Филмът „Рома“ – ябълката на раздора между традицията и новаторството

Битката на стрийминга срещу киното.

В една сцена от филма "Рома“ на режисьора Алфонсо Куарон героите посрещат новата 1971 година. В няколко други сцени те отиват на кино, като действието се развива пред салона или вътре в него. Киносалонът в "Рома“ е не просто терен, той е и основен белег за времето: в него хората се забавляват, отдават се в тъмнината на забранените на светлото ласки, жените съобщават съдбовни новини от рода на "Бременна съм“, а мъжете се измъкват в мрака, бягайки от отговорност… Изобщо вътре в киносалона се извършват голяма част от съществените за човека дейности. Филмът, който героите гледат, също не е избран случайно: "В плен на орбитата“ е  вече признат за класика филм на Джон Стърджис от 1969 г., но по онова време е смятан за новаторски в техническо отношение, отличен с "Оскар“ за визуални ефекти.  

Месец преди посрещането на новата 2019 г. филмът, който показва един от някогашните пионери в киното, също се явява в известен смисъл първопроходник. Защото неочаквано и за самия режисьор "Рома“ започна процес на промяна на правила в бранша. Нещата се развиват така: първоначалното си финансиране Алфонсо Куарон получава от един от най-големите продуценти на независимо кино Participant Media. Сумата е 15 милиона долара. Куарон снима филма си за 108 снимачни дни, което е два пъти по-дълъг снимачен период от обичайния. Прави 10-минутно демо и го показва на евентуалните разпространители. Не са малко тези, които проявяват интерес, все пак "Графитация“ (2013) на същия режисьор е отличен с "Оскар“, но Netflix дават най-добра оферта: 20 милиона долара. Седмици наред Куарон и Participant Media обмислят предложението, тъй като знаят, че влезеш ли веднъж в Netflix, излизаш от киномрежата.

От платформата за стрийминг не признават реда, според който онлайн-показът трябва да е най-накрая. До този момент със своите сериали Netflix е основен враг на телевизиите, с киноразпространителите все още не са влизали в открита битка.Куарон обаче знае, че е направил филм, който може да се бори за "Оскар“ и това е основният му коз при преговорите с Netflix. Но за да участва в състезанието, филмът му трябва да се е въртял по кината. В крайна сметка той успява да убеди платформата за стрийминг да наруши собствените си правила и да предложи "Рома“ първо на фестивали, след това да го пусне на голям екран и чак накрая онлайн. От Netflix приемат, като ограничават излизането в кината до три седмици. Публичното обяснение на Netflix е, че отчитат, че ако не се съобразят с тези условия, постепенно ще отблъснат най-добрите световни режисьори и в крайна сметка ще си останат платформа за добри, но не чак толкова добри филми, че да бъдат признати от кинобранша. Защото световните режисьори искат да печелят, но също така искат и да получат признанието на гилдията. Дори понякога второто им е по-важно от първото. Куарон и Netflix си стискат ръцете, без да подозират, че са си направили сметка без кръчмаря.

От фестивала в Кан категорично отказват филма, като единственото съображение е, че зад него стои Netflix. Положението започва да става тревожно за Куарон, но нещата се успокояват, когато във Венеция го взимат в конкурса и освен това го отличават със "Златен лъв“. Следващата стъпка е пускането по кината, с което трябва да започне битката за "Оскар“. И изведнъж удрят на камък. Голяма част от киноразпространителите отказват да включат "Рома“ в програмата си. Големите вериги в родината на режисьора Мексико, част от кината в САЩ и Германия, всички салони във Франция не искат да го разпространяват. От Netflix се обръщат към кино-веригите с призив да си сътрудничат, като обещават значителна част от техните приходи да отидат за благотворителна дейност. Веригите отговорят, че с удоволствие биха си сътрудничели, ако Netflix се придържа към уговорените вече правила на какви интервали да върви разпространението на един филм по различните канали.

 

Причината? Големите вериги отказват "Рома“ от принципни съображения, че се нарушава редът, а именно четири месеца на голям екран, след това DVD и Bly-ray, след две години телевизия и чак тогава стрийминг. Малките кина имат и допълнително основание и то е, че "Рома“ спада към т.нар. фестивално кино, което в последните години привлича своя специфична публика. Тази публика няма да бъде отблъсната от черно-бялата визия на филма, напротив, ще я оцени като операторско достижение. Няма да се подразни от мудния ритъм, в началото дори твърде затлачено действие, а ще стои в салона до изтичането на последните надписи след два часа и нещо. "Рома“ е типичният филм за репертоара на кината тип "Артхаус“, т.е. малки салони, които все още са запазили в някое свое ъгълче духа на Седмата муза от средата на ХХ век (какъвто е представен и в "Рома“). Когато Netflix пуска такъв филм, това означава, че отнема публиката точно от този вид киносалони, които и без друго едва свързват двата края и се крепят само благодарение на субсидии (европейски или национални). В този първи по рода си конкретен случай и големите, и малките разпространители имат своите основания да са против сътрудничеството с Netflix.

Отказът за кинопоказ на "Рома“ не е лошо отношение към Куарон, а знак, който се дава на следващите режисьори, които евентуално ще потърсят сътрудничество с Netflix: ако вие играете с платформата за стрийминг, ние няма да ви разпространяваме и така ще ви отрежем пътя към "Оскар“. Разбира се, като при всеки бунт и сега има "стачкоизменници“, т.е. разпространители, които пуснаха "Рома“ преди 14 декември, началната дата на стрийминга, така че пътят към наградата е отворен, но предупреждението остана във въздуха.

Разбира се, съществува прогнозата, че е възможен и другият вариант – платформи като Netflix, Amazon и др., които вече произвеждат филми, да се окажат толкова силни, че да променят тотално правилата, като фестивалите вкупом приемат техните филми, а изискването за киноразпространение при "Оскар“ да отпадне. Netflix вече пусна новия филм на братя Коен, а за 2019 г. се очаква хитът на платформата да бъде филм на Скорсезе с Робърт де Ниро и Ал Пачино. Това обаче ще означава смърт за малките, а в бъдеще и за по-големите кина. Така или иначе в бранша вече се говори за революционна ситуация, а кой кого ще победи, предстои да разберем. 

Естествено, Куарон не е особено щастлив от така стеклите се обстоятелства, защото медиите използват филма му само като повод, за да пишат за разместването на пластовете в киноиндустрията, без да обръщат особено внимание на съдържанието на "Рома“. А в "Рома“ Куарон е вложил сто процента от себе си. Първо е сценарист. Разказва за собственото си детство, което, както се разбира от филма, е с вкус на сладолед и миризма на кучешки лайна. Разказва за страната си Мексико, минала през различни политически вълнения, като показаните студентски протести. За да изгради света от миналото си, Куарон снима на улицата, на която е живял, в апартамент, точно копие на този на родителите си, дори кара художникът да направи същите мебели. Второ – Куарон е режисьор. Подбрал е изпълнителите след дълго и прецизно търсене. В едно интервю разказва как момичето, което е избрал за главната си героиня Клео, прислужничка в богат дом, е пристигнало на кастинга заедно с майка си, защото майката не била сигурна дали всъщност "кастинг“ не означава "трафик на хора“. 

В този филм Куарон работи по системата артистите да не познават сценария и изобщо да не знаят какво играят. Снима хронологично, като всяка сутрин дава на актьорите само сцените за деня. В интервю обяснява, че за първи път се отказва от точното изчисляване на кадъра, на движенията вътре в него, на реакциите на артистите, които в предните му филми били предварително заложени. Трето – Куарон по неволя става и оператор. Уговорката е филмът да се снима от мексиканския оператор Емануел Любецки. Той обаче се оказва ангажиран по същото време с Терънс Малик. Куарон почва да снима сам, като изпраща заснетия материал на Любецки за одобрение. Накрая Любецки му казва, че няма нужда повече той да контролира, Куарон може да се справи и сам. 

В "Рома“ (така се нарича кварталът в Мексико-сити, където е отраснал роденият през 1961 г. Куарон) се срещат епичното и интимното. Без да са показани директно, историческите събития, променящи хода на страната като цяло, някак неусетно, но пък безмилостно слагат печата си и върху хората, които са встрани и на пръв поглед дори не са и сред активните участници. Доколко и как голямата история влиза в малките житейски истории на всеки отделен човек – това е една от темите на този филм. Другата ясно отличаваща се тема е еманципацията на жената, също процес, започнал в средата на ХХ век. Две героини, едната домашна прислужница, другата нейната работодателка от средната класа, са изоставени от мъже. Първата бременна, втората многодетна. И двете трябва да намерят емоционален (а и финансов) изход от ситуацията. Куарон деликатно проследява пътя им към самостоятелността. Клео, прислужницата, в края на филма признава, че всъщност не е искала детето, което носи, да се роди. И като че ли това е нейната драма, а не че е изоставена.

При по-заможната героиня процесът е показан по-обстоятелствено.Символ на мъжествеността на съпруга ѝ е огромна американска кола "Форд галакси“, която той внимателно вкарва в тесен коридор, внимавайки да не издраска боята или да закачи огледалото. Когато обаче напуска семейството, жена му одира автомобила от всички страни.

"Не защото е лоша шофьорка – обяснява Куарон в интервю пред "Шпигел“ – а защото иска да си отмъсти, наранявайки "пениса“ на прелюбодееца.“ Докато се стига до сцената, в която жената сама си купува друга кола, по-малка, което означава, че жизненият й стандарт е паднал, когато е сама, но пък от друга страна сама е хванала кормилото в ръце.

"Рома“ е многопластов филм: едновременно камерен за разпадащото се семейство и за измъкващата се от драмата силна жена, освен това е и широкоформатно платно на тревожността на Мексико в частност и на света като цяло. "Мексико е микрокосмосът на глобалния свят – продължава Куарон в същото интервю. – Мисля, че това, което отново и отново се случва навсякъде, е, че всички ние непрекъснато се поддаваме на илюзията, че е възможен прогрес. Една от сцените в "Рома“ се разиграва на бляскава, отрупана с богатство улица в Мексико-сити. Тя е олицетворение на благосъстоянието, дошло благодарение на цивилизацията, и във филма тя е в контраст с другите реалии, където се движат по-бедните хора. Тази улица съществуваше в моето детство. Вече я няма. За филма трябваше да бъде специално построена като декор.“ 

Ако продължим разсъжденията на Куарон, е редно да се запитаме дали тогава Netflix е прогрес в развитието на киноиндустрията или само заблуда за неговото съществуване. Тук режисьорът очевидно изпада в противоречие със себе си. "Филм, в който не се говори на английски и в който не играят звезди, не би имал дълъг живот дори и в кината "Артхаус“ – казва той. – Докато Netflix осигурява по-дълъг живот дори и за малък черно-бял филм, заснет на испански. Днес всички се вълнуваме от дълголетието на своите филми и при традиционното киноразпространие такова няма. Спомнете си кога за последен път гледахте филм на Фриц Ланг или на Мурнау в кино.“

Излиза, че стрийминг платформите все пак представляват прогрес? Или и това ще се окаже измама? 

Повече и за книгата, посветена на филма "Рома“.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт