Лудостта е тайната на гения

Тази седмица четем “Джеймс Джойс” на Една О’Брайън .

Джеймс Джойс, най-влиятелният представител на модернизма в западноевропейската литература от първата половина на 20 век, е благодатен обект на биографичен разказ – колкото заради безспорния си талант, толкова и заради болезнените странности в своя характер. За него са написани доста книги, но доскоро само една, при това от най-скромните, е била издадена на български език. Сега обаче Иглика Василева, нашата изключителна преводачка на невъзможния "Одисей“, е подготвила друга, при това сред най-добрите, биографии на Джойс. Нейната авторка е Една О’Брайън, навярно най-известната ирландска писателка, родена в 1930 г. (половин век след Джойс), но все още публикуваща нови книги. За шест десетилетия тя е създала двайсетина романа, осем сборника с разкази, пиеси, две биографични книги, а преди осем години издава и книга със спомени за своя живот. Нейният принос към историята на ирландската литература обикновено се дефинира като смелост да се пише открито за интимните преживявания на обикновения човек, преди всичко – на жените от нейното поколение. 

Срещата на Една О’Брайън с Джойс изглежда продиктувана от външни обстоятелства: в края на 20 век голямото издателство Penguin й възлага да напише биография на нейния именит съотечественик. Специфичното в тази поръчка е изискването за краткост, тъй като биографиите на Джойс обикновено надхвърлят 500 страници. Най-"тежката“ между тях, тази на Ричард Елман, е направо смазваща по обем и авторитет; в своите близо 900 страници тя казва почти всичко, което може да бъде казано, и го придружава с многобройни писма. По какъв път да тръгне тогава една писателка, самата тя вече известен автор на проза? През 1999 г. се появява нейната книга с нищожен обем от 220 страници; тя е наречена биография, но не прилича на нищо, което е правено върху Джойс до онзи момент. 

Източник: WikiCommons

Творбата на Една О’Брайън е самостоятелен роман, който носи специфичните характеристики на нейния белетристичен почерк: одухотворен, малко приповдигнат за днешните вкусове, лирично-есеистичен, живописно портретиращ духовния свят на героите. Някои я наричат "портрет на едно чудовище“. Наистина, авторката не се поколебава да освети и най-тъмните кътчета в психиката, най-отблъскващите прояви в поведението на Джойс.

Читателят е въвлечен в перипетиите на един болезнен житейски спектакъл – от мизерното детство и непривлекателните родители към необузданата младост на един почти секс маниак до потискащия егоцентризъм, арогантността, безотговорното и дори жестоко държане на Джойс в неговите зрели години. Човек може да си помисли, че Една О’Брайън разчиства някакви свои сметки с големия ирландски класик. Но всъщност не е така; Джойс е най-силното влияние, което е изпитвала върху своето творчество, тя дори се чувства сродна с него, най-малкото заради неподражаемата съдба да се родиш ирландец.

Що се отнася до нейния биографичен подход, Една О’Брайън го обяснява така:

"Това, което исках да направя с Джойс, беше да достигна, така както успява човек насън, до нещо скрито у нас, недостижимо на дневна светлина или със средствата на обикновения език. Трябваше да се потопя в Джойс.“

И какво успява да види в най-тъмните пластове на неговата душа? Най-общо може да се формулира по следния начин: Геният не е просто талант, той съдържа в себе си невъзможността да бъдеш "нормален“. Изключителният писател може да бъде чудовище в обикновения нравствен смисъл – това е цената на неговата гениалност.

Източник: WikiCommons

Можем да се съгласим, можем и да отхвърлим романтическата патетика в това заключение. Във всички случаи пред читателя израства един жив, достоверен в своите странности, добре обрисуван герой. Той става нашият Джойс – поне докато не се появи на български език някоя от другите биографиите.  

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт