Цочо Бояджиев в море от разкаяния и утешения

Подаряваме си доза меланхолия в делничен ден.

"Това не се случва често, случва се твърде рядко в писането на поезия – мъдростта да провижда през едно безкрайно внимателно, будно око, да се надвесва през него и да нахлува в теб, изпълнена с живот. Това става в новата поетична книга на Цочо Бояджиев.“ Илко Димитров

Не се случва често, но поезията понякога е нежна и красива като ноемврийски неделен следобед, оплетена е като объркан облак в клоните и се облича в толкова малко думи, но толкова достатъчни. Днес хващаме в ръце дългите си поли и леко скачаме от стих на стих. Тихичко се разхождаме по думите, а през тях бавно и спокойно се настаняваме в себе си. Там, където е вечна неделя и където макар и да е тъжно, е хубаво, защото си е наше.
 

НЕДЕЛЯ

ноемврийски
неделен следобед аз с тъгите си
едва различавам силует до прозореца
птиче ято подобно на пламък разпален от залеза
тънка ивица светла мъгла над реката

и настолната книга
захлупена по очи на леглото където
са заличени следите от твоето тяло
ароматната влага на страстта глухите тонове
на желанието отривистите жестове
цялата азбука на любовта ни
която някога много отдавна (кълна се)
съм знаел

ОТРИЧАНЕ

облакът е заплетен в клоните
на дървото небето се е
отрекло от него така както реката
се отрича от книжното корабче стиснато
в хищните пръсти на крайбрежните
корени

няма утре за него
няма утре за никого
няма никога никакво утре
филмът е без продължение

ти човеко с когото куцукаме
по трънливия път на надеждата
не се ли отрече прекалено прибързано
от оня който бе паднал

ВЪЗХВАЛА НА ДУМИТЕ

По-малко говори...
На Иван Цанев


но има граница и откъм малкото така че
не мога да похваля тази пестеливост
в писмата ти когато гледам
как зъзне като циганчето в подлеза
под гарата премръзналата ти любов
облечена във прекалено малко думи

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РестАрт