Великата италианска красота с Уилям Дефо

Уилям Дефо разказва за първата си среща в Италия в специален брой на Vanity Fair, чийто редактор е режисьорът Паоло Сорентино.

Италия е една от последните страни в Европа, които посетих в младостта си. Доста иронично, погледнато от днешна дата, защото в Италия се чувствам най-щастлив и я чувствам като дом. След като бяхме във Франция с The Wooster Group - театралната ми трупа от Ню Йорк - аз и двама колеги наехме кола и се отправихме към Италия. 

Един от тях беше учил визуални изкуства и изпитваше особена страст към работата на художника Джото. Прекосихме швейцарските Алпи, беше много красиво пътуване. От радиото звучеше органова музика, може би на Фрескобалди. Дори да бъркам, все още чувам мелодията в главата си. Цялото ни пътешествие беше продиктувано от това да следваме пътя на творбите на Джото. Това беше и моето събуждане към изкуството и италианската история. Посетихме Капела Скровени, бяхме се отправили към Флоренция, но спряхме във Ферара за кафе.

Влязох в един препълнен бар. Всички викаха и плачеха. Не разбирах нищо, но някой каза на английски със силен италиански акцент:

Папата... простреляха го. 

Беше 13 май 1981 година.