Творческо писане с Рей Бредбъри
Какво е да си „дзен“ в изкуството да пишеш?
Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.
Рей Дъглас Бредбъри е един от най-известните американски писатели на XX век. Пише в различни жанрове, включително фентъзи, научна фантастика, хорър, мистерия и реализъм. Бредбъри е известен най-вече с романа си „451 градуса по Фаренхайт“ (1953 г.) и сборницика с разкази „Марсиански хроники“ (1950 г.).
Рей Бредбъри е носител на наградите „О'Хенри“, награда „Бенджамин Франклин“, награда на Американската академия, премията „Гандалф“. Удостоен е с титлата „гранд-мастер“ през 1988 г.
Пишете с жар и увлечение.
Tе са познавали радостта от творческия процес в голяма или малка форма, върху платно без край или пък вкарано в рамка… Те са изпитвали удоволствие от работата си.
Един от най-важните съвети на Рей Бредбъри към прохождащите писатели е да пишат с увлечение и любов към занаята. Ако усещате писането като работа, по-добре да оставите настоящия сюжет и да започнете нещо, което ви доставя удоволствие. Преди всичко, един писател трябва да твори, защото обича писането и да обича това, което пише.
Истината е в бързината.
Бягай бързо, замръзни на място. Това е урокът на гущерите… Колибрито е ту тук, ту там. Като проблясък на мисъл, която се мярва и изчезва, като лятна мараня… Какво можем да научим ние, писателите, от гущерите, какво можем да откраднем от птиците?
Колкото по-бързо пишете, колкото по-чевръсто изливате душата си, толкова по-честни сте. В колебанието прозира замисляне. Забавянето означава, че се мъчите да демонстрирате стил, вместо да се фокусирате върху истината, която е единственият заслужаващ си „стил“ според Бредбъри. Стилът пък се развива редом с опитита ви.
Подхранвайте музата.
Това, което за всички останали е Подсъзнанието, в своя творчески аспект за писателите се превръща в Музата.
„Човек цял живот приема храна и вода… по подобен начин цял живот трупаме звуци, гледки, миризми, вкусове и форми на хора, животни, пейзажи, важни и незначителни събития. Трупаме впечатления, но наред с това и опит и реакции. В подсъзнанието ни остават не само фактите, но и нашият отклик, споменът дали сме били устремени към нещо случило се, или сме му обърнали гръб. Ето това са продуктите, съставките, които подхранват музата.“
Писателят набляга особено много на литература, която развива сетивата ни. За да въздействате на читателя, да го убедите, че се намира там, където му казвате, че се намира, трябва да атакувате всичките му сетива с цветове, звуци и вкусове. Според Бредбъри трябва да се чете всеки ден и да се разглеждат разнообразни жанрове и автори.
Поезията поддържа сетивата ни, като помага да „усетим носа си, очите, ушите, езика и ръцете си“. Сборниците с есета пък ни разширяват знанията - „Никога не се знае кога ще ви се прииска да узнаете какви са тънкостите да си пешеходец, да отгледаш пчели, да гравираш надгробни плочи или да въртиш обръч.“ Що се отнася до прозата, Бредбъри препоръчва четенето на авторите, с които се припознавате, но също и тези, които не мислят както бихте искали, и не пишат, както желаете да пишете - „Така ще се стимулирате да поемете в посоки, които иначе биха ви убягвали години наред.“
Пишете много
Вярвам, че в крайна сметка количеството ще доведе до качество... Количеството дава опит. Само от опита може да дойде качеството.
Бредбъри прави списъци със заглавия и дълги редове съществителни имена - „такива списъци, пръкнали се от тайни местенца в мозъка ви, може да ви помогнат да намерите себе си“. От тези списъци можете да си харесвате съществително, което да превърнете в основа на разказ, стихотворение или есе. Това е особено полезно творческо упражнение, което да раздвижи мисълта и да предизвика вдъхновение.
Например, от думата СКЕЛЕТ и посещение при доктор, заради възпалено гърло (и думите „Откриваш си ларинкса“) Бредбъри стигнал до разказ за човек, който с ужас открива, че в плътта му е скрит скелет - очевидна и изключително оригинална идея. „Излях я в пишещата машина и се сдобих със съвсем нов, напълно оригинален разказ, който се бе спотайвал под кожата ми още откакто бях на шест и за пръв път нарисувах череп с кръстосани кости“.
Бредбъри твърди, че трябва да пишете много разкази преди да се впуснете в създаването на роман. „Дайте си време да се усъвършенствате... С всяка седмица и месец ще виждате как разказите ви се подобряват,“ казва той. Според него просто не е въжможно да напишете 52 лоши разказа подред.
Живейте в библиотеката
Отдалечете се от компютъра и често се излагайте на нови книги. Има многобройни светове, които можете да откриете отвъд екрана си.
През 2009 г. в интервю за „Ню Йорк Таймс“, когато се бори за набиране на средства за местната обществена библиотека, той заявява просто: „Библиотеките ме отгледаха“. Бредбъри е активен читател и поддръжник на библиотеките и библиотекарите. Пише голяма част от първите си произведения в уединение сред книгите (доста иронично да пишеш „451 градуса по Фаренхайт“ в тази среда).