Къде са ни карнавалите?

Нима нямаме право на това спасение, измиване на душата, бягство от алчното ежедневие?

Човечеството е изобретило карнавала, преди да създаде театъра и литературата. Корените на карнавалите са толкова дълбоко във времето, че дори антрополозите не могат да уточнят кога и къде се е родило това желание да се преобразиш, да бъдеш друг за няколко дни, да освободиш демоните в себе си и да ги излъжеш, че вече не си същия.

Ритуал и игра едновременно, връщане към свободата, неизбежно отнета от алчното ежедневие, карнавалите са спасение. Като измиване на душата, оставена поне за ден да бъде себе си зад маска, която я защитава.

И тук идва въпросът – къде са ни карнавалите?

Нали не вярва някой, че кукерския фестивал в Перник е един от тях? Това е спектакъл, представление за наблюдатели, които чуват дрънченето на чанове и виждат маските, но не знаят и не усещат нищо извън видимото.

Кукерите някога са били истинският карнавал на Балканите. В края на зимата, през февруари, когато месеците студ и сняг са затваряли хората в мрака на бездействието и тежките мисли, кукерските шествия са идвали, за да ги освободят. Маскарадът е позволявал да се изхвърли шлаката, да се прочистят душите, да се направи място за нов растеж. Зад страховитите маски са заставали обикновени хора, за миг преобразени в страшилища, в уроди, в гротескни подобия на видяното и недоразбраното. За миг те са ставали карикатура на злото – най-добрият начин да го омаловажиш, да го прогониш със смях и подигравка, да му „влезеш в кожата“, за да го разбереш и да победиш страха си от него.

Затова и всички карнавали са начало на постите – след пречистването на душата идва пречистването на тялото, преди да дойде възкресението. И това дори не е само християнска традиция, напротив – църквата си го присвоява и го адаптира, защото осъзнава колко дълбоко е свързано с човешката същност.

Днес карнавали има почти навсякъде – пъстри, пищни, весели. Не само в Рио де Жанейро и във Венеция. Дори в съвсем близкия до нас гръцки град Ксанти през февруари се провежда петдневен пъстър карнавал, който събира повече от 200 хил. души годишно.

В България се провежда Международен фестивал на маскарадните игри в Перник. Амбициозно начинание, до голяма степен позитивно, защото е сред малкото нетрадиционни и пъстри прояви, все още неприлапани от псевдопатриотарщината. Красив, издържан, богат на цветове и настроения, пернишкият фестивал е дефиле на полупрофесионални и професионални етносъстави, при това не само от България, които играят спектакъл пред очарована и неосведомена публика. 

А в наблюдаващата тълпа стоят хората, които имат най-голяма нужда да влязат в карнавала. Те ежедневно виждат злото, понякога съвсем оголено, без маска и лицемерна опаковка. Те са натрупали в себе си толкова болка, че крясъкът им би заглушил всички чанове едновременно. Но са лишени от своето карнавално освобождаване.

Социализмът, въплътен в кичозните формули на „Балкантурист“ и политическата етнография, не одобряваше преобразяването, а още по-малко – освобождаването. Буфонадата беше любимата смешка на соц естетите. Виждаме продължението на тази традиция и днес - „Комиците“ са буфонада, Камен Донев е буфонада, книги като „Дневник от панелните блокове“ на Никола Крумов са буфонада. Няма нищо пречистващо в смеха, породен от пресилената комичност. Гротеската там е безцелна или плоска, за разлика от карнавалната многопластовост. Хората в истинския маскарад се смеят над злото и го отдалечават от себе си. Хората, които гледат буфонада, се смеят над други хора и посаждат злото в себе си. 

Политическият карнавал, на който сме свидетели ежедневно, стана сериозна реалност. Карнавалът в културата завладя естетическите критерии, те са пропити с него. Търсим красивото само под маската на уродливото или гротескното. 

Може би затова нямаме истински карнавали. Сляхме се с маските си отдавна. Ходим по пътищата – особено по дигиталните пътеки на социалните мрежи – нахлузили чанове и смешни уродливи костюми. Плашим се един друг, излъгани, че злото – това са другите.

Толкова силно се нуждаем от карнавал, че дори не знаем колко много ни липсва.

А събитието в Перник е прекрасно. Лошото е, че вече е само там. Не успя да излезе от идеализирания спомен за миналото, който експлоатираме мащабно. Кукерите станаха за посмешище – дори и в „грандиозното“ откриване на Европейската столица на културата. Понеже не сме наясно какво точно означава това маскарадно шествие, пуснахме кукери, защото са пъстри и необичайни.  И те не прогониха демоните, защото зад маските им нямаше хора, а само изпълнители.

Липсва ни карнавалът, макар да живеем насред него. Дали пък не е време да си облечем лицата и да уплашим злото?

Мъртва ли е телевизията и къде е мястото на сериала, може да прочетете тук. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт