Тед Чанг: Предпочитам науката. Чудото не изисква мистика или мистерия

Тед Чанг е автор от китайски произход в средата на 50-те си години, който пише и публикува научнофантастични разкази от юношеска възраст, но понастоящем работи в софтуерната индустрия. Завършил е компютърни науки в „Браун“ и има впечатляващ интерес (и усет) към новите технологии, към развитието и възможностите, които предоставят те. Получава наградата „Небюла“ през 1990 г. за първия разказ („Вавилонската кула”) от тогава бъдещия си първи сборник. „Историята на твоя живот и други разкази“ излиза на български език през 2022 година в превод на Владо Полеганов, а преди броени седмици по книжарниците се появи и втората му книга „Издихание“.

В днешно време можем ли лесно да определим, ако изобщо можем, къде е границата между магията и напредналата технология?

Напредналите технологии работят за всички, а магията – само за специални хора. Напредналите технологии не се интересуват от това кои са родителите ви и дали душата ви е чиста; магията се интересува. Усъвършенстваната технология е доказателство, че Вселената работи по безлични закони; магията е доказателство, че Вселената знае, че сте личност.

Ако магията и науката играят канадска борба, кой ще спечели?

Бих предпочел да живея във вселена, която функционира според науката, именно защото науката може да работи за всички. В книгите за Хари Потър вселената признава два вида хора: магьосници и мъгъли. Тези видове не са социално конструирани, те са природен закон, така че това разграничение не може да бъде заличено, колкото и да се опитва някой. Извън книгите като „Хари Потър“ вселената признава само една вид хора –предпочитам тази реалност.

Коя от двете концепции ви харесва повече – тази на магията, в която остава поне частица от чудото и мистицизма, или тази на науката, чиито възможности стават все по-безгранични, но винаги в рамките на разумното?

Предпочитам науката. Чудото не изисква мистика или мистерия; науката е съпътствана от много чудеса. Галилей е казал: „Математиката е езикът, на който Бог е написал Вселената“. Когато прави своите открития, той изпитва огромно удивление.

До каква степен напредъкът на науката изтласква духовността и душата на заден план? Или, напротив, ги прави още по-важни?

Според мен науката има съвсем различна цел от духовността или религията. Науката отговаря на въпроса „как функционира Вселената?“, докато духовността/религията отговаря на въпроса „как трябва да живееш?“. За мен тези въпроси са до голяма степен независими един от друг. Знанието за възрастта на Вселената не оказва никакво влияние върху това как трябва да се отнасяте към другите хора. Но признавам, че за мен е лесно да правя тези разграничения, защото съм атеист; за един религиозен човек тези въпроси може да са неразривно свързани.