Даниел Келман за АртАкция: „Национализмът е най-голямата катастрофа на човечеството в последните двеста години.“
Даниел Келман, слънчевото дете на немската литература, мъдрецът, който на 13 януари навърши 44 години, авторът на световни бестселъри, от няколко години освен в Берлин и Виена, прекарва по няколко месеца и в Ню Йорк, където е гост-професор в департамента по философия в Нюйоркския университет. Интервюто за последния му роман "Тил“ е направено по имейл.
Защо Уленшпигел, а не Ойленшпигел?
Уленшпигел е по-старият начин на изписване на името, така, както е било използвано в народните книги. В този смисъл е относително по-близо до "оригинала“.
В интервю в немската преса казвате, че сте искал да напишете книга за Трийсетгодишната война и така сте попаднали на Тил. Защо точно за Трийсетгодишната война, с какво тя е по-различна от всички останали войни в историята на човечеството?
С това, че е продължила чудовищно дълго. Управляващите просто не са намирали изход от нея и са влезли в спиралата на ужаса, която сами преди това са създали. Малко са войните, които са продължили с такава интензивност на развитието си цели трийсет години.
В няколко рецензии литературните критици направиха връзка с войната в Сирия. Това съвпада ли с Вашите намерения, когато пишехте "Тил“? Наистина ли човекът е толкова глупав, че да не си изважда никакви поуки от историята?
Напротив, ние научихме много неща от историята и то добре. Много катастрофи бяха предотвратени, тъкмо защото си спомнихме миналото. В това отношение изобщо не съм песимист. Що се отнася до войната в Сирия, то това са просто структурни паралели: конфликт, който има отчасти религиозни корени, който е отчасти вид племенна война и отчасти чисто политическо противопоставяне, чието продължаване се поддържа от външни сили, които се намесват по различно време с различни намерения. Това няма нищо общо с човешката глупост, повече е свързано с цинизма и с това, че подобни обстоятелства ще доведат до подобни резултати.
В последно време наблюдаваме тенденция (особено в Източна Европа) на търсене на героичното в историята като основа за националната гордост. И за всеки народ неговите герои са по-героични от героите на другите. "Тил“ влиза в потока на историческите романи, но води в противоположна посока: Европа е разпокъсана, всички герои завършват пътя си в кал, кръв и нетърпима миризма. Каква е вашата оценка за ширещите се днес национализми?
Национализмът е най-голямата катастрофа на човечеството в последните двеста години, най-ужасното духовно заблуждение, а пък особено в нашето време е причина защо толкова много хора при изборите упорито гласуват срещу собствените си интереси – в името на разграничаването и националната гордост. Дори никой не се опитва да си представи колко по-добър би бил светът без национализъм. Сигурно някога той ще стане такъв, но дотогава ще мине много време.
В книгата Ви има един герой, учен, който се определя като драконолог. Той търси дракон и доказателството, че такъв дракон съществува, е, че досега никой не го е видял. Това ли е началото на fake news? Какво е Вашето обяснение – защо днес има толкова широко разпространение на конспиративните теории? Защо продължаваме да търсим дракон, макар че вече има доказателства, че той не съществува?
Не е свързано толкова с fake news, колкото с това, което Карл Попър нарича стратегия на имунизация. Конспиративните теории също функционират по тази схема. Че една конспирация не може да бъде доказана, е доказателство за това, че тя съществува и че всъщност е безкрайно тайна. Интернет е особено подходяща медия за тези конспирации и затова наблюдаваме това широко разпространение. Човечеството още не се е научило как да работи и как да се справя с тази нова медия. При печатните медии този процес продължи няколко стотици години и за съжаление струва на хората една ужасна война.
Особеност на тази книга (а и изобщо на всичките Ви творби) е, че няма и полъх от мелодраматичност. Дори и в сцените, които биха могли да тръгнат по пътя на мелодрамата, хуморът служи като средство за отстранение от случващото се. И макар че "Тил“ не е комедия, човек се смее на неща, на които обикновено при други романи плаче. За мен това е огромно постижение! Но все пак – как успявате да ударите спирачка на мелодрамата?
Не знам, вероятно е свързано с моя поглед към действителността. Навсякъде виждам гротескното, комичното. Понякога и самият аз се стряскам – но не мога по друг начин.
Тил е симпатичен герой, но пък той не изпитва емпатия към другите, циник е, следва пътя си, без да се съобразява с останалите. И остава безсмъртен. Може ли да се приеме като символ за края на добрия човек?
Не бих го обобщил по този начин. Тил не е символ за нищо, той е просто самият себе си. Това го прави така загадъчен, но и така интересен, така способен на съпротива, устойчив. Вярно е, на края той става безсмъртен. Убеден съм, че все още обикаля навън из нашия свят.
В момента живеете в Ню Йорк. Как възприемате страната при Тръмп? Какво се промени?
Веднага след изборите бях отчаян, но сега отново съм настроен оптимистично. Демократичните и либерални сили в САЩ са много силни, Тръмп не успя да поведе страната към диктатура – макар че сигурно много му се искаше – резултатите при изборите за Конгреса бяха много лоши за републиканците и засега ситуацията е такава, че той най-вероятно няма да бъде отново избран. Може би Тръмп ще си остане исторически куриоз, безумно и плашещо, но все пак кратко явление. Поне аз се надявам да е така. Човек трябва да е оптимист, пък и в момента има повод за това.
