Малика Фавр и другата реалност на цветовете

Специално интервю за АртАкция на една от най-добрите илюстраторки в света.

Малика Фавр е великолепната илюстраторка, която познаваме от забележителните й творби за брандове като Sephora, Тhe New Yorker, Vogue… Имахме щастието да разговаряме с нея за личния й Париж, настоящия Лондон, бъдещата Барселона, спецификата на цветовете и нюансите, вдъхновенията, музите, ежедневието и изкуството да бъдеш творец, затворен в женско тяло. На вашето внимание нейно величество Малика Фавре:

Малика, живееш в Лондон, но е много лесно да открием френския почерк в творбите ти. Какво ти даде Франция и какво ти дава Лондон?

МФ: Вярвам, че всички ние сме подвластни на личните си влияния. И Париж, и Лондон са изключително важни за кариерата и развитието на стила ми. Все пак смятам, че Париж е олицетворение на красотата и изтънчеността, докато Лондон ми позволи да отида по-далеч в творчеството си и да напусна комфортната си зона. Дизайнът в Лондон е по-остър и доста по-иновативен. Наистина ми даде свободата да изследвам по-минималистични подходи, когато създавам илюстрации. Освен това ме отвори към света и ми позволи да работя с нови европейски клиенти, вместо само с френски брандове. Всъщност предстои да се преместя в Барселона. След 14 години, прекарани в Лондон. Надявам се, че Испания също ще внесе нещо различно в мен.

Интересно е да научим как организираш деня си. Знаем, че започваш с кафе около 11:00 ч. Какво се случва след това?

МФ: След това сядам и започвам да рисувам… Всъщност няма нищо особено секси в деня ми. Мога да рисувам по 8 часа и вероятно това е причината в момента да търся слънчево място, на което да не е така лесно да прекарвам много време на затворено.

Описваш творбите си като цветни, дръзки и минималистични, а понякога и много секси. Разкажи ни повече за това как избираш какви цветове да ползваш. Сядаш и започваш да обмисляш различни варианти или всичко се случва естествено? Какъв е цветовият ритуал на Малика?

МФ: Цветовете за мен винаги са били инстинкт. Винаги се стремя към баланса между топлата и студената гама.Тъмно синьо (или черно) с малко бяло... Стремежът ми е да успея да избера цвета, който най-точно пресъздава емоцията.Все пак трябва да призная, че любими са ми червеното и електриково синьото, но се опитвам да излизам от комфортната си зона, захващайки се с проекти, за които тези цветове не са подходящи. Много съм прецизна в улавянето на точния нюанс. Все се опитвам да постигна успокояваща и интересна визуална хармония. Когато работя върху проекти, свързани с пътувания, процесът е много по-аналитичен. Ползвам за есенция цветовете, които откривам в храната, сградите, природата и всичко останало, което е около мен.

Знаем, че твоето най-голямо вдъхновение са жените. Как се чувстваш в кожата си на жена? Какво би казала на всички онези жени, които смятат, че не са достатъчно красиви, достатъчно добри, достатъчно...перфектни? Не се ли крие съвършенството в несъвършенството?

МФ: Чувствам се страхотно и обичам да бъда жена. Винаги ми е носило наслада и винаги ще. Смятам, че жените са красиви. Формите, комбинацията от нежност и твърдост, емоционалната интелигентност и емпатията. Харесвам сложността на това да си жена. Всички преминаваме през етапи на несигурност, а светът наоколо невинаги помага (социални медии, риалити тв програми, таблоиди...), но най-сексапилното усещане е когато в края на деня изпитваш увереност и сигурност в собствената си кожа. Не става дума за това каква е формата на тялото ти или колко естетически красива е една жена. Важното е как се отнасяме към себе си и как се изразяваме. Днес мъжете също се борят с несигурността, та...в крайна сметка всички ние сме хора.

Като малка си започнала да рисуваш голи женски тела. Разкажи ни повече. Кога беше първият път, когато осъзна, че човешкото тяло би могло да бъде толкова впечатляващо, колкото едно произведение на изкуството?

МФ: Не мога да си спомня конкретен момент на осъзнаване. Може би започнах да рисувам жени, защото харесвах Барби, принцеси и мама.Освен това бях момиче и ми беше лесно да се идентифицирам. Всичко се свеждаше до моите фантазии и желания. По-скоро беше светът, разказан от гледната точка на малко момиченце, което рисува онова, което вижда и познава. След това по-късно, когато бях тийнейджър, започнах да придавам смисъл на цялото нещо. Вероятно хормони. Тялото е най-комплексното и красиво нещо, заедно с природата. Все още обичам да рисувам женски тела. Дори повече от това да рисувам дрехи.

В детството си не си имала телевизор и се е налагало да се забавляваш като играеш, четеш и рисуваш. Няма да те питам за телевизията. Представи си, че някой казва на Малика: “Днес няма да рисуваш.” Е, какво би правила Малика в този ден? Какъв тип забавление би избрала?

МФ: Ако не рисувам, то значи съм в самолет или на някое екзотично място. Обичам да играя на карти с чаша вино, да се размотавам навън, в някой пъб или в парка заедно с приятели, както и да гледам филми отвреме навреме. 

Каква беше най-голямата ти мечта като дете?

МФ: Вероятно да бъда супергерой. Винаги съм ги обичала (все още гледам абсолютно всеки филм на Марвъл, който излиза). Исках да имам силите им. Или поне една. Да бъда невидима, да мога да летя, каквото и да е…

А каква е най-голямата ти мечта сега?

Да имам къща тип Хасиенда. Представям си я на красиво място, където всичките ми приятели да идват и да ме посещават. Вероятно в Мексико. 

Кои артисти са най-големите ти учители?

МФ: Бриджет Райли, Гай Бурдин, Рене Грюо...и още много. 

Винаги ли се събуждаш вдъхновена? Не губиш ли музите си понякога…?

МФ: Губя вдъхновение, когато работя прекалено и когато не пътувам достатъчно. Да откривам нови изживявания и да изследвам различни кътчета е най-голямото ми вдъхновение. Миговете на истинска муза са редки и именно заради това трябва да ги ценим. Откриването на идеи обаче също е гимнастика и колкото повече идеи имаш, толкова по-лесно ще дойдат нови. 

Като артист знаеш, че реалността може да бъде наистина скучна понякога. Ако можеш да избягаш и да се скриеш във филм (или книга), кой (коя) би избрала?

МФ: Определено бих се скрила в “Океан море” на Алесандро Барико.

Дълго време си била илюстратор на свободна практика. Ти си голямо вдъхновения за всички тези freelance дизайнери, които ежедневно се трудят. Знаеш ли...много от тях не вярват в успеха си. Какво би им казала?

МФ: Да продължават да творят и да бъдат скромни. Егото може да бъде най-големият ти враг. Но може да бъде и твой приятел. Все пак всеки артист се нуждае от его, което да го стимулира да продължава. Наистина става дума за баланс. Нищо не се случва по начина, по който мислим, че ще се случи. Да се освободиш и пуснеш по течението е от екстремна важност. 

Представи си, че новият ти проект е да илюстрираш целия свят в 3 цвята. Кои цветове би ползвала?

МФ: Синьо, зелено и червено. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция