Зимон Майер за тялото като инструмент

Зимон Майер е хореограф, музикант, изпълнител, лектор и куратор. Учи в държавното оперно и балетно училище във Виена, в училището за съвременен танц P.A.R.T.S. в Брюксел, както и става член на Виенската държавна опера и балет. Като музикант и певец Майер създава и участва в много групи, прави аудио версии на сценичните си продукции, продължава да създава собствена музика. Хореографският му репертоар включва сола, дуети, групови изпълнения, опера, имърсив събития. Курира фестивалите “Spiel” (Австрия), “Tanzplan Ost” (Швейцария), “The Ecstatic Body” Festival (Виена). Организира танцови уъркшопи и е лектор на международни фестивали и университети като HfMDK (Франкфурт), Impulstanz (Виена), MUK (Виена), RITCS (Брюксел).

На 19 май Зимон Майер ще представи „Задвижван“ (19:30; РЦСИ „Топлоцентрала“) в рамките на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“.

Niko Havranek

Как бихте описали работата си с едно изречение?

Хибридна работа, която съдържа артистични/творчески практики (танц, музика, експресия), сценични и публични изпълнения, интерактивна и имърсив работа, както и изследвания и семинари за състоянието на раздвижване, връзката изкуство-благополучие, усещането за дом и традиция и силата на честването.

Тъй като сте и музикант, ми е интересно да чуя как композирате движенията на тялото си спрямо музиката. Как двете „медии“ (танцът и музиката) общуват помежду си във Вашите изпълнения.

Моето тяло е моят инструмент и неговите звуци са музиката. Композирането и подсилването на всичко това е заслуга на артистичния ми партньор и звуков дизайнер Паскал Холпер, светлинния дизайн, сценографията и вас – видимата и невидимата публика. Всички тези елементи и същества са част от музикалната и танцовата композиция. В повечето ми творби музиката е композирана въз основа на движенията на тялото или започва от движението. Не правя голяма разлика между звука и движението. За мен всичко е едно и също. И така композирам. Няма граници, няма ограничения. Но все пак имам ясни рамки.

Вие сте класически танцьор. Как си взаимодействат традицията и модерността в изпълненията Ви? Как преодолявате пропастта между тях?

Има толкова много съвременни елементи, които откривам в традиционните танци и музика. Особено във връзката между музиката и танца. За много хора в родното ми село е съвсем нормално да свирят на инструмент, да танцуват и пеят и да бъдат дърводелци, фермери или IT специалисти. В много традиции не съществува този вид специализация и разделение на професиите или начините на изразяване – както го виждаме в днешно време. Тялото изразява това, което трябва да изрази.

Същото важи и за куиър културата. Въпреки че може да си мислим, че куиърнес е далеч от традициите и е съвременно явление, в нашите изследвания започваме да откриваме много прояви във фолклорния или традиционния контекст. Разбира се, там преобладават консервативните гласове. Но ако човек потърси мостовете между тези светове, те се откриват доста лесно. Така тези светове си взаимодействат и в моите изложби. Използвам традиционна материя (като танци, музика, ритуали) и правя видими съвременните ѝ аспекти. Разбира се, забавлявам се и с това да противопоставям консервативната страна на традицията (която съществува и в мен самия) на някои по-съвременни традиции, за да дам и на двете предизвикателство и възможност да се учат една от друга.

Пътували сте доста и сте работили с много хора. Има ли някакви открояващи се преживявания? И как различните култури са Ви повлияли - не само като изпълнител, но и като човек?

Преживяхме някои невероятни неща по време на турнето. В Канада имахме привилегията да научим „орловия танц“ на сцената преди шоуто ни от вожд на първата нация. Той дойде да открие представлението ни, тъй като театърът е построен на негова земя, и ни научи на този танц, за да почете срещата ни и откриването.

Беше много трогателно да научим за историята на това място, да разпознаем и ужасните страни на неговото минало. Да обменим мнения за това как традициите, танците и музиката – с други думи душата и творческата изява на хората – толкова често биват осквернявани и употребявани от авторитарните режими. Освен това за мен винаги е било удоволствие да свиря сред природата. Да изпълнявам заедно с вятъра, гръмотевичната буря, проливния дъжд, слънцето.... всичко, което можем да споделим с природата по отношение на танците и музиката. Все още си спомням и представленията, които правихме в северната част на Китай, където хората не ръкопляскаха в края на представлението, защото явно не познаваха този обичай. Или пък в Шанхай, когато една местна 90-годишна жена и известна танцьорка стана по време на разговора с публиката и ни изигра един танц, за да ни благодари за шоуто. Осъзнах колко много мога да науча от една област, държава, регион, среда и местните хора за себе си и за представлението си, когато съм отворен да създавам съвместно с тях. Ето защо винаги задавам този въпрос в началото на представлението като подготовка: Скъпа публика. На какво бихте искали да ме научите тази вечер?

Какво могат да очакват зрителите да видят, почувстват, преживеят на вашите представления? В какво състояние на духа и тялото бихте искали те да си тръгнат от представлението?

Тяло, което създава музика като танцува, диша, пее и което се гмурка в историята на дишането. Дишането като народен танц, който свързва всички нас. Дишането като учител, който ни показва как да се раздвижим отново. Как да навлизаме в състояния на ума и тялото, които почитат емоционалното и пълноценното изразяване на тялото. Надявам се, че въображението на публиката ще танцува с мен. И се надявам, че публиката ще може да се издигне толкова високо, колкото и аз, в това дихателно пътуване.

Какво бихте искали да кажете на българската публика преди представлението си?

Вдишайте. И издишайте. И се оставете да бъдете раздвижени от „Задвижван“.