Дистанционните приятелства като „Лек срещу депресията“
Или как един телефонен разговор наистина може да ни накара да се чувстваме по-добре.
Д-р Стивън С. Иларди написва "Лек за депресията“, за да помогне на всички страдащи от това състояние да опознаят болестта си, да се запознаят със съвременни практики за лечение, да ги вдъхнови да действат и постепенно да излязат от мрака, в който са потънали.
Четем откъс, в който д-р Иларди предлага дистанционните приятелства като лек. Понякога е важно да се обадим на някой близък човек, "изгубен“ някъде по света, за да му кажем, че въпреки времето и разстоянието, той все още е важен за нас.
По време на първата ни група от програмата за Терапевтична житейска промяна помолих всеки пациент да състави списък с хората, които чувства като най-близки, независимо колко далече (географски) се намират от тях. И никак не е странно, предвид нашето крайно мобилно общество, че всички пациенти до един имаха по някой приятел, който живееше на разстояние от стотици (или хиляди) километри.
Също така научих, че повечето от тях рядко са във връзка с живеещите далече приятели въпреки запазените дълбоки чувства на обич. Сякаш физическото разстояние помежду им беше изключило възможността да се поддържат живи тези отношения в настоящето. Но докато ние с пациентите разсъждавахме над това положение, осъзнахме, че не е задължително нещата да са така, особено в епохата на евтините междуселищни разговори и високоскоростния интернет.
Затова ги помолих да посочат поне трима души, които все още смятат за близки въпреки географското разделение – приятели от детството, от университета, братовчеди, които не са виждали от много години, бивши съквартиранти, колеги, някогашни съседи и пр., – и да отделят време в календара да се свържат с тях през следващата седмица. Идеята беше посрещната с учудващ ентусиазъм. Но случаят повдигна някои важни въпроси:
Трябва ли да им кажа, че страдам от депресия? ("Да, отвърнах, непременно.“)
Колко време мога да говоря за проблемите си, преди да изпадна в руминация? ("Може би едобре да опишете накратко какво преживяватенапоследък, след което да се опитате да преместите фокуса върху нещата, които правите, за дасе почувствате по-добре. Това трябва да ви послужи като предпазно средство да не се впуснете в излишни негативни мисли.“)
За какво друго трябва да говоря с тях? (Отговорът ми беше: "За всичко, което не води до руминация. Можете да си припомните хубавите съвместни мигове от миналото; да ги помолите да ви разкажат подробно с какво се занимават; да поговорите за общи интереси; да се осведомите за общи приятели и познати и пр.“.)
В повечето случаи пациентите ми смятат повторното свързване със старите си приятели по този начин за много полезно. Обикновено се радват, когато разберат колко лесно могат да продължат оттам, където са прекъснали, и какво удоволствие им доставя самият процес. А мнозина успяват да накарат приятелите си да им признаят за собствената си борба с депресията и за други болезнени преживявания, които животът им е поднесъл. Оказва се, че моите пациенти често пъти успяват да окажат също толкова подкрепа и окуражаване, колкото и получават, и да изпитат дълбокото удовлетворение от чувството да помогнеш на любим човек, изпаднал в нужда.
Видеоразговори. С наличието на безплатни компютърни приложения като "Скайп“ например благодарение на интернет днес можем да разговаряме виртуално очи в очи – посредством видеоконферентна връзка – със стари приятели (и с почти всеки човек на планетата). Единственото, от което имаме нужда, е видеокамера, която може да се купи за по-малко от 40 долара, и достатъчно скоростна връзка с интернет.
Понеже като билогичен вид ние, хората, разчитаме изключително много на зрението – голяма част от мозъчната кора се занимава с него, – създадени сме да извличаме много повече от разговора, когато виждаме събеседника си. Затова не бива да ни учудва фактът, че е по-лесно да почувстваш близостта на приятел по време на видеоразговор, отколкото по телефона.
Приятелства в интернет. Също така днес е възможно – посредством интернет чатовете и форумите – да се изградят онлайн стойностни приятелства с непознати. Моята приятелка Линда например наскоро преживя болезнена битка с анорексията и докато търсеше приятели, които наистина могат да разберат какво преживява, откри случайно в интернет няколко виртуални общности – форуми, където стотици други жени се събират, за да споделят собствените си битки с хранителните разстройства и да обменят думи на подкрепа и окуражаване. Линда смята, че нейните онлайн приятелки са изиграли важна роля за излекуването ѝ, въпреки че не се е срещала на живо с нито една от тях. В момента на разположение на страдащите от депресия са десетина подобни виртуални общности – места, където хора, поели по пътя към възстановяването, се събират, за да разговарят и да се окуражават взаимно двайсет и четири часа в денонощието.
Ето и някои от по-популярните сред тях към момента на написване на книгата: depressionforums.org, healingwell.com и beatingthebeast.com
бюлетин
още рестарт
-
Холивудска грижа за кожата с AVÈNE
Представяме три любими актриси и три продукта за грижа против стареене на Avène.
-
Грижа за кожата с мисъл за природата
Avène осъзнава важността на устойчивите практики и работи активно за намаляване на екологи...
-
Открийте най-вдъхновяващите изложби в Европа тази есен с България Еър