Отблизо с Виржини Ефира

Белгийската актриса Виржини Ефира бързо превзе света на киното преди няколко години с провокативната си роля в „Бенедета“ на Пол Верховен. Освен актриса тя е и телевизионен водещ, а изключително сексапилната ѝ визия подхожда на всякакъв вид любопитни героини със страст към живота. Във френската драма „Само ние двамата“ тя е Бланш, която се влюбва страстно в Грег, но за съжаление попада в капана на домашното насилие. Неин партньор е френският актьор с излъчване на лошо момче, партнирал си с актриси като Марион Котияр и Жана Моро и работил с големи режисьорски имена, сред които и Камен Калев в „Лице надолу“.

Защо избрахте тази роля и какво Ви впечатли в книгата?

Добре познавам всички филми, по които е работила Валери и много харесвам стила ѝ, начинът ѝ на снимане е нестандартен. Харесва ми това, че използва неща от собствения си живот и начинът, по който ги поставя в историите си. Тя има визия за света, която аз споделям. Така че я чувствам близка, тя все пак е и актриса. Запознахме се на снимките на един филм, в който играхме заедно и се опознахме по-добре. Видяхме се след товаи тя ми даде книгата на Ерик Райнхард „Любовта и гората“, прочетох я, помня я много добре. Има такива книги, за които си спомняш къде си бил, когато си я чел и как си се чувствал. И си казах, че между това, което си представям и тази тема, определено има какво да разкажем заедно.

Кое беше най-трудното нещо в ролята на Бланш?

Аз много обичам да играя и да не се отказвам, когато стане по-трудно... За щастие, защото това е моята работа. В същото време, всеки път опитвам различни неща, предлагам неща от себе си, обичам да увеличавам дублите, никога, никога не ми е скучно. Всъщност не винаги е така. Трябва да призная, че имаше някои сцени, които бяха толкова дълги и тежки, че сякаш влизаш в образа и наистина изживяваш нещо много мъчително, много мръсно и много тежко. Тогава, понеже си вътре в сцената, вътре в момента, нямаш време да мислиш „о, това е ужасно“. Мога да го сравня с атракция на панаир, примерно влакче на ужасите, знаеш, че минаваш през страшен тунел, но същевременно минава много бързо, дори и сцената да е дълга.

А какво е да си омъжена за Мелвил? 

Е, да се омъжиш за Мелвил Пупо трябва да е страхотно, но да се омъжиш за героя му – не толкова, това изобщо не е добра переспектива!

Как смятате, че филмът засяга проблемите на домашното насилие и смятате ли, че хората, които ще гледат този филм, ще бъдат подтикнати да се измъкнат от подобна ситуация?

Да, мисля, че би могъл да им помогне. Всъщност точно преди да направим интервюто, бях с друга журналистка, която ни каза, че е подала жалба за насилие, след като е гледала филма. Трудно ни е да се видим отстрани като жертви. А в този случай, когато видиш историята на някой друг и си казваш „о, добре, стига вече“. Позволява ти изведнъж да видиш нещо извън себе си и да кажеш „добре, това е, което изпитвам, всъщност това също е насилие“, защото има физическо насилие, но има и психическо такова.

Видео с режисьорката на филма Валери Донзели и актьора Мелвил Пупо, вижте тук:

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.