Телевизията – това безсмъртно зомби

Когато през 50-те години телевизията влиза в живота на хората, самозвани пророци обещават, че това е краят на киното. Кой – казват те – ще предпочете да отиде в студения салон с други хора, когато може да гледа кино от дивана и да прескача за по бира до хладилника.

Пророците, вече знаем, са сгрешили сериозно. Телевизията не само не уби киното, ами днес, в началото на 21 век, се остави то да я превземе.

Отдавна наблюдаваме процеса по сливане на двете – да ги наречем – изкуства. Мащабността на киноезика прелива в телевизионното кино още в средата на миналия век. Много бързо продуцентите на масовата медия се ориентират към създаване на съдържание, наподобяващо кинопродукция. Не само сериалите, които са наследство от радиото, но и собствено производство на филми. Едва ли са много хората, които помнят канала Hallmark, изцяло разчитащ на телевизионно кино.

След него обаче дойдоха истински хитовите форми на телевизия. Първопроходци в края на 70-те години на 20 век стават сравнително неголеми канали, но достатъчно богати, за да си позволят финансирането на телевизионни кинопоредици, различни от сапунените сериали. Така наречените "дневни програми“ отстъпват място на вечерните сериали, в които има много повече от разтеглен до безкрайност сюжет.

И това продължава десетилетия, в които се развиват едновременно технологии и стил на развлечения. 

Настана грандиозна промяна, симбиотично сливане. Кинопродукциите започнаха да се разпадат на нещо като сериали – филми с продължения, които задържат интереса на публиката с години. Телевизионните сериали пък добиха мащабността и техническото качество на киното. Достатъчно е да споменем поредици като "Семейство Сопрано“ и – вече на друго ниво - "Игра на тронове“.

Големият прелом идва през 2007-2008 г., когато започва стачка на сценаристите в САЩ. Изведнъж се оказва, че е невъзможно, скъпо и рисково да се правят телевизионни сериали с над 20 епизода в сезон. Количеството отделни серии намалява, но пък това позволява средствата да се вложат в качество. Това вече – осъзнават американските продуценти - е пробвано с голям успех от ВВС, които имат опит в създаването на минисериали. Освободените средства позволяват в телевизионните продукции да бъдат канени истински холивудски звезди – поредната симбиоза, която вече дори не изглежда парадоксална. 

А след това идва ред на явлението Нетфликс, практически нова форма на TiVo – възможност да гледаш маратони на любимите си сериали без реклами и без да си ограничен от линейността на телевизионното време.

Спокойно можем да кажем, че наблюдаваме агонията на телевизията такава, каквато я познаваше отиващото си вече поколение Х. Младите хора развиват съвършено нова представа за екранно забавление, която не е свързана с неговия носител. Няма никакво значение за емоцията дали гледаш кинопродукция в голяма зала, на компютъра или на телевизионнен екран с висока разделителна способност. Удоволствието е нюансирано, но в крайна сметка едно и също.

Това обяснява, между другото, защо 3D вариантите на телевизори и компютри не придобиха широко разпространение – просто сериалите не се снимат в 3D.

И ето че идва време, когато телевизията в старата си форма ще бъде само спомен за старците, а киното ще привлича основно тийнейджърите заради усамотението на тъмната зала. Това е крайно обобщение, но ясна тенденция. Новинарската функция на телевизията засега удържа позиции, но онлайн формите все по-сериозно я превръщат в маргинален източник на информация.

Не бих искала да съм в ролята на онези пророци, които предрекоха смъртта на киното. Телевизията ще оцелее, най-малкото защото трябва да продължи да произвежда ентъртейнмънт. Скоро вероятно ще наблюдаваме интерактивната ѝ форма – с възможността зрителите сами да избират развитието на действието в сериалите, да се включват в публицистичните програми на живо, да участват в риалити в реално време (помните филма "Ед телевизията“, нали?). Но спокойно можем да забравим за феномена "изпразнени улици“ по време на култов сериал. Вече имаме избор кога и къде да гледаме каквото си поискаме – цифровата телевизия е у дома.

А сериалите – нашето престъпно удоволствие, което възприемаме като увлекателен многотомник – ще стават все по-пищни, все по-широкомащабни и все по-кинаджийски.