Гарард Конли, авторът на „Заличено момче“: „Нищо добро или зло не трябва да се счита за немислимо.“

Дебютната книга на Конли проследява пътуването на млад мъж към истинската му самоличност, търпеливото и великодушно преодоляване на травмата и срама, подклаждани от неговото фанатично и тесногръдо обкръжение. Фактологично прецизните описания на вбесяващо нелепата терапия се редуват с лирични абзаци и размисли за любовта и природата на сексуалността. От най-интимните до най-наситено политическите и социалните си послания мемоарът "Заличено момче“ на Гарард Конли е интелигентна, значима и трогателно искрена книга. Една великолепно разказана и шокираща история за идентичността, вярата и семейството. В рамките на кино-литературния фестивал CineLibri ще можем да се насладим и на екранизация по книгата, благодарение на невероятната игра на Лукас Хеджис, Никол Кидман, Джоуел Еджертън, Ръсел Кроу, Мадлин Клайн.

Г-н Конли, наричате "Заличено момче“ мемоарна книга. За мен това е изключително прецизен микроскопичен разрез. Книгата се явява дисекция на тялото на Америка в наши дни, ако щете. Едната половина от тази дисекция е изключително консервативната християнска Америка, а другата половина е либерална Америка. Изглежда, носите една част от нея по рождение, а другата по собствени убеждения. Как човек жонглира с всичко това?

Мисля, че истината за преживяванията на отделния човек може да бъде много сложна. Израснах в един много изолиран свят и се озовах в друг такъв свят. В либералните места, в които ми се случваше да живея, срещах целенасоченост, която не беше по-различна от тази в консервативните места, в които съм израснал. Например, идеята, че нещо може да бъде немислимо: "Не знам как някой може да изпрати детето си на конверсионна терапия!“ Това беше фраза, която често чувах в либералните места. Това е привидно мило изказване, което трябваше да бъде израз на подкрепа за моята идентичност като гей мъж, но озвучава един вид неверие, което срещах в младостта си. Нещо като въпроса "Как може някой да убие бебе?“, който се задава относно абортите, или като въпроса "Как някой може да ни отнеме оръжията?“ Не казвам, че консервативните и либералните места, в които съм пребивавал, са еднакви – далеч съм от тази мисъл, тъй като живея в Ню Йорк - по-скоро смятам, че нищо добро или зло не трябва да се счита за немислимо. Човешките същества са способни на почти всичко, ние сме продукт и на средата, която ни заобикаля. Ако не мога да си представя как някой може да затвори очи за зверствата на Хитлер например, тогава как мога да се преструвам, че разбирам историята или дори себе си като присъствие в тази история?

Аз бих казал, че "Заличено момче” е изповед, но не в религиозния смисъл на думата. Ако кажем, че мемоарите ви са предназначени за читатели от едно или две поколения, а признанието в книгата е предназначено за читателите тук и сега, тогава за кого всъщност е предназначена и написана тази книга?

Винаги съм мислил за "Заличено момче” поне отчасти като за литературен документ, който с течението на годните ще става все по-ценен. Мисля, че пейзажът на световната политика, оформен отчасти от политиките на Джордж Буш през 2000-те години, постави началото на много политически катаклизми, които наблюдаваме днес. "Заличено момче” се вписва добре в този период, защото идеята за конверсионна терапия изглежда едновременно средновековна и невероятно съвременна. Този век досега изглежда едновременно невероятно назадничав и прогресивен и това вече не бива да ни действа като шок. Надявам се, че "Заличено момче” в бъдеще ще образова всички онези читатели, които искат да знаят как нещата са стигнали до съответния момент.

България съвсем не е толкова религиозна, колкото САЩ, особено в сравнение с някои дълбоко религиозни щати. За българските читатели би било доста трудно да съпреживеят реалността на огромното влияние на Църквата върху фундаменталното формиране на мирогледа на хората в САЩ. Какво е вашето лично обяснение или теория за силата на църквата в този аспект?

Не съм сигурен дали съм съгласен, че България съвсем не е толкова религиозна. Когато живеех в България, моят приятел работеше в българска медия и често обсъждахме факта, че позициите на църквата играят роля в политиките на страната. Съгласен съм, че България е по-скоро консервативна, отколкото религиозна, но докато преподавах 3 години в Американския колеж в София, българските ми ученици изглеждаха запознати с фундаментализма от моето детство, за който им разказвах. Има огромни различия в начина на функциониране на църквата в нашите две страни, но аз мисля, че, за съжаление, "Заличено момче” може да се разглежда като доста мек разказ за зверствата, извършени в името на църквата по целия свят. Американските евангелисти действително са много по-различни по своята същност от другите християни, но повечето ми близки български приятели бяха пострадали по един или друг начин от някои по-консервативни представи, произтичащи от доста традиционното интерпретиране на християнството.

Вярвате ли в Бог днес?

Търся отговора на този въпрос в новия си роман. Ще видим!

Прекарали сте общо 12 дни в Love in Action. Мислите ли, че ако бяхте останали по-дълго, както съветниците ви са възнамерявали (няколко месеца или година), щяхте да го напуснете психически и физически способен да продължите живота си и да напишете тази книга?

Е, хората често пропускат факта, че аз съм преминал през частна терапия в продължение на месеци, която беше също толкова вредна, колкото тези 12 дни. В някои отношения дори по-вредна. Но аз вярвам, че успях да напиша тази история отчасти, защото се справих с травмата от преживяното, преди да съм написал и една дума.

Гледах и адаптацията на филма с Никол Кидман, Ръсел Кроу и Лукас Хеджис в главните роли. Той завършва с ужасяващата статистика, че над 700 000 американци са били подложени на насилие под формата на  конверсионна терапия в САЩ. В 36 щата законът позволява на родителите да "лекуват” с помощта на конверсионна терапия непълнолетните си хомосексуални деца без съгласието на децата. Имате ли информация за позицията на САЩ по Конвенцията на ООН за правата на детето?

В САЩ ако детето подпише освобождаване, или ако родителят го обвърже с програма, основана на религия, това е законно. Но искам да подчертая, че въпреки че много страни имат подобни програми на тази, която посещавах, други страни, като България например, имат конверсионна терапия в други форми. Конверсионната терапия често може да се проведе в семейството или в разговор на четири очи с някой възрастен - не е нужно да изглежда като холивудски филм, за да бъде конверсионна терапия. Когато говоря пред масова публика в други страни, неизбежно срещам хора, които казват: "Въпреки че не съм ходил на такава терапия, имам опит, подобен на вашия.“ Мисля, че трябва да започнем да говорим за конверсионната терапия в по-широкия смисъл на понятието.

В САЩ има ли големи или по-малки активистки групи, които се противопоставят на насилственото третиране на непълнолетни LGBTQ хора? Какви са техните дейности и какво са постигнали досега?

Успяхме да забраним конверсионната терапия за непълнолетни в няколко щата. Групи като Trevor Project или BornPerfect свършиха много работа, действайки от името на LGBTQ деца с цел да ги защитят. Но ни чака още много работа.

От епилога на филма научих, че освен писател, вие сте и активист. Каква е настоящата, най-нова кауза, върху която сте се фокусирали?

Продължавам да посещавам църкви, университети и организации, за да говоря за заплахата от конверсионната терапия и за правата на човека изобщо. 

Бихте ли разказали на нашите български читатели малко повече за престоя си в София, за фондацията на Елизабет Костова и приятелствата, които създадохте тук? Какво означава за вас да се върнете в България и да представите книгата си пред българската публика, в партньорство с Фондация Single Step?

Българското издание на книгата ми е най-любимо. Всъщност още не съм чел книгата на български (ще ми трябва речник), но дълго чаках да се появи българският превод, защото страната е много близка до сърцето ми. Влюбих се в България през 2010 г., когато Фондация "Елизабет Костова“ ме заведе в Созопол, за да пиша и да се включа в уъркшоп, продължил една седмица. Станахме близки приятели с Гарт Грийнуел, чиято позиция заех в Американския колеж, след като той замина за Работилницата за писатели в Айова. Освен това "Сингъл Степ“ върши толкова важна работа в страната, че не бих могъл да бъда по-развълнуван от това да работя с всички вас!

Нямаме търпение да ви видим на кино-литературния фестивал CineLibri 2019! Какво сте планирали за българските читатели, фенове и любители на филмите?

Толкова съм развълнуван, че ще ви посетя отново. Вероятно ще бъда погълнат от чувство на благодарност и любов, така че се надявам да звуча адекватно. Ще проверя дали мога да се добера до перуката на Никол Кидман и да ви я покажа.