Изкуството на любовта с писателката Катерина Хапсали
АртАкция говори за царството на любовта. Какво повече ни е нужно?
В месеца на любовта говорим с приятели на АртАкция за първата целувка, уханието на любов, чувството да си влюбен. Днес срещаме талантливата писателка Катерина Хапсали, чиито думи умеят да ни преместват по невероятен начин в светове, за които дори не сме и предполагали.
Първата целувка?
Ще прозвучи странно, но току-що звъннах на майка ми да я питам… Защото тя е била пряк свидетел, а баща ми дори е запечатал този исторически момент на черно-бяла лента! Та, за първата целувка: била съм на 2 годинки, на толкова е бил и гларусът Коко, с когото сме се награбили на плажа на Приморско. Детска любов, невинна до сълзи. Мисля, че, пораствайки, преставаме да си позволяваме такава чиста спонтанност.
Какво се случва с теб, когато си влюбен?
Да не дава Господ или поне да дава по-рядко! Защото като един подчертано емоционален човек, аз рязко оглупявам в подобни ситуации. Преставам да съзирам ясно детайлите от реалността, а понякога именно в подробностите е закодирано посланието, че този човек просто не е твоят, бейби. Разбира се, усещането, че хвърчиш на някакво адреналиново килимче, е чудесно. До момента, в който не почнат турбуленциите. А да ви кажа, те се усещат доста драматично, когато си на летящо килимче – незащитен от атмосферните условия.
На какво ухае любовта?
На парфюма, който ми е любим в конкретния момент. И на пролетен дъжд. Задължително на пролетен дъжд! Независимо от сезона, всеки дъжд се старае да бъде пролетен. Така, както всеки парфюм иска да бъде Chanel 5.
Изкуство ли е?
Само когато е импровизация.
Колко трае?
Колкото й позволим. Но независимо от прозаичния отрязък от време, който любовта заема, всички хора в живота ни, които някога сме обичали, остават завинаги част от нас. Както казвам в романа ми "Сливовиц“ – всеки човек е сбор от хората, прекосили съдбовно пътя му.
Достигат ли слабите царството на любовта?
Няма силни и слаби хора. Има слаби и силни постъпки. Куражът на човек се мени с времето. И ако неща, които са ни се стрували проява на страхливост на 18 години, след време ни изглеждат просто демонстрация на "здрав разум“, значи просто помъдряваме.
Аз с нетърпение чакам момента на моето помъдряване. Но той явно е седнал някъде и пише роман за себе си.
Демон ли е любовта?
Харесвам Маркес, но всички пишещи хора знаем, че обичаме да подсилваме песимизма си. Мисля, че любовта е каквато си иска.
Най-великият ти любовен момент?
Беше в една мрачна софийска болница. Когато ми подадоха някакво покрито със слуз и кръв човече. Толкова ново, недокоснато от каквато и да е грозота. И хем ми беше хубаво, хем знаех, че хвърлям в бурята на съществуването един толкова невинен живот… И тази велика любов никога не се променя. Само страховете ни, свързани с нея, растат.
Подари любов на любим човек, отбелязвайки го в коментар под поста на страницата ни във Фейсбук. АртАкция, в замяна, ще подари книги и на двама ви. Защото четенето доставя любов дори в онези моменти, в които тя сякаш на пръв поглед липсва.
бюлетин
още интеракция
-
Даниел Келман: „Пабст сключва договор с дявола, без да го осъзнава“
Г. В. Пабст е един от най-великите режисьори от ерата на нямото кино
-
Камел Дауд: „След като ми е писано да умра, имам право на всичко“
Как да превърнеш изгнанието в сюжет за роман? Среща с един (истински) непокорен дух.
-
Дарина Маркова: Емоцията е двигателят на всичко, което създавам
Едва на 18, Дарина вече покорява сцените на емблематични барове в Лондон