Яна Лозева: Има нещо особено драматично в лятото – все едно всички прожектори на сцената работят

"Басейн Рай" е втората артистична книга на фотографкатa.

Поканихме на разговор, макар и виртуален, фотографката Яна Лозева. Поводът е втората й артистична книга "Басейн Рай", за която може да прочетете повече тук.

Кой спомен от детството Ви бихте затворили в малка стъкленица, която да носите в джоба си?

Тежка августовска жега, по обяд. Няма жив човек, всички си почиват, пълна тишина, аз ходя по улицата и някак целият свят е само за мен.

Какво Ви връща към миналото? Съжителстват ли в “Басейн Рай” любовта, тъгата, може би малко саудаде?

Най-бързо ме връщат миризмите и специфични шумове. Съжителстват и трите, а може би и още няколко неща. Аз харесвам т.нар. “смесени чувства”.

Лятото. Тогава ли става магията?

Има нещо особено драматично в лятото – все едно всички прожектори на сцената работят. Дните са дълги, вечерите топли, има нещо извънредно.

Какво Ви доведе до заглавието на книгата? Какъв беше Вашият вътрешен творчески процес, какви парченца от света Ви искахте да подредите?

На главната улица в Любимец има една стена с голям надпис “Басейн Рай”, който винаги ми и е изглеждал като магически остатък от друго време. Прозаичната част от историята е, че така се казва градския плувен басейн и сега.

Относно процеса - снимането винаги е било част от тези пътувания, начин да покажа радостта си, нещо да запазя. И за около 7 години се акумулира доста материал. Аз не обичам да стоят така неподредени нещата, знаех, че трябва да е книга, но отлагах. Финансирането по проект “Творчески инициативи” към НФК дойде в най-правилния момент.

В предговора на “Басейн Рай” Зорница Христова пише: “Иска ти се да си станал достатъчно рано, да си тръгнал навреме, нищо да не си пропуснал.” Имате ли чувството, че времето отминава като пясък между пръстите и помага ли фотографията да го спрете, макар и за миг?

Само за миг - да.

Най-любимият Ви момент от деня? Koга светлината разказва истории най-добре?

Фотографите обичат ранните сутрини и късните следобеди, защото светлината е най-хубава, аз не съм изключение. 

Ани Лейбовиц казва, че когато гледаме фотографиите й, разбираме, че никога не се страхувала да се влюби в човека, когото снима. Какво се случва с Вас по време на портретна сесия?

Парадоксално вместо да изпитвам властта на човека, скрит зад камера, аз съчувствам на модела и се чувствам разкрита. Това ни сближава за малко, вълнуващо е.

Изпитвали ли сте порив да оставите фотоапарата, за да изживеете даден момент напълно?

Категорично и все по-често. Вече знам кога няма нужда да снимам, а само да гледам. По Зонтаг - снимките заместват спомена. 

Кои са Вашите любими фотографи?

Нямам фиксирана класация, но напоследък ми се гледат най-много Алек Сот, Джак Дейвисън, Марк Стайнмец, Джоъл Стърнфелд.

За какво мечтаете?

Тези дни - за морето.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция