Ексклузивно: среща с режисьора Жан-Пол Саломе

“Синдикалистката” с Изабел Юпер е по книгата на разследващата журналистка Каролин Мишел Агуир. Историята разказва събития от живота на ирландката Морийн Кърни, която живее и работи в Париж. През 2012 тя е брутално нападната и изнасилена в дома си, а върху корема й е издълбана буквата “А”. Морийн работи като секретар в ядрена компания и се смята, че е нападната именно заради работата си. Няколко месеца преди това, тя е сред малкото хора с информация по сделка между Китай и Франция. По време на разследването обаче, полицията стига до заключението, че няма достатъчно доказателства за чуждо присъствие в дома й и че тя е си е измислила и фалшифицирала всичко. Минават няколко години, докато тя успее да се пребори и да докаже, че травмиращото преживяване наистина й се е случило. Разследването на журналистката Каролин и книгата й “Синдикалистката” всъщност много допринасят за това. 

Такава сложна роля може да се изнесе от наистина титанична актриса като Изабел Юпер. За двамата с режисьора Жан-Пол Саломе това е втори проект заедно след страхотния “Кръстницата” преди две години. “Синдикалистката” е част от тазгодишното издание на филмовия фестивал “Синелибри”, буквално месец след световната си премиера във Венеция, където и екипът ни се среща с режисьора.  

Докато четях историята на Морийн си мислех – как попадна на нея и защо реши, че ще бъде интересна за филмиране?

Това е една истински невероятна история и в същото време стряскаща. Морийн е жена, която просто работи и трябва да заплати много висока цена за това, което се опитва да предпази.  Когато прочетох за първи път книгата и журналистическото разследване, цялата история ми се стори странна, но именно поради това реших, че е важно да го споделя с публиката. Това е комбинация между жертвите, които жените трябва да правят в името на работата си, преплетено с криминална история. 

Освен това исках да работя отново с Изабел Юпер и когато се срещнахме да обсъдим историята и решихме да я направим заедно, обсъждахме истинската героиня Морийн Кърни. Изабел изглежда като нея в толкова много детайли, които създадохме – русата коса, обеците, очилата и беше впечатляващо да я наблюдавам как се слива с героинята.

Как се чувстваш, че филмът е представен на филмовия фестивал във Венеция?

За мен е чест да бъда във Венеция, ние буквално завършихме монтажа на филма миналата седмица в Париж. Доста съм развълнуван от премиерата му тук. За един режисьор е абсолютен успех да гледа филма си на подобен форум и на мен ми се случва за първи път. Страхотно преживяване е! 

Вярвам, че това да разказваш истории на екрана носи огромна сила. Признавам си, че преди филма нямах идея коя е Морийн – каква е твоята цел като режисьор, защо избираш такъв тип истории?

Винаги се поставям с обувките на зрителите, като обикновен зрител, който отива на кино. Какво бих искал да гледам като такъв, какъв вид история? Именно това ме кара да разказвам. Това желание ми дава енергията да работя по 3 или 4 години върху един филм и то съвпада,понякога, с желанията на публиката. Да си режисьор не е просто работа, то е страст и винаги търся нова история, в която да се влюбя. Било то книга или герой, трябва да намеря искрата, която да ме накара да започна. 

Видео от предаването “На кафе” с акценти от фестивала “Синелибри” и видеото с Жан-Пол Саломе, вижте тук.