Филип Пулман за адаптацията на "Тъмните му материи"

Филип Пулман е британски писател, известен с трилогията-бестселър "Тъмните му материи", включваща книгите "Златният компас“, "Острият кинжал“ и "Кехлибареният далекоглед“. Те излизат в рамките на пет години, а по-късно са побрани в един том. Историята проследява приключенията на малката Лира Белакуа в измислен, паралелен на нашия свят, в който тя се изправя в битка срещу Магистрата – нещо като еднолично правителство в магическия свят и в частност с мисис Колтър, за да спаси себе си, приятеля си Уил и да изпълни мисия, предречена й преди години. 

Повод за интервюто с Филип Пулман е сериалът "Тъмните му материи", който може да гледате по HBO и HBO GO.

Как започна всичко около сериите на “Тъмните му материи?

Началото беше преди няколко години. Имаше редица опити за адаптация на историята за сцена, радио, филм. Но винаги ме е привличала идеята за дългата форма на телевизията, на телевизионните серии. Те ти дават възможност да разкажеш една история изцяло. Когато адаптираш роман за филм, който е с дължина около два часа, губиш страшно много материал. А телевизията ти позволява да разкриваш историята почти в реално време.

Защо мислите, че сега беше точното време за реализиране на “Тъмните му материи”? Играе ли роля и напредъка на CGI (компютърно създадени изображения)?

Не мисля, че развитието на CGI e aргумент за започването на снимачния процес. Дa, това е изключително ефективна технология, защото ти дава възможност да създаваш демони, животни и всякакви същества на екран, сякаш за живи. Но тук идва и драматургичният проблем - екранът не трябва да бъде пренаселен. Ако във всеки кадър, в който има актьор, се появява и демон, например, картината няма да е достатъчно чиста и ще означава, че режисьорът и сценаристът не са си свършили работата. Целта ни е да насочим вниманието на зрителите върху важното нещо. Върху акцента. В повечето случай, това е именно актьорът, човекът, а не демонът. При книгите е по-лесно, защото разказът приковава вниманието на читателя върху демона само тогава, когато извършват действие или казват нещо. Но ако не правят нищо и не се появяват дълго време, нямаме нужда от тях наоколо. Затова проблемът е по-скоро свързан със сценария и историята, отколкото със CGI. 

До колко искахте да запазите оригиналната история?

При всяка адаптация историята трябва да следва природата и особеностите на канала, за който ще бъде адаптирана. Ако говорим за история, базирана на роман, която ще бъде поставена на сцена, например, трябва да сме сигурни, че всеки детайл е еднакво ясен както на зрителя на първи ред, така и на тези, които стоят най-отзад. Същото се отнася и за телевизията, и за киното, и за радиото, неизбежно е. Не съм настоявал всяко нещо в историята ми да е представено на екран така, както е описано в книгата.

Защо според вас романите Ви са толкова популярни и оставят следа във времето?

Мисля, че онова, което кара хората да продължат да четат, е фактът, че са заинтригувани от мистерията около главния герой и това, което предстои да му се случи. Затова и доста малки деца следват историите през всякакви мистериозни, сложни и енигматични пасажи. Искат да разберат какво ще стане с Лира. Самата тя не знае какво й предстои - бъдещето за нея е мистерия, героинята й изпитва известни колебания. Това по някакъв начин дава сигурност на читателите, защото знаят, че ако я следват, всичко ще е наред. Мисля, че това е и една от причините въображението на хората да не спира и за миг.

Що се отнася до самата история, тя е общовалидна за всички ни. Става дума за промяната, която претърпяваме, превръщайки се от деца във възрастни, преминавайки от невинност в действие. Значението на пубертета не само във физически и сексуален аспект, а по-скоро фокусирайки се върху промените в начина, по който разбираме света. Това са промени, през които всеки от нас минава. Именно затова мисля, че читателите откриват себе си в историята.

Още за сериала "Тъмните му материи" може да откриете тук.

© 2019 HBO, Inc. All rights reserved