Изкуството на любовта с писателката Катерина Хапсали

АртАкция говори за царството на любовта. Какво повече ни е нужно?

В месеца на любовта говорим с приятели на АртАкция за първата целувка, уханието на любов, чувството да си влюбен. Днес срещаме талантливата писателка Катерина Хапсали, чиито думи умеят да ни преместват по невероятен начин в светове, за които дори не сме и предполагали.

Първата целувка? 

Ще прозвучи странно, но току-що звъннах на майка ми да я питам… Защото тя е била пряк свидетел, а баща ми дори е запечатал този исторически момент на черно-бяла лента! Та, за първата целувка: била съм на 2 годинки, на толкова е бил и гларусът Коко, с когото сме се награбили на плажа на Приморско. Детска любов, невинна до сълзи. Мисля, че, пораствайки, преставаме да си позволяваме такава чиста спонтанност. 

Какво се случва с теб, когато си влюбен?

Да не дава Господ или поне да дава по-рядко! Защото като един подчертано емоционален човек, аз рязко оглупявам в подобни ситуации. Преставам да съзирам ясно детайлите от реалността, а понякога именно в подробностите е закодирано посланието, че този човек просто не е твоят, бейби. Разбира се, усещането, че хвърчиш на някакво адреналиново килимче, е чудесно. До момента, в който не почнат турбуленциите. А да ви кажа, те се усещат доста драматично, когато си на летящо килимче – незащитен от атмосферните условия. 

На какво ухае любовта?

На парфюма, който ми е любим в конкретния момент. И на пролетен дъжд. Задължително на пролетен дъжд! Независимо от сезона, всеки дъжд се старае да бъде пролетен. Така, както всеки парфюм иска да бъде Chanel 5.

Изкуство ли е?

Само когато е импровизация.

Колко трае?

Колкото й позволим. Но независимо от прозаичния отрязък от време, който любовта заема, всички хора в живота ни, които някога сме обичали, остават завинаги част от нас. Както казвам в романа ми "Сливовиц“ – всеки човек е сбор от хората, прекосили съдбовно пътя му.

Достигат ли слабите царството на любовта?

Няма силни и слаби хора. Има слаби и силни постъпки. Куражът на човек се мени с времето. И ако неща, които са ни се стрували проява на страхливост на 18 години, след време ни изглеждат просто демонстрация на "здрав разум“, значи просто помъдряваме.

Аз с нетърпение чакам момента на моето помъдряване. Но той явно е седнал някъде и пише роман за себе си. 

Демон ли е любовта?

Харесвам Маркес, но всички пишещи хора знаем, че обичаме да подсилваме песимизма си. Мисля, че любовта е каквато си иска. 

Най-великият ти любовен момент?

Беше в една мрачна софийска болница. Когато ми подадоха някакво покрито със слуз и кръв човече. Толкова ново, недокоснато от каквато и да е грозота. И хем ми беше хубаво, хем знаех, че хвърлям в бурята на съществуването един толкова невинен живот… И тази велика любов никога не се променя. Само страховете ни, свързани с нея, растат.  

Подари любов на любим човек, отбелязвайки го в коментар под поста на страницата ни във Фейсбук. АртАкция, в замяна, ще подари книги и на двама ви. Защото четенето доставя любов дори в онези моменти, в които тя сякаш на пръв поглед липсва.

бюлетин

още интеракция