На живо от петото измерение с Радослав Парушев

Тази година кино-литературният фестивал CineLibri ни изпраща в #петотоизмерение. Но как всъщност изглежда то и вкусни ли са закуските на Плутон? Дали Да Винчи би харесал модерното изкуство, може ли Казанова да обича наистина и защо творим? На тези и още куп изключително важни въпроси ни отговориха някои от нашите любими лица. Поговорихме с тези, които не се страхуват да говорят за двойния си живот и да кажат "Аз обвинявам". 

Днес разговаряме с Радослав Парушев - любим писател на АртАкция. Нетърпеливо отброяваме дните до излизането на новия му роман и сме сигурни, че ще е нещо голямо.

Кой посети душата ти снощи?

Сатаната, как кой – както обикновено. И, както обикновено, остана разочарован. Впрочем, не само вечер, той средно на всеки 3 минути наминава. 

Ако трябва да напишеш статия със заглавие "Аз обвинявам“, към кого ще е насочена тя?

Към агентите на бившата ДС. 

Защо 5 е съвършеното число?

Защото 5 малки уискита означава чудесно прекарана вечер с приятели. По-малко от 5 означава, че ненужно си бързал да се прибереш, а повече от 5 – че днес няма да успееш да свършиш и за 2 лева работа. 

Снимка: Иван Захариев

В какво измерваш света си?

В смеха на дъщеря си. 

Какъв е твоят невидим живот?

Доста подобен на видимия – драматично-напрегнат, динамичен, понякога – прекалено разнообразен. Има едно фоново бумтене, весело жужене през цялото време. Не е ясно колко ще се издържи, но е доста яко. 

Какво би искал да закусиш на Плутон?

Лозови сърми с кайма от кълцано месо, 80 % телешко, 20 % свинско. 

Играеш ли си с огъня?

С абсолючно всичко си играя, в казармата веднъж дори си играх със Зарин (бойно отровно вещество) и оцелях на части от косъма. Цял живот си играя с живота си - само играещият човек е пълноценно жив. 

Как си представяш петото измерение и какво се случва там? 

Аз, Борхес и Достоевски седим на трикраки столчета около ниска масичка и ядем лозови сърми с кайма от кълцано месо, заляти с овче кисело мляко. Разговорът, макар и въртящ се около доста сериозни теми, върви много леко и приятно (разбира се, никой от нас не говори с пълна уста). Борхес не е сляп, гледа ме в очите, а Федя е много по-малко от обичайното за него, (направо – поносимо) откачен. 

Какво би правил това лято Борхес на 120-я си рожден ден?

Той, а не Кийт Ричардс, би бил най-великият жив човек на тази планета през това лято.  

Let’s imagine there’s no heaven. Тогава къде е Джон Ленън в момента?

Едва ли има специално място, където изпращат левичарите-милионери-безбожници. Сигурно е там, където са всички останали. 

Ако Кърт Кобейн имаше ново парче през 2019, как щеше да звучи то?

Някаква тежка електронна депресия, като новите Radiohead или Tool. 

Ако Да Винчи беше жив, какво щеше да мисли за модерното изкуство?

Като човек с прекрасен вкус и безкрайна интуиция за красивото, би харесал много неща. Пошло и посредствено е да се мисли, че всичко модерно е за боклука, само защото е модерно.  

Защо творим?

Защото Бог ни дава зор да го правим.