Режисьорът Веселка Кунчева за най-новия си спектакъл „Преображението“

Веселка Кунчева е родена в Плевен. Завършва режисура за куклен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Тя е един от най-успешените и награждавани режисьори в България. Името ѝ стои зад знакови театрални спектакли в естетиката на кукления театър за възрастни. Съчетава елементи от различни сценични изкуства с авторски и актуален прочит на проблемите в текста.

Сред най-известните ѝ спектакли са: „Голямото кихотене“ на Столичен куклен театър, „Дама Пика“ на Държавен куклен театър – Пловдив, „Момо“ на Младежки театър „Николай Бинев“, „Последно изкушение“ на Народен театър „Иван Вазов“ и др.

Близо 20 години вече работиш в сферата на професионалния куклен/драматичен театър. Какво се промени в отношението ти към него от твоята първа постановка „Малкият Цахес“ до днес?

Да, наистина „Малкият Цахес“ е първата ми постановка заедно с Мариета Голомехова и откривам огромна разлика в работата си през тези години. Въпреки това има нещо, което продължава да ни вълнува и до днес – темата за посредствеността. Изпитвам страх от посредствеността; страх да не го допуснем вътре в нас. Всъщност трябва да се опитваме да се борим с посредствеността, да бъдем срещу нея, защото за мен тя е една от най-опасните метаморфози на човека. Мисля, че посредствеността дори може да убие човека. За жалост, това е заплаха, с която често се сблъскваме днес. Посредствеността е вътре в нас, тя не е нещо външно, от което можем да избягаме. Човек трябва непрекъснато да се самопредизвиква и самоанализира дали не е допуснал частица от тази зараза в себе си, която го изяжда и поглъща. Иначе усещането ми за театър не се е променило за тези години. Театърът е едно велико преживяване. Вярвам, че театърът е едно магично пространство. Това изкуство създава нови светове и нови правила за живеене. Събужда най-доброто, но и най-злото у човека. Творците носим отговорност за това, когато си боравим с театралните средства.

Как избираш текста върху, който ще работиш? Носиш ли определени текстове в себе си или по-скоро е идея, която търси превъплъщение през текста?

Не мисля, че следвам някое строго правило в това отношение. Отново ще спомена името на Мариета, защото в творческия ми път съм силно обвързана с нея, както и с екипа, който сме сформирали, и ще говоря от името на ние, не аз. Разбира се, темата за нас е най-важна. Понякога се случва текстът да ни провокира и да извадим тема от него, а друг път темата, която ни вълнува да провокира търсене на текст, отговарящ на нея.

В момента заедно с екипа ти работите по новелата „Метаморфозата“/„Преображението“ на Кафка. Каква е основната тема, която се опитвате да изведете и как тя би се вписала в контекста на живота днес?

Темата, с която се занимаваме, и която продължаваме да дълбаем, но не знам дали ще стигнем, е като огромна бездна. Както казва Кафка „истината е една огромна бездна“. Фокусираме се върху липсата на истинското общуване между хората и лъжата в човешките взаимоотношения. И когато говоря за лъжата, имам предвид лъжата, която всички ние крием в себе си. И сега се сещам за нещо ключово за главния персонаж Грегор – той опитва да се самоизлъже, опитва се да избяга от себе си, за да се впише в света по комфортен за него начин. Именно това го довежда до метаморфоза. По време на този процес се случват и други страшни неща с човека вътре в него, в мислите и чувствата му, и това веднага рефлектира на хората около него. Това е темата, която се опитваме да изследваме през различни аспекти в човешкото съществуване и продължаваме да видим докъде ще ни отведе.

Защо „Преображението“, имаше ли други предложения и варианти за име на спектакъла?

Първоначално всички се бяхме спрели на „Метаморфозата“, но в последствие се породиха обстоятелства, които ни принудиха да започнем да мислим за други варианти. Например един от тях беше „Имаго“ – това е последната фаза от метаморфозата на насекомото. Друго предложение беше „Summertime“ – една от песните в спектакъла носи това име и прави връзка с разложението на духа и тялото. И още едно предложение „Превращение“ – което също много говори за темата, с която ние се занимаваме. Но установихме, че хората асоциират тези заглавия с нещо изключително неприятно, а мисля, че човешкото същество не бива да става свръхнеприятно през каквито и фази да минава. И така се спряхме на класическия превод. Всъщност има три превода на тази творба и два от тях са „Преображението“ и решихме, че това не е случайно, а и ясно отговаря на смисъла, който търсим.

Впечатлението ми е, че ти си режисьор, който експериментира с формата, с езика, с материала. Ти можеш да започнеш началото на един спектакъл от нищото, не всеки режисьор работи по този начин. Това е и нов работен процес за повечето от актьорите в ДТ „Никола Вапцаров“ - Благоевград. Как протича този метод и кое е полезното от цялото нещо?

Не знам дали мога да обсъждам думата полезно. Връщам се отново към първоначалния въпрос. В този процес става дума за едно съпреживяване тук и сега – с тези актьори, в това време, в този театър, в това пространство, в този час и миг дори. Това е театърът, в който вярвам. Изкуството, в което вярвам. Основното нещо, което ме вълнува, е този нов свят, който градим заедно от нищото. Както текстът е средство, така и сценографията, микрофоните, осветлението, движенията на актьорите – това са различни подходи да се изразим. Но ако трябва да говоря за полезност...това, което изисквам, за да се случи нашият театър, е абсолютно отваряне на сетивата – на интуицията, на съзнанието, но и на подсъзнанието. Това е нещо, което ни вълнува и се стремим да продължаваме да правим и развиваме подобен театър.

Как си представяш бъдещия театър? Как смяташ, че ще се развива занапред?

Доста е плашещ светът, в който живеем. Мен лично като творец и като човек ме плаши. Страшно е, че технологията се развива до такава степен, че сякаш започва една конкуренция кой да води човешкия живот. Въпреки това, силно се надявам театърът да бъде преносител на духовното, на вярата, на човещината. Не ми се иска да се превръща в средство за развлечение. Наистина ме е страх от това. Надявам се да остане място, където можеш да се срещнеш със себе си.

Премиерата на спектакъла „Преображението“ е на 30 май от 19:00 ч. в Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград.