Хенрик Фексеус за необходимостта от разбиране

Хенрик Фексеус е шведски менталист и писател, експерт по езика на тялото и невербалната комуникация. Завършил е философия, автор е на 7 книги по практическа психология, преведени на над 30 езика, и на три романа. Третият, написан в съавторство с Камила Лекберг. Наскоро на българския пазар излезе книгата „Изкуството да четем мисли“. 

Българската публика вече се запозна с книгата Ви „BOX“, писана съвместно с Камила Лекберг, която е в съвсем различен жанр и с доста различна тематика. Сега Ви виждаме и в нова роля в „Изкуството да четем мисли“. Къде Вие се чувствате по-комфортно и в коя книга се припознавате повече?

Бих казал, че и двете ме съдържат, но по съвсем различен начин. Винсент в BOX, разбира се, е измислен герой, но се опитахме да бъде възможно най-реален, що се отнася до уменията му в областта на ментализма. Което, разбира се, означава, че трябваше да почерпя много от себе си. Каквото и да прави Винсент в книгата, много е вероятно да намерите клип в YouTube с мен, където правя почти същото.

В „Изкуството да четем мисли“ се опитвам да науча читателя на някои от действителните умения, които аз (и Винсент) използваме като менталисти. Защото смятам, че тези умения, особено що се отнася до изграждането на взаимоотношения и до умението да четем другите хора, са абсолютно жизненоважни за нас като човешки същества.

Несъмнено благодарение на книгата читателите научат безценни уроци, които да им помогнат в комуникацията с другите и им дават възможността да ги опознаят посредством езика на тялото. Според Вас кой е най-ценният урок, който читателят може да получи от „Изкуството да четем мисли“?

Цялата книга се основава на разбирането, че постоянно изпращаме невербални сигнали към другите, както и получаваме, и тълкуваме сигналите на другите и по този начин влияем на поведението. Това се случва независимо дали го осъзнаваме, или не, и дори дали го искаме, или не. 

Но никой не ни е научил как да го правим. Затова правим много грешки и дори създаваме лоши ситуации, без да го осъзнаваме. От моя гледна точка единственият начин да общуваме отговорно е да разберем какво всъщност си казваме един на друг. И да използваме това разбиране в наша полза.

За много хора четенето на мисли изглежда като някаква магия, като мистика, но в книгата си вие му възлагате и едно друго значение – виждате го като възможност за по-добро разбиране. За кого е предназначена Вашата книга? Кои са читателите, които имат нужда от това да „четат мисли“?

Да разбираш другите хора на по-дълбоко ниво е в основата на всяко смислено взаимодействие. Тази потребност от разбиране е заложена в човешкото състояние. И тя не е нещо магическо, ако обърнете внимание, ще осъзнаете, че всеки в голяма степен ви казва какво се случва в ума му, използвайки подсъзнателни техники за комуникация като езика на тялото. Способността да „четете мисли“ е необходима, ако искате да сте в състояние да създавате доверени, дълготрайни и смислени взаимоотношения с другите. Това умение е също толкова важно, когато преговаряте с шефа си, колкото и когато се опитвате да си намерите партньор (или да спорите с партньора си). 

А има ли ситуация, която събуди интереса Ви към опознаването езика на тялото и общуването? Какво Ви накара да мислите в тази посока и да предадете опита си в книга?

Не бях социално дете. Не притежавах нито едно от уменията за общуване, които повечето хора приемат за даденост, докато пораствах. Което доведе до това, че бях доста самотен, а също така и много тормозен. Чувствах се така, сякаш на съучениците от класа ми са връчили учебник по човешко поведение, а аз в този ден съм бил болен вкъщи. 

Така че ми стана интересно защо някои хора се разбират, а други - не. И защо правим нещата, които правим. Реших да намеря отговора единствено за себе си. Предполагам, може да се каже, че търсех инструменти, за да оцелея. Прекарах почти двайсет години в проучване на това и един ден осъзнах, че не съм единственият любопитен. Други хора също искаха да знаят как да общуват по-добре! А по това време аз вече знаех отговора. Затова реших да напиша книга за него. Осъзнавах, че щом аз мога да го науча, значи всеки може.

Уменията да боравим с мисълта си и с езика на тялото ни помагат да разобличим лъжа, да се предпазим, да разберем кога някой флиртува с нас или скрито ни демонстрира определено поведение. Разкажете на читателите, които предстои да прочетат книгата, Ваша история, в която тези умения са улеснили комуникацията Ви и са ви помогнали да разберете събеседника си.

Всъщност не мога да се сетя за ситуация, в която да не съм имал полза от използването на тези умения. От запознанството със съпругата ми до решаването на трудни проблеми в работата. Уменията, описани в книгата, вече са част от ежедневното ми поведение (да, толкова са лесни за усвояване), което означава, че ги използвам при всяка своя среща. Всъщност кариерата ми, която ме е отвела по целия свят като менталист, се дължи на уменията, преподадени в тази книга. 

„Изкуството да четем мисли“ е и книга, осеяна със смели експерименти, които я правят интеракктивна и още по-интересна, защото давате възможност на всеки да изпробва различни техники и да опита да направи разнообразни упражнения, които да са му от полза. Защо смятате, че е важно човек да се убеди чрез собствения си опит? 

Има тенденция, когато става въпрос за книги за самопомощ, готварски книги или книги за диети, хората да ги четат, но да не правят непременно нещата, които книгата им казва да правят. Но истински се учим само от опита. А ако се забавляваме, докато го правим, научаваме още по-добре. Затова исках да създам начин, по който да е неустоимо, безопасно и забавно да изпробвате техниките в книгата, за да можете да изпитате колко мощни са те в действителност. 

Стигнали до края на книгата, читателите Ви ще са вече „завършени четци на мисли“. Има ли нещо, което не им разказхте в тази книга и което предстои да разкажете в някоя следваща може би?

Книгата „Изкуството да четеш мисли“ е предимно за подсъзнанието, невербалната комуникация и техниките за влияние. Това е широка област. Така че има много интересни неща, които не можах да побера в тази една книга. Например, задълбочаване в това, как ежедневният ни език задейства невидими психологически механизми у другите, които влияят както на тяхното поведение, така и на вземането на решения в ежедневието, и как можете да използвате това във ваша полза, когато става въпрос за създаване на ситуации на взаимно доверие и разбиране. Очаквам с нетърпение да ви науча на всичко това някога в бъдеще.