Уилям Дефо: „Научил съм повече за актьорската професия от галериите, отколкото от филмите.“

Мога ли да те наричам Уили? 

Да. Разрешавам го само на определени хора. Но не съм те виждал отдавна.

Започнахме да се движим в арт света заедно, двама огромни загубеняци от Средния Запад...

Вярно е.

Помниш ли, че закарах теб и сина ти, Джак, у дома, директно след болницата... В деня, след като се беше родил, през 1982?

Помня, да. Лудост, лудост!

Ти си прекарал цял живот в арт света. Како беше отношението ти към ван Гог преди филма "Пред портите на вечността"?

Горе-долу като на всички останали хора, дори на тези извън света на изкуството.

Какъв беше той за теб? Съществуваше ли в главата ти романтичната легенда около измъчения артист?

В началото не го разбирах. Не искам да преувеличавам и да казвам, че след филма го чувствам близък. Но истината е, че сега съм доста свързан към работата му. Един от ключовите моменти преди да започнем филма беше това да се науча да рисувам. Това наистина промени начина, по който гледам на нещата и на творчеството му. Трябваше да рисувам. Снимахме с много подвижна, свободна камера. Преди монтажа не сме махали никакви сцени; нямаше истински художник, който да рисува вместо мен.

Обичам този мистериозен процес. Това е едно от най-тайнствените неща, които можеш да видиш в света, а в този филм има много подобни сцени.

Най-важното нещо беше да се нарисуват обувките още в началото на филма... Това беше най-сложно.

Знам, че всички творби са пресъздадени специално за филма. Ти ли рисуваш "Чифт кожени обувки"? Мислех, че е Шнабел.

В началото картината изглеждаше като пълен боклук. Цветовете бяха сгрешени, нямаше нищо общо с истински обувки. И после, изведнъж... Бум! Превръща се в нещо. Да, може да няма много прилика, но улавя душата, приключенията и препятствията на обувките... И публиката вижда точно този "бум".

В работата на ван Гог виждаш не само картината, но и самите щрихи... И то едновременно. Невероятно е как съзнанието ти успява да улови и двете.

Да, но това идва след известна работа и опит. Винаги ще помня първия път, в който Джулиан ме накара да рисувам. Попита ме дали виждам дървото отсреща. Започнах да рисувам и то по възможно най-бързия начин. Той дойде при мен и каза: "Чакай. Виждаш ли тъмните участъци, черното — е, не знам дали е точно черно, но виждаш тъмните места тук, тук и тук, нали? Добави и тях. А виждаш ли жълтото?" Къде виждаш жълто?, питах се точно като дете. После разбрах, че не става дума за деконструкция, а за това да нарисуваш светлината. Може би това са А и Б на рисуването, но за мен беше важно. Все пак не съм художник. Във филма ван Гог говори много за факта, че рисуването е в природата. Аз не измислям рисуването, просто го освобождавам. Да гледаш едно дърво и да не бързаш да го определиш като такова, а да усетиш, че всъщност е кръговрат от вибрации, щрихи, емоция. Това наистина променя чувството ти за реалност.

В какъв смисъл?

Понякога сам изчезваш в действието или пък ставаш част от картина, плат, дейност, процес.... Знаеш, това е почти религиозно преживяване. След това се връщаш към живота. Как запазваш това чувство на присъствие и участие в света в собствения си живот? Според мен най-важното е да си буден. Това е. И когато питат ван Гог какво може да промени, той казва: "Да събудя всички, за да са част от живота. Мисля, че спят."

Щастлив съм, че филмът променя представата ни и възприятието ни за ван Гог като луд човек.

Идеята за измъчен артист или за страдание, което е задължително при хората на изкуството, са неща, с които започвам да се чувствам все по-неудобно с годините. Когато бях млад, беше различно, но тогава просто трябваше да се потрудя за собствената си мъдрост. Да премина през кризи, проблеми, сътресения. Но сега мисля, че мирът, милостта и чистотата са по-важни.

Странно е, че ти си на 63. А във филма ван Гог е на около 37.

И това е нещо, за което искам да говоря, защото се дразня, когато хората го кажат.

Мислех, че само аз съм го забелязал! И то след филма.

Чух го няколко пъти, защото интернет троловете доста се позабавляваха с това. Истината е, Джери, че просто трябва да помислиш. Ти си умно момче. 37 годишен мъж през 1890 година във Франция. Средната продължителност на живота по това време е 48. Ван Гог не е бил никак млад.

Дори не забелязах, казвам ти!

Плюс това, аз съм истински младеж на 63!

Изиграл си доста артисти... Няма да споменавам Христос, но играеш Т. С. Елиът и...

Пазолини.

Пазолини в последните му дни.

Когато бях млад, да кажеш, че си художник, например, беше мръсна и претенциозна дума.

Как така?

Идваш от Средния Запад.

Знам, не идвам от арт средите...

Художник беше термин за човек, който се движи в средите на богатите. А средностатистическото момче със синя риза нямаше нужда от изкуство, защото "и детето ми може да го нарисува".

Казваш, че брат ти ти е свършил услуга: станал е хирург и по този начин ти не си бил под напрежение да имаш сериозна работа. Мислех си за Тео и Винсент. Тео е в истинския свят. Той е работил в еквивалента на галерия "Gagosian". Мъж си изключително много връзки. А ван Гог е бил непознат по онова време, даже доста далеч от всякаква популярност. Той, по някакъв начин, е част от историята на бедния и известен художник. Много художници в Париж са били запознати с всяко движение на ван Гог. Не задължително са харесвали всичко, но много от тях са знаели, че това холандско момче идва от бъдещето. И това не е романтична история за провал. Всеки е знаел, че е изключителен!

И хората не знаят това.

Филмът, обаче, започва да движи нещата в правилната посока.

Не съм сигурен, че филмът успява да промение нещо кой знае какво. Но Джулиан беше обесбен от това, че ван Гог не е бил непознат. А относно продажбата на една-единствена картина — той е имал достатъчно контакти и хората са говорили много за него.

Но не вдигате много шум около отрязаното ухо. И това много ми харесва.

Нито пък той.

Нито пък ван Гог.

Наистина, той е казал, че това е нищо, дреболия. Но за повечето хора това е достатъчно доказателство, че е бил луд. Което се връзва идеално.

Абсолютно. Ако ти си отрежеш ухото...

Не е добра идея. Няма да го направя.

Имаш ли любима творба на ван Гог?

Да, "Чифт кожени обувки", защото преди нямах никакво отношение към нея. Обичам и рисунките му.

Аз също.

Толкова са чисти и изглеждат почти наивни, детски... но са толкова мъдри и ясни. Трудно се копират. Правих доста опити с дървото. И именно детайлите те отнасят в друг свят. 

Доста често наистина съм полудявал... Мисля си: По дяволите, ван Гог, вече си го направил в рисунките си, просто ти е било нужно малко повече време, за да го отработиш и в картините... Въпреки че, открива се и там. Все още ли ходиш по галерии?

Това е едно от любимите ми неща. Може би съм научил повече за актьорската професия от галериите и танците, отколкото от театъра и киното.

Как така?

Всичко зависи от акумулирането на действията, които са израз на живота ни. Не говорим за интерпретация. Не говорим за "тук трябва да добавим жълто, затова добавям жълто". Това е интуиция, жива материя.

Защо всичко, което знаем за ван Гог, е грешно, прочетете тук.

Ван Гог Уилям Дефо