Обичам те, Кипър!

Истинско обяснение в любов. Защото Кипър го заслужава!

Кипър не е джаз и галерии. Няма си катедрали и шоколади в лъскави станиоли. Няма си мраморни статуи и лабиринти от рози. Не е парфюмиран и сресан на път. 

Кипър е черна магия за чиста любов. Потапя те без да си готов. В митове и легенди. В островна поезия, дълбоки води и маслинови гори. Влюбва те като тийнейджър. Замайва те със суровите си гледки. И ти споделя своята тъжна приказка залък по залък. Понякога в пълна тишина – просто в пейзажи. А накрая заедно се молите приказката все пак да завършва щастливо.

Хубав е този Кипър. И някак странно вълнува. Не със стряскащи здания, замъци и храмове до небесата. С хората си вълнува, с въздуха, наситен с необяснимо вълшебство. С природата, която се мени от градче на градче. Със старите си кина, видеотеките и лавиците с романтични филми, които тук по-често се сбъдват съвсем ненаужким. 

На острова е родена Афродита. Така гласят древните предания. Затова и го наричат Островa на любовта. И му прилича. И пак затова сигурно местните знаят как се обича. И живота. И свободата.

Боли я Никозия да стои разсечена. Пресъхва реката от мъка там, по средата между гръцкия и турския флаг. Между камбанения звън и пеенето на езана. 

Казват, че историята винаги има две страни, така учат и децата на мир в ничията земя насред сърцето на града. Но аз вярвам в онази истина, която живее в стиховете на Костас Монтис. И в болката, която не се изтрива с гума и удобни учебници. А тлее във вените на няколко поколения. 

Но Кипър далеч не е само тъга. Той е и празник. Изтъкан от музика, танци и картини, изрисувани по самите му улици. Няма да ви стигнат цветовете му. Няма да се наситите на вкусовете и подправките му. И когато си идете, ще ви се присънва. Обещавам ви!

Обикаляйте градовете му. Вижте и Никозия, и Ларнака, и Лимасол, и Пафос. Разгледайте и селата, и малките плажове. Вижте ги денем, окъпани в сребърна светлина. Опознайте ги нощем, когато се вижда най-добре истинската им красота – наполовина с очи, наполовина с фантазии. 

Не си тръгвайте от острова без да отпиете от виното му и без да поприказвате с местните. Няма да ви трябват тежки сувенири, защото ще си имате спомени.

И когато някой ден пак стигнете Кипър, предайте му, че ми липсва! Много ми липсва!

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РестАрт