Всичко, което знаем за Ван Гог, е грешно

Митовете около фигурата на художника развенчава американският художник и режисьор Джулиан Шнабел.

Ван Гог: Пред портите на вечността, безспорно е филмовото събитие, което всички чакаме. Не само заради изключително вълнуващата лична история на ван Гог, но и заради превъплъщението на Уилям Дефо, което вдигна журито във Венеция на крака, доказвайки големия талант на актьора.

Около фигурата на Винсент ван Гог винаги е имало безкрайно много спекулации, слухове и митове. Особеностите на един гений неминуемо предизвикват интерес, а понякога личният живот и дадени черти от характера на твореца стават по-обсъждани дори от творбите му. 

Случаят с ван Гог не прави изключение, а възродилият се интерес към фигурата му, дължащ се до голяма степен и на миналогодишния невероятен филм "Да обичаш Винсент, сякаш не стихва. Това е и поводът самият режисьор Джулиан Шнабел да развенчае митовете и слуховете около художника.

Бил е луд

Според Шнабел, който прави сериозно проучване върху живота и творчеството на ван Гог, това е поредният мит, породен от хора, мислещи, че за да си добър художник, трябва непременно да си луд. Но ако се вгледаме внимателно в картините му, лесно можем да установим, че това са творби на един напълно здрав психически човек.

Умрял е като провален артист

Режисьорът опровергава и това твърдение. Ван Гог е имал възможността да прави именно това, което обича и е бил далеч от мисълта, че успехът му се измерва с пари и продажби. Наградата е самата картина, самият процес, шансът да правиш нещото, за което гориш. Художественият критик Албер Орие първи пише за прочутата картина със слънчогледи, а неговото мнение е било ценено, особено в кръговете на ван Гог. Именно това е едно от сериозните доказателства, че Ван Гог не е бил непознат художник.

Гоген е бил негов враг

Шнабел твърди, че Гоген винаги е бил представян в по-лоша светлина, за разлика от Винсент ван Гог. Двамата дори живеят заедно, преминават през редица трудни периоди и перипетии както като творци, така и като приятели. Ван Гог изпитва истинска възхита от творчеството на Гоген и му се доверява като на учител, брат и ментор. В един от поредните им скандали ситуацията ескалира до крайност. Гоген събира багажа си и си тръгва от Винсент, който в отчаянието и тъгата си, че е загубил толкова ценен приятел и довереник, отрязва ухото си.

Бил е антисоциален

Това е единственото твърдение, с което режисьорът на филма Ван Гог: Пред портите на вечността, се съгласява. Всеизвестен факт е, че за разлика от Гоген, ван Гог е обичал да работи сред природата, да говори малко, да допуска до себе си само много близки хора. Често е споделял:

Понякога, когато съм сред природата, процесът на рисуване е толкова интензивен, че често забравям името си или дори къде се намирам. Ако наистина влезеш и почувстваш работата си, е много трудно да седнеш на масата и да се държиш като нормален човек отново. 

Не е продал нито картина 

Истината е, че ван Гог е подпомаган изцяло от брат си Тео. Но за да не получава месечни дарения и помощи от него, ван Гог решава да изпраща на Тео по една картина за всяка "трансакция". Това успокоява художника и така той успява да реализира продажби, макар и картините все пак да остават в семейството. След смъртта на ван Гог Тео е можел да спечели цяло състояние, но умира малко след брат си от сифилис.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт