„Добре дошли в Чечня“ е филм за любовта

"Добре дошли в Чечня“, наличен в HBO GO, разказва за група активисти, готови да се подложат на невъобразима опасност в Чечня, като се опитват да защитават правата на ЛГТБ хората в консервативната руска република. От 2017 г. президентът на Чеченската република Рамзан Кадиров стартира операция по "прочистване“ на кръвта на чеченците от ЛГБТ, която се изразява в преследване, мъчения и убийства на хора с различна сексуална ориентация. Без подкрепата на Кремъл и само с вяла международна помощ, активистите поемат всичко в ръцете си. Документалният филм на Дейвид Франс е с телевизионна премиера по HBO на 3 декември от 22:55 часа.

На 30-ти ноември от 19 часа можете да се включите в онлайн срещата-дискусия във Фейсбук "Добре дошли в Чечня“ – разговор на живо със създателите на филма с режисьора и продуцент Дейвид Франс, продуцента Алис Хенти, изпълнителния продуцент Кевин Дженингс, руския активист Вероника Лапина и Коста Каракашян – българинът, дал лицето си в защита на бягащите от насилието в Чечения. Онлайн срещата, която ще бъде на стрийминг в реално време, се организира в партньорство с фондация Сингъл Степ, която работи активно за правата и приемането на ЛГБТИ хората в България и приема темата на филма за кауза.

Дискусията ще се проведе на английски език. Впоследствие ще бъдат добавени български субтитри.

Имахме удоволствието да разговаряме с продуцента на филма Алис Хенти за предизвикателствата по време на снимки, значението на каузата и още.

Aлис Хенти

Какво е да работите върху толкова социално значим филм като “Добре дошли в Чечня”? 

Беше наистина изключителна възможност да работя с режисьора Дейвид Франс, който отдадено и безстрашно ни поведе към тази мисия. Темата за зверствата, които се извършват върху хора с различна сексуална ориентация в Чечня се появи в някои медии още през 2017 година, но нямаше достатъчно международен отзвук. Тогава Дейвид прочете статия в The New Yorker от Маша Гесен, която беше препубликувана и в “Новая Газета” в Русия. Дейвид се задейства светкавично. Свърза се с Маша, с която се познаваше отпреди, помоли я да го представи пред ЛГТБ активистите в Чечня и да го внедри в тамошно временно убежище в Москва. Благодарение на Маша нещата се случиха много бързо, защото тя беше доверено лице на хората от организацията. Дейвид замина, мислейки си, че ще остане във временния лагер седмица – достатъчно, за да открие историята, която му е нужна. Остана цели три месеца. Така се срещна и с продуцента от руска страна Асколд Куров, който помогна на Дейвид да стане буквално незабележим. Да снима с малка камера, без звук. Ако някой погледнеше екипа отстрани, никога не би казал, че се снима филм. 

Аз не отидох в Русия или Чечня по време на снимки, работех от дистанция. Но за мен всичко, което се случи, е абсолютен акт на храброст на всички, включени в проекта. 

Каква беше реакцията Ви, когато разбрахте, че подобен геноцид се случва през 21 век?

Не можех да повярвам, че това се случва. Че има концентрационни лагери за първи път след Хитлер. Че има хора, които са измъчвани и убивани заради факта, че са такива, каквито са.  

И то от членове на семействата им. 

Именно. Рамзан Кадиров, президентът на Чечня, не само преследва и измъчва хората с различна сексуална ориентация, но и обвинява семействата им, настоява те да извършват убийството. Защото според него вината е тяхна.

Освен всички препятствия, беше много трудно да се разкаже историята на Аня, защото е жена. Мъжете имат разрешение да напускат Чечня, така че можехме да ги изтеглим към специалните убежища. Но не и жените. Те по-трудно могат да напускат дома си сами, тъй като Чечня е и силно мюсюлманска държава. За нас беше изключително важно да разкажем женската гледна точка. Имахме съвсем малко време да изведем Аня и да я спазсим.

От какво професионално значение беше участието ви в този филм?

За мен като продуцент това безспорно беше възможност, случваща се един път в живота. Да бъда част от нещо толкова важно, толкова голямо. Беше и много предизвикателно. Работила съм и по други филми, в които е трябвало да бъдем внимателни, но сега всяка комуникация беше криптирана, нищо от готовия материал не можеше да бъде качвано в интернет. Трябваше истински да пазим заснетото, защото там бяха лицата на хората, които се опитваха да избягат. Във филма някои от тях са заменени, но в суровия материал лицата им са истински. Монтажът беше правен на компютри, които не са свързани към интернет, всички външни хард дискове бяха с двойна защита, защото снимахме в няколко държави, проследявайки някои от участниците във филма до държавите, в които започват нов живот. 

Звучи сякаш сте били на специална мисия. 

Да! Беше ни страх за хората, които извеждаме, за активистите. Но накрая почувствахме огромно облекчение, че можем да говорим за филма. Голям момент за нас беше премиерата му на фестивала в Сънданс през януари. Преди това нямахме право да говорим по темата дори и пред партньорите ни, които ни подкрепиха.

Страхът ли беше най-голямото предизвикателство в тази продукция?

Да, страхът дали ще успеем да предпазим всички. Да осигурим безопасност на екипа и на застрашените. Всички излязохме напълно от зоните си на комфорт, наехме дори и консултанти по сигурността с опит във военни зони. Трябваше да проследим Дейвид по време на спасителната мисия на Аня, беше много, много страшно. Беше задържан и на един от пунктовете за проверка и никой от екипа не знаеше какво ще се случи.

Изключително трудно беше да съберем средства за филма, без да можем да говорим открито за него. Трябваше да се срещнем с всеки един от партньорите ни поотделно, да ги поканим в студиото ни, за да погледнат кадри от случващото се в Чечня. Беше много по-различно от това просто да изпратим материал онлайн. Процесът на работа беше истински урок по доверие. Открихме много съмишленици. Всеки, който чуе за случващото се, е готов да помогне.

Това ли беше и основната подбуда за направата на филма?

Да. Искахме да изложим фактите и да ги направим неоспорими. Путин, например, би могъл да спре този геноцид на мига. Целта ни беше колкото се може повече хора да разберат за случващото се. Затова сме и толкова развълнувани, че филмът пристига в България чрез HBO. Предстои излизането му и в Русия. Никога не сме вярвали, че ще се случи, но успяхме да го осъществим. Това е и най-голямата ни надежда – хората в Русия да го видят.

Иска ми се да можех да видя лицето на Путин, когато гледа филма.

На мен също! За момент си представям, че Тръмп е доживотен президент и у нас. Това би било страшно. Истината е, че филмът, както може да се представите, беше жертва на пиратство и качен в руския фейсбук. Тогава техен политик коментира под поста дали Путин е гледал филма. Отговорът от официалната страница на Кремъл беше, че президентът няма време да се занимава с документални филми и е прекалено зает. Това ни дава надежда, че щом коментират, в крайна сметка знаят за нас.

Имате ли любима история от филма?

Обичам всички замесени. Опознах ги много добре. Всички те са герои. За мен Максим, например, е невероятно човешко същество. След всичко, което е преживял. Сега е с партньора си, отглеждат две деца. Това е история за любовта. Всичко, което се случва във филма, е доказателство за любовта. Тя побеждава. Дори да звучи клиширано. 

Ако можехте да се срещнете с Кадиров, какво бихте му казали? 

Би било малко да го ударя през лицето. Бих го накарала да гледа филма и веднага след това да го попитам дали все още може да отрече случващото се. Иска ми се филмът да задържи темата в световен мащаб възможно най-дълго. Един от преките резултати е и скорошната петицията за забрана на Кадиров да пътува до Великобритания.

И за да не завършваме с Кадиров, можем ли да заключим, че любовта побеждава?

Да. Абсолютно. И искрено се надявам светът да се поправи. Мисля, че трябва да продължим да разказваме истории за хората в сянка, които вършат невероятна работа и спасяват животи.