Севар Иванов за театъра като спасение и лудост

Гледаме “Портретът на Дориан Грей” в Театър Азарян нa 17 ноември

Разкажете повече за предстоящото гостуване на “Портретът на Дориан Грей” в Театър Азарян нa 17 ноември. Кой е екипът, който стои зад спектакъла?

Създаването на спектакъла "Портретът на Дориан Грей“ беше голямо предизвикателство за мен. За първи път репетирах в друг град и с колеги, с които не се бяхме срещали преди. За щастие, нито за момент не съм се чувствал като "отхвърлен от колектива“. Репетирахме интензивно, горе-долу живяхме заедно и бързо се сплотихме, което мисля, че се отразява положително на спектакъла. Вече бях работил с режисьора Стайко Мурджев в "Еквус“ в Младежки театър "Николай Бинев“. Това, че се познаваме, мисля едновременно улесни и затрудни работата ми, защото не исках да го разочаровам…

Мисля, че представлението се получи интересно и предизвикателно, не само за нас – артистите, но и за публиката. Щастлив съм, че почти три години след премиерата, залата продължава да е пълна. Хубаво е, че имаме възможността регулярно да играем "Портретът на Дориан Грей“ и в София – в театър "Азарян“. Силно се надявам, че и този път – на 17 ноември, залата ще е пълна, въпреки всички мерки и изисквания. 

С какво е по-различен този прочит на "Портретът на Дориан Грей“?

Романът на Оскар Уайлд е много интересен и увлекателен. Много е трудно да бъде изведено действието от всички красиви описания, които рисуват картини в главата ти, докато четеш. Когато се избира познато класическо произведение от художествената литература има голяма вероятност всичко да остане на ниво "думи“. По време на репетициите много внимавахме в подбора на текстовете от книгата, които да бъдат включени в спектакъла и начина, по който да бъдат интерпретирани, така че да са в полза на сюжета и действието на сцената, като запазват атмосферата на романа.

Фотограф: Иван Дончев

Кога беше първата Ви среща с творчеството на Оскар Уайлд?

Трябва да са били приказките му – "Славеят и розата“, "Щастливият принц“… Като дете обичах да чета. Предимно енциклопедии, но обичах. А сега, като "не-толкова-дете“ като се замисля върху съдържанието на тези приказки, не съм напълно убеден, че те са детски… Но смятам, че ако успееш да напишеш нещо, което и възрастните, и децата да разбират по свой собствен начин, и това да провокира мислите и емоциите им, значи си направил нещо стойностно.

Номиниран сте за ИКАР именно за ролята си в този спектакъл. Променя ли подобен тип признание работата Ви?

Не мисля. Не знам. Винаги съм се старал да давам най-доброто от себе си и да правя всичко, което зависи от мен. Номинацията не е нещо, което аз определям. Има назначена комисия, която гледа, оценява, сравнява и решава… За мен важното е, че съм си свършил работата, според своите сили и възможности. Освен че е нещо, което не зависи от мен, то е и в миналото. Би било доста глупаво от моя страна, ако разчитам на тази номинация да ми "отваря вратите“ в професионален план.

Къде се крие съвършенството?

Не знам къде се крие, но определено се е скрило много добре! Не мисля, че има съвършенство, а и се надявам да няма такова, защото това би означавало, че постигайки го, си стигнал до "края на играта“. Това обаче, по никакъв начин не означава, че не трябва да се стремим към него.

Откривате ли прилики между Вас и персонажа Ви в спектакъла?

Една от приликите, които виждам между мен и Дориан Грей, е че и двамата мислим, че можем да постигнем всичко. Разликата е в това, че Дориан разчита на външния си вид и вечната си младост, а аз на много работа.

Какво е за Вас театърът? Той ли Ви спасява?

Театърът ме спасява, но и ме подлудява. Границата между "творчески хаос“ и "последици от торнадо“ е много тънка и е лесно да я прекрачиш, без да се усетиш. Радвам се, че комбинирам актьорската професия с административната работа, защото, ако бях избрал само едното, щя  или да съм напълно откачил, или щеше да ми е много скучно. Сега комбинацията от двете ме балансира. Питали са ме докога ще се "лутам“ между двете и кое ще избера и отговорът ми е, че докато мога да ги комбинирам, ще го правя. Така или иначе и двете са свързани с театъра, така че – да… спасява ме. И като гледам колко бързо и лесно хората се превръщат в онлайн профили, които са вечно недоволни, вечно нещо не им харесва, някой друг трябва да поеме отговорност, но и той за нищо не става, как всички са некадърни и всичко е грозно и гадно… вярвам, че театърът и като цяло изкуството и културата могат да спасят много хора… Има-няма едно човечество.

