Божидар ‘Trombobby’ Василев за саундтрака на живота му

Говорим си с Божидар Василев малко преди дебютното му участие на A to Jazz. Прекрасен е!

Записан в рамките само на два месеца в края на 2017, ‘Run’ е второто официално издание под шапката на Sofia Beats, както и солов дебют за Божидар ‘Trombobby’ Василев след 2 албума със Southwick и DAYO. Десет аудио фрагмента от неговия дневник, обединени от концепцията за бягството като форма на преоткриване, и събрали в себе си напрежение, надежда, и нови хоризонти.

Божидар е от онези млади хора, за които си струва да се говори. Музиката му те прегръща и те пренася на по-хубави места. Ще имаме удоволствието да го слушаме на 7 юли от 18 ч на А to Jazz. Щастие!

Защо реши да се върнеш в България? Мислиш ли си понякога какво щеше да се случи, ако беше останал в Холандия?

Тук се чувствам щастлив. Разбира се, че съм го мислил, но със сигурност нямаше да продължа да живея в Холандия, може би щях да съм на някое по-топло място. Ако не се бях прибрал тогава, нямаше да създадем DAYO, което ми дава увереност за избора ми.

Помниш ли момента, в който се запали по джаз музиката?

Спомням си го супер ясно. През 2008 година посетих фестивала “Аполония” за първи път и там слушах Вили Стоянов, Мишо Йосифов, Георги Дончев и други великани, което беше превратна точка в развитието ми.

Ако можеше да свириш с някой музикант, независимо от епохата и времето, кого щеше да избереш?

Джими Хендрикс.

Авторски албум, участие в A to Jazz, правиш прекрасни неща... Разкажи ни повече за албума и какво предстои.

Този албум е най-спонтанната ми работа. Декември и януари бяха месеци пълни с вдъхновение и стартирането на Sofia Beats като лейбъл беше огромна мотивация. Предстои да чуете страхотен нов материал от Деси, DAYO & SOUTHWICK.

[[photo:707]]

Имало ли е моменти, в които си бил на прага да се откажеш, може би като дете, като тийнейджър?

Имал съм моменти на отчаяние, които са били свързани със свиренето ми или некоректни хора, с които съм работил. Но музиката винаги е била приоритет.

Кога си “in the mood of making music"?

6.90% от времето.

Кой е твоят саундтрак?

Dilla, D’angelo, Erykah и The Roots не са изчезвали от плейлиста ми откакто ги открих.

От какво бягаш, Боби? Имало ли е моменти, в които ти се е искало да изчезнеш, да си сам?

Бягам от много неща. Форест Гъмп е неразделна част от мен и вярвам, че когато работя над нови идеи, това е вид бягство от реалния свят. И в същото време е терапия.

Изглежда, че сбъдваш всичко, за което си мечтал. Щастлив ли си?

Мечтая за още куп неща, но съм безумно щастлив.

Когато свириш, мислиш ли за някого? Как изглежда онзи твой свят, в който музиката те пренася?

Единствено мога да покажа как звучи този свят. Опитвам се да съм на 100% в процеса, който се случва на сцената и мислите, които не са свързани с този момент винаги са ме разсейвали.

Какво би казал на всички деца, които често искат да захвърлят инструмента и просто да "скролват" из Фейсбук до безкрай, а се налага да репетират?

Бих им казал да правят точно това, което им се прави. Някои хора свирят по шест часа на ден от пет годишни, други започват да се занимават с музика на шестнайсет. Всички ние сме различни и не вярвам, че свиренето трябва да се случва насила.

Би трябвало да си горд и доволен от себе си, носиш онова усещане, което създават хората, правещи нещата, които обичат. Как се справяш с тъжните дни?

Ако хармонията е 50% от случващото се във вселената, то другите 50% със сигурност отиват за хаоса. Тъжните дни са част от пътешествието.

Представи си, че си трябва да композираш музиката за филмова любовна сцена. Какво би изсвирил? 

“Мисля те” на SOUTHWICK.

Кое е твоето място. Онова, на което ще се връщаш винаги?

София.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция