Лиу Цъсин – отново, но още по-интересен

Чела съм много и различни дистопии – от социални сатири до киберпънк, но не мисля, че някой от техните автори би могъл да се мери с „нечовешкото“ въображение на Лиу Цъсин. На български език до този момент познаваме огромната трилогия „Земното минало“ – мощна научнофантастична визия с неравномерен разказвачески успех. Многото страници понякога натежават дори за най-доброжелателния читател. И все пак ми се струваше, че Лиу (да не забравяме, че на китайски фамилията идва преди личното име) е роден романист: огромният размах на неговото въображение не може да бъде побран на по-малко от няколко стотин страници. Този сборник обаче преобърна логиката на моите разсъждения. Оказва се, че Лиу Цъсин е автор на много повести и новели. Като факт това не е изненада, всеки автор на проза опитва различни жанрове. Изненада беше откритието, че „средните“ форми (повест, новела и дълъг разказ) му се отдават блестящо, ще кажа дори по-добре от романа.

Сборникът „Странстващата земя“ включва десет произведения, писани по различно време (липсва ми датировката на всеки от тях поотделно, защото чрез нея можех да видя пътя, по който върви развитието на автора), с дължина от трийсет докъм седемдесет страници. Всички са интересни и всяко е интересно посвоему. (Фактът, че половината от новелите са спечелили една или друга награда, е второстепенен в сравнение с удивлението, че някой би могъл да измисли десет толкова различни в своята фантастичност сюжета.) В два случая новелите са сюжетно свързани – две по две, макар че композицията на сборника отказва да подскаже на читателя този факт.

В жанрово отношение всички новели могат да бъдат определени като научнофантастични дистопии. Всяка новела разказва един вариант на бъдещето (между няколко десетилетия и няколко хиляди години). Всеки разказ е предупреждение за някакъв вид опасност, който грози човечеството и неговата планета. В три от случаите става въпрос за космическа катастрофа. Ако Слънцето например се отклони от своята главна последователност в диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел (не ме питайте какво означава това), в ядрото му ще проникне хелий и ще предизвика хелиева експлозия. Нашето Слънце ще се превърне в червено джудже, а планетите от неговата система последователно ще се изпарят. Пред прага на такава опасност (след някакви си две хиляди години), човечеството намира екстравагантно решение: то напуска Слънчевата система, заедно с цялата си планета, превърната в междузвезден космически кораб.

В други три случая Земята е превзета от чужда (и, разбира се, враждебна) цивилизация. Тук попада една много забавна версия на общия жанр, ще я нарека хумористична дистопия. Само си представете ситуация, в която от небето падат един милиард богове, и все създатели на човешкия вид. Има и трета група от случаи, в която никой и нищо отвън не е виновно за катастрофата на човешкото. Най-мрачна сред тях е новелата „Проклятие 5.0“, може би защото описва едно свръхтехнизирано бъдеще, в чието начало вече сме встъпили. Всички дейности и предмети, с които сме свикнали, са включени (и съответно контролирани) от Мрежата, включително нокторезачките и отварячките на бутилки; те контролират централно човешкото поведение. В такава среда един добре изработен и отмъстителен вирус е напълно способен да причини мъчителния край на цялата (както ще се окаже изключително уязвима) човешка цивилизация.

За разлика от трите огромни романа, новелите на Лиу Цъсин са компактно и ударно увлекателни. Фантастичните обстоятелства са наситени с похвати на популярното четиво: фентъзи, трилър, криминален или приключенски разказ. Научната ерудиция на писателя е все така смайващо голяма. И след края на всяка новела читателят получава едно допълнително удоволствие: истинско облекчение от това, че всичко, което е преживял с поглъщаща достоверност, все пак е било само литература. Но дано да е само литература.

Лиу Цъсин научна фантастика Странстващата земя Милена Кирова рецензия,