 

Фотограф: Кая Христова

Какъв беше Севар преди 10 години?

Несигурен; изпълнен с какви ли не комплекси… Има голяма разлика между това "какъв беше Севар“ и "какъв се виждаше Севар“. Севар на 17 беше обикновено момче, което учеше финанси, ходеше на любителска школа по актьорско майсторство, знаейки, че това е само хоби. А се виждах като човек, който не се харесва и вечно е недоволен от себе си (Сега съм само недоволен от себе си и то по-рядко). И преди, и сега, гледам всичко да преминава през чувство за хумор – преди, за да прикривам неувереността си и поне "да съм забавен“, ако не друго. Сега – защото ми е по-важно да се смея, отколкото да се ядосвам.

Кои са демоните, които криете?

Имам недостатъци, имам пороци, но не съм сигурен, че мога да ги нарека демони. Опитвам се да им обръщам внимание и да ги анализирам, за да видя как могат да работят в моя полза или, ако не могат – как да ги премахна. Например, отне ми доста време докато разбера, че се превръщам в едно ужасно сърдито, саморазрушително същество, когато остана без работа или нямам конкретна цел. Когато "сънят на разума ражда чудовища“, веднага сменям посоката на действие и се захващам с нещо ново и различно. Засега съм открил само този начин, в който да спра, да се погледна отстрани и да видя, че в действителност всичко е наред и нямам никакъв повод да се ядосвам.

Вие сте зам.-директор на Драматичен театър "Никола Вапцаров" - Благоевград. Какво е най-голямото предизвикателство в този тип дейност?

Да вземеш правилното решение… "Правилното“… Може би по-скоро е най-дипломатичното, без това да означава компромисно. В ръководството на Драматичен театър "Никола Вапцаров“ – Благоевград винаги се стараем да подчиним решенията си на три основни логики: От какво има нужда театърът; От какво има нужда екипа и От какво има нужда публиката. Когато отговорим на тези три неизвестни, започва голямото мислене върху решението на "задачата“. Много обичам творческата дейност в административната работа – да мислим нови стратегии, кампании, активности, благодарение на които хората забелязват, че театърът е актуален и днес. Не е нещо прашно и овехтяло, а се занимава с теми и проблеми, важни за съвременното общество. 

Какви са акцентите, които да следим в програмата на театъра и какво предстои?

Поставили сме си високи цели и се стремим да постигнем всичко заложено в плана на театъра. Извънредното положение не е в наша полза, но досега не сме се отказали от нито една дейност, било то и да я осъществим при намален капацитет. Сега в театъра се репетира спектакълът "Съмнение“ от Джон Партин Шанли. Режисьор е Стайко Мурджев и вярвам, че това представление ще е поне толкова успешно, колкото и всичките му досега. Участват Калин Врачански, Станка Калчева, Мариана Бонева и Биляна Дилкова. Текстът задава интересни и провокативни въпроси, които биха останали в съзнанието на зрителите и дълго след като са изгледали спектакъла. 
 
За какво мечтаете?

Мечтая да не губя мотивация си. Винаги да поддържам интереса, с който подхождам към всичко. Енергията, която ме кара да ставам сутрин и не ме оставя да заспивам вечер. Може да звучи блудкаво, но е така. Около нас е пълно с хора, които не си харесват работата, не са доволни от живота си, но и в същото време не правят нищо, за да го променят. Лесно е да бъдеш жертвата, а още по-лесно е да станеш жертва на самия себе си. 

Мечтая също да имам достатъчно време и капацитет, за да реализирам всяка своя идея. Вярвам, че ако нещо не се случва с лекота, значи не му е сега времето. А  когато си нетърпелив и амбициозен, искаш всичко да се изпълни на момента… Така че, ето и още една мечта – да се успокоя малко. Но само малко!

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция