На живо от петото измерение с Даниел Ненчев

Тази година кино-литературният фестивал CineLibri ни изпраща в #петотоизмерение. Но как всъщност изглежда то и вкусни ли са закуските на Плутон?

Тази година кино-литературният фестивал CineLibri ни изпраща в #петотоизмерение. Но как всъщност изглежда то и вкусни ли са закуските на Плутон? Дали Да Винчи би харесал модерното изкуство, може ли Казанова да обича наистина и защо творим? На тези и още куп изключително важни въпроси ни отговориха някои от нашите любими лица. Поговорихме с тези, които не се страхуват да говорят за двойния си живот и да кажат "Аз обвинявам". 

Днес разговаряме с Даниел Ненчев - водещ на предаването за съвременна култура "Мултимедия“ по Bulgaria ON AIR.

 

Кой посети душата ти снощи?

Иън Макюън. Чета последния му роман "Машини като мен”. Тази литература задава въпрос от първостепенна важност - какво е да бъдеш човек. 

Ако трябва да напишеш статия със заглавие "Аз обвинявам“, към кого ще е насочена тя?

Обвинението е лесно. Правосъдието е трудно. Очевидно. Но принципно жестоко се дразня на неспособността ни да реформираме образованието в България. Също ме вбесява увлечението на хората към тоталитарни режими и към брутални лидери, които градят политиката си върху противопоставяне. 

Защо 5 е съвършеното число?

Може би защото пет са пръстите на ръката, която гали. А пет човека правят хубав кръг, ако се хванат за ръце. А знаеш ли, че има и пети сезон? Петият сезон е за времето вътре в нас, прочетох го в една стихосбирка, значи е истина.

В какво измерваш света си?

В капки вода. Появява се в най-вълнуващите моменти.

Какъв е твоят невидим живот?

Непрестанна мъка от това, че ми хрумват непрекъснато нови и нови идеи, които обаче отнемат много време за реализация.

Дали Казанова може да обича наистина?

Да.

Какво би искал да закусиш на Плутон?

Планктон.

Играеш ли си с огъня?

Не. Липсва ми смелосттта на Дейвид Линч. Fire walk with me! 

Как си представяш петото измерение и какво се случва там? 

Петото измерение е пространството между мен и всяка книга. То не може да се види, не може да се пипне и не може да бъде обяснено. Някой ден, ако може да се визуализира, този свят ще бъде изгубен.

Какво би правил това лято Борхес на 120-я си рожден ден?

Хобито си - пътешествия из недрата на квантовия звезден прах на познанието, който се превръща в изумителни изречения. 

Какво би представлявало предаване на живо от Космоса?

Най-нормално предаване. Все пак ние сме в Космоса! И добре че e тaкa. Хаоса не ви го препоръчвам.

Ако трябваше да има една реплика в ням филм на Чарли Чаплин, коя щеше да е там?

Упс!

Let’s imagine there’s no heaven. Тогава къде е Джон Ленън в момента?

В момента Джон Ленън живее в душите на всички, които са го слушали и са го чули. Апропо, там някъде е и Раят.

Ако Кърт Кобейн имаше ново парче през 2019, как щеше да звучи то?

Той има ново парче! Казва се Smells Like Teen Spirit. Вярвам, че все още има младежи, за които това парче е ново и през 2019 г. и това е супер! Иначе достатъчно парчета има Кърт Кобейн. Той не е искал повече, няма и нужда да има. Вижте как общува с публиката след изпълненията си и вижте после Лучано Павароти как общува. Първият не желае това общуване, за разлика от втория.

Ако Да Винчи беше жив, какво щеше да мисли за модерното изкуство?

Вероятно би харесал Мане, Леже или пък Муха. Но ако смесвате вековете и питате за съвременното изкуство и това, което е модерно сега - най-вероятно би използвал безграничността на технологиите за нови шедьоври. Вярвам и че би бил възхитен от "Плаващите кейове“ на Кристо, които бяха инсталирани там, където е рисувана Мона Лиза.

Защо творим?

Защото през повечето време не спим. Нали? 

Каква е дилемата на стоножката?

Найки или Адидас?

Фотограф: Димитър Кьосермалиев

бюлетин

още интеракция