отношение на него, една позната възмутено ми препоръча в социалните мрежи да съм се била спряла, за да съм четяла книги, вместо да съм говорела на “такива теми” с такъв отвратителен език. Нямам идея защо противопостави четенето като културно занимание на правенето на секс (в което също би следвало да има култура), но определено се изненадах от езиковите й претенции към обговарянето на “такавата” тема. 

Принципно, назоваването на нещо е процес на отделяне на факт, обект или действие от теб самия. За да го наречеш с някакво име, трябва да го дистанцираш от себе си и така да го наблюдаваш и разбереш. Езикът сам по себе си не може да е отвратителен. Той предлага поредица от произносими и чуваеми звуци, в чиито комбинации ние откриваме смисъл. Когато придадем емоционално значение на дадена дума, ние я зареждаме с тип отношение. А то от своя страна е огледало на много и различни процеси, огромна част от които обаче са именно манталитетът и народопсихологията. В този смисъл определянето на една съвсем конкретна лексика, свързана със секса и практикуването му, като отвратителна, е реален израз на отношението към говоренето за секс. Казвам “говорене” за секс, да не се бърка с “правене” на секс. Тази моя позната се беше възпламенила не от самото правене на секс, а от думите, с които бях избрала да говоря за него. Което ми дава основание да смятам, че личният й сексуален речник (доколкото изобщо го има) е зареден с много от тези табута. И тъй като те никога не остават без свой физически израз, ето я и манталитетната рана, която със сигурност уврежда и самото правене на любов - “сексът е нещо твърде интимно и мръсно, за да бъде обект на всеобщо обсъждане”. Един вид “правете си там мръсотийките, ама тихо. И, за бога, не говорете за тях публично!” Пък аз най обичам някой да ми каже, че не мога да говоря за нещо! Все едно да ми каже, че нямам право на “задна прашка” например. Я! 

Преди години, във времето между двата си брака, събрах безценен сексуален опит. Бях във връзка с един мъж, с когото взаимно си доставихме много и наистина незабравима любовна радост. Беше няколко години по-млад от мен, напълно лишен от всякакви задръжки в леглото, стига да ти достави и да получи удоволствие по начин, приятен и за двамата. Един път си говорехме за другите хора, с които сме били интимни в живота си и това как сме се чувствали. Останах изумена, когато той ми сподели, че повечето от жените (българските жени - важно е да се уточни!) принципно просто “лягат и чакат”. 

Сексът за тях е някакво действие, което се случва извън емоционалните им реакции, въпреки че са физическа част от този процес. Те присъстват в него, предоставяйки тялото си за удовлетворението на някаква “мъжка нужда”, което им е вменено като задача за изпълнение, като вид лично, женско пожертване. За тях е притеснително да проявят активност в интимните си отношения, защото са отраснали и живеят с разбирането, че да си жена и да правиш необуздан секс с някого, е “мръснишко”. 

Ебеш се (леле, как пък го казах!) По две причини - да имаш деца, и да е доволен мъжът. Пък ако вземе и да ти е хубаво… направо не знам, ама нещо не е наред! Разбирате ли колко дълбок е проблемът - тези толкова много лежащи и чакащи жени така и не умеят да подхождат към секса като към взаимна, равностойна игра за достигане на върховно удоволствие! Вместо това те търпеливо, а често и с отвращение, го “изтърпяват”. Така са научени. Защото никой никога не им е говорил за “онова”, защото “не е удобно” или защото ако вземат, та проявят някаква по-видима чувствителност, току-виж ги нарекли курви. 

А в тесните размери на родната ни народопсихология това си е шумно и унизително низвергване. Ставаш отлъчена от “добрите момичета”, от жените с главно Ж, от българските майки юнашки. 

Възпитаната у поколения българки сексуална свенливост обаче нямаше как да продължи вечно. Най-малкото, защото тя не е добър съветник в нито един брак. А днес, когато бракът не е “докато смъртта ги раздели”, семейното нещастие в леглото много лесно се отстранява чрез настаняването на трети човек и/или разпадането на семейната единица. Затова и когато в кризата около средата на трийсетте и началото на четиридесетте браковете започват да се клатят, на нашите така скромни откъм сексуална смелост дами не им остана нищо друго, освен да потърсят помощ. Само че не специализирана помощ от сексолог например - те нямат усещането, че нещо не им е наред, та да търсят лекари! 

Трябва им нещо по-леко и с уклон към самоусъвършенстване така - като йога, като хюга, като лайф коуч малко. Нещо само “по женски”, магично, самодивско и даже вещерско, че да хване балкански дикиш и да проработи. И ето ги нашите тихи, невидими, леко поотпуснати и обезверени, дълбоко огорчени от живота си женици, записани и под строй на курс за гейши, любовни жрици, прелъстителки, фатални жени! Плащат за усвояване на “женско тайнство” на една добре ориентирана в бездънната ниша на българските сексуални липси жена с най-подходящото откъм маркегинтова гледна точка руско фамилно име, която упоително, разбираемо и все пак някак по научному им разказва за “йонитата” и “мужский членчик”.  А не трябваше ли тези неща да са ги усвоили още някъде в ранното си тийнейджърство, без посредничеството на секс менторка, а чрез обикновена биология и обществени разговори?!…

И стоят тези наши български отрудени женици, неудобно засмяни, със зачервени от вътрешна съпротива и свян страни, дружно ближат банани с всмукани бузи и слушат съвети - как да заведат охладнелите си мъже на ресторант и там да им дадат да разберат, че са без гащи; как да масажират мъжествата им под масата; как да им направят свирка в асансьора; как да мастурбират пред тях и т.н. Ле-лееее, колко оригинално и неочаквано! Уау, каква техника! Че не е ли пълна цялата филмова индустрия - от порното до сума кинокласики - с подобни сексуални “идеи”?  И извинете, ама какво точно е онова, което правите по леглата си (около, преди и след тях) и наричате секс, ако на тези неща тепърва трябва някой да ви учи?!  

Не обвинявам хилядите потърпевши жени за средновековното им разбиране за сексуалните отношения - те са следствие именно от общото неговорене по темата, подминаването й или изкуственото й надуване с досадни и неверни клишета. Но не мога да разбера какво и как по-точно се е случило в животите им, че не са достигнали още до азбучните истини за собствените си тела и тези на мъжете (не казвам “и жените”, защото принципно хората, признали своята хомосексуална ориентация, рядко имат подобни задръжки), с които искат да спят. Абе, момичета, вие като сте били малки, не сте ли си гледали сами половите органи с огледало? Никога ли не сте се докосвали по интимните места? Не сте ли масажирали гърдите си поне? Или просто услужливо сте натикали тези спомени в подгъва на подсъзнанието? Съвсем ли никога не ви се е случвало да получите оргазъм още, когато сте били девствени - от филм, от допир на момчешко тяло или по време на продължително плуване например - без дори да сте били в състояние да дешифрирате какво точно ви става? Въображението ви никога ли не ви е поставяло в ситуации, от които да ви става мокро и топло в слабините? И ако нищо от това не ви е познато, ма много тъжно сте я карали досега в тоя живот! 

Опасно е да НЕ се говори публично за секса. Защото така той се превръща в някаква страховита, непосилна за човешките (разбира се, предимно женските, не мъжките) възможности стратегия, в която трябва непременно да бъдеш иницииран от капацитет - в противен случай просто константно ще се проваляш. Априори се приема, че в това толкова неясно за правене и неудобно за говорене нещо, наречено секс, има степени на майсторство, които можеш да придобиеш само, ако имаш гуру, не и ако просто си пребориш комплексите, опознаеш си тялото и си отпуснеш въображението. В българската съвременна обществена среда нищо по отношение на секса не се е променило от столетия. Към мъжете в това природно упражнение по нашите географски ширини нямаме претенции, освен да им става. Ако може. А ако не може, жените са виновни, разбира се! Защото не сме се превърнали в онази чародейна омайница, която ще подпали фитила и ще опъне платната на мъжките гащи. Останали сме си половинчати жени, като сме се стискали да инвестираме в сексуална менторка, която да ни научи, че мъжете трябва да бъдат добре “обслужвани” от нас с определени “мурафети”. Сред тях са дори класиките в жанра -  свирката, аналният секс или handjob-ът. Ето, виждате ли - дори нямаме адекватна българска дума за handjob и fingering! То ние на вагината викаме катеричка, а за пениса използваме онази езикова форма на присъствие без назоваване (Него, Му, Го) или по-натоварените с отношение метафори (като “дедовия”, “питона” и т.н.), та какво остава за разни маркиращи “проникването” допълнителни изрази, различни от този за “питона, който влиза в катеричката”, нали… А какво им е на думите “кур” и “путка” направо да не отварям дума, че тутакси ще изгубя и другата половина от четящите. Голям срам, голямо нещо! 

Без да се имам за сексуална жрица, нека ви кажа в прав текст някои неща, които принципно осъзналите се като сексуално активни жени правят. Погледнете се в огледалото и си кажете, че заслужавате да имате своите разтърсващи оргазми точно така, както бихте се постарали да ги предизвиквате у някой друг. Ако никога не сте се запознавали отблизо с телата си, направете го сега - не е късно. Разберете кои са точките ви на върховно удоволствие, дайте си сметка какво обичате да правите и да ви правят, пробвайте, предизвиквайте се, обичайте се. Ако нямате партньор или имате нужда да се занимавате сами със себе си, купете си вибратор и си го сложете на удобно място, за да го ползвате често. 

Представяйте си секса, описвайте го с думи, които изговаряте на глас. Чувайте ги! Запомнете, че няма нищо забранено, стига да доставя удоволствие и на двамата (или тримата и т.н.) в любовната игра. Разрешете си лудости, които сте си мислили, че не можете да правите. Защо пък да не можете, кой го казва това?! Носете винаги със себе си самочувствието, че обитавате уникално тяло, имате ум, чувствителност и въображение, които никой друг не притежава така, както вас самите, и им дайте свободата да се изразят. 

Не правете компромиси с усещанията си и искайте да получите своето удоволствие, когато всеотдайно сте се погрижили за удоволствието на партньора си. Разговаряйте с него за това какво ви харесва и го питайте спокойно за неговите предпочитания. А когато говорите за това, гледайте се в очите! Докосвайте с тях, попивайте, научавайте, милвайте. След тях естествено ще дойде и останалото. И в никакъв случай, ама наистина никога, никога, никога, не се наблюдавайте отстрани и не се редактирайте. За жени като нас, пораснали с осакатяващи ограничения в сексуалното си образование, това би било пагубно, защото директно ще ни върне в бабешкото убеждение, че “домашният комин да пуши е женска работа”. Не е. Не само женска. 

Както ви казах, не пиша за първи път за секс. Гледам на темата като на всяка друга и се опитвам да й намеря пукнатините, през които най-доброто от съдържанието й изтича. Един път в коментарите след подобна публикация, някаква жена ме нарече “курва”. Стана ми много смешно - на четиресет и нещо години да те нарекат курва си е привилегия, защото означава, че си изпитала удоволствия, които отсрещната страна, бронирана с “обидата”, явно не е. Въпросът обаче излиза извън тези рамки. Защото по-съществената част от интелектуалното осъзнаване на сексуалното удоволствие е неговата пряка зависимост от свободата на духа. А свободата на духа идва с възпитанието в равнопоставеност. Тя се култивира в полетата извън сексизма, мизогинията и измислените кодове за някакво обществено “приличие”, в което на секса политически коректно му се вика “интимност” или “съвокупление”. 

Сексуалната свобода е като всяка друга свобода - тя е избор от какво да бъдеш зависим. Ами нека зависим от взаимното удоволствие, а не от задължението да го доставяме някому, а? В този живот имаме едно изконно право - това на щастие, и един много важен избор - как да го постигаме. Това е лична работа. И ако имаме нужда от помощ, за да я свършим, тази, която ни бута в категорията “обслужващ персонал”, определено не е адекватната.

На български, когато един мъж стигне до еякулация, се казва, че е “свършил”. За жените доскоро нищо не се казваше, но напоследък и те “свършват”, когато достигнат оргазъм. На английски за същото нещо се казва “идвам” (I am coming/cumming), а на френски - jouir, буквално преведено, наслаждавам се изцяло на нещо в точно този момент. Усещате ли разликата, отразила разбирането за секса изобщо в тези три различни общества? Докато при нас сексът “завършва” с крайното удоволствие, на английски тези, които го правят, тогава реално “се срещат”, тогава “идват” един до друг. Във френското понятие пък (съвсем неизненадващо) ударението пада върху върховното удоволствие в самия момент, върху пълното отдаване и преживяване. Прехвърлете сега тези уж малки сексуални разлики в детайлите върху образите на трите общества и ще разберете всъщност колко много можем да научим за тях през сексуалния им език. Вдъхновяващо е, нали? 

 

Съвсем накрая да кажа няколко думи и за мъжете в тази конфигурация. Те, милите, нали си нямат някой сексуален вожд да им изясни това-онова, трябва да го карат на самочувствието на балкански нерези, картинките от порно списанията и сайтовете и съветите на отворените приятелчета. То и това си е много - нароилите се паралелки на прясно дипломирани домакини с куртизански умения са достатъчно основание притежателите на пениси да си седнат на задните части и да очакват ходещите, обучени йонита да си свършат работата. Така дори под завивките стигаме до класическата схема на сексизма - жената е длъжна да задоволява мъжа, обратното изобщо не е задължително. 

Същото е като да я учим, че мястото й е до печката, откъдето от време на време може да й се налага да врътне едно фелацио в името на драгоценния и най-важно богат мъж. Стига да е усвоила, че ако я е гнус (абе да, бе, как така се лапат тези неща, нали…), просто не трябва много да й личи. Мога само да скачам до небето от щастие, че никога не позволих да попадна в подобна зависимост и имах удоволствието да срещам мъже, на които им е било също толкова важно как аз се чувствам в секса с тях. А, освен веднъж, когато един готин на вид пич се опита да ми тикне главата в слабините си (нищо лошо, разбира се!), ама преди това ловко пропусна да удостои с адекватно внимание моята телесна долница. Там си остана, де - някак не счетох за необходимо да разменям сексуалната си освободеност срещу комплексарския му сексуален рестрикт. То в секса е като във всичко в живота - или скачаш с двата крака, напълно готов, свободен и мотивиран, или просто не го правиш. В края на краищата, има и други приятни занимания на тоя свят - най-малкото мастурбацията, за която не трябва кой знае какво обучение. Достатъчно е просто да не ви е срам от себе си. Че ако ви е срам, вече нямам какво да кажа. Сексолозите обаче имат. Питайте тях, това им е работата. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РестАрт