Знаменитият идалго пристига в 21 век

Салман Рушди разхожда Дон Кихот в дигиталната ера.

Чудили ли сте се как писателите тайничко измерват успехите си в края на деня? В продажби? В пари? В премиери и  писма от почитатели? Преди време Салман Рушди цитира Мартин Еймис, казвайки че “Това, което има значение, е да оставиш след себе си един рафт с книги”. Когато влезеш в книжарница да се доближиш до някой рафт и да можеш да кажеш: “От тук до тук съм аз.” Рафт с истории, въображения, персонажи, смисъл и магия. По този критерий Рушди със сигурност е успешен писател, който след десетки бестселъри, днес ни поднася своето екстравагантно и щуро пренаписване на “Дон Кихот”, когото хваща за ръката и от 17 век го повежда чак до днешната реалност. Всъщност не пренаписва, а префантазира. Измисля наново, създава наново. “Кишот” (изд. Колибри) е смел и дързък роман, в който знаменитият идалго, въображаемият Санчо и читателите се сблъскват със свят на бърза култура, фалшиви ценности и царство, в което властва напудрената картина на телевизията, фалшивите новини и измислените герои. 

Не се намираме в Ла Манча, а сме в земята на Тръмп. Нашият рицар Кишот е поостарял през вековете романтик, който тръгва на пътешествие из Америка с въображаемия си син тийнейджър на име Санчо. Целта на пътешествието е Кишот да стигне телевизионната водеща Салма, “Опра 2.0”, в която е влюбен и чието сърце иска да покори. Е, макар и никога до момента да не я е срещал на живо, цялото му същество наивно се вълнува при мисълта за нея, а нетърпеливите пръсти й пишат романтични писма, подписани с “Кишот”, който сляпо, смело и безрезервно вярва, че любовта ще намери своя път и най-накрая ще ги събере.

Както смелият идалго на Сервантес изгубва ума си между романите, четейки прекалено много истории, така и Кишот е изтрил връзката си с реалността, гледайки твърде много развлекателни телевизионни предавания. Но може би дори и най-невъзможната романтика изглежда възможна във времената на неограничените възможности? Кишот и Санчо се изправят срещу расисти, говорещи оръжия, щурци, които владеят италиански и са готови да се изправят пред всички трудности, само и само да стигнат там, където са тръгнали - при обичта.

“Дон Кихот” на Сервантес е велик и неувяхващ роман, в който реализмът е силно подчертан и върви между илюзията и реалността. Едно от най-коварните и тежки изпитания по пътя към сърцето на Дулсинея е това човек да напасне своите идеали към света. Кишот също се бори с това и, заклещен в 21 век, препуска с рицарски доспехи по наклонената плоскост на свят, в който чистотата на смислените послания е заглушена от твърде силния звук на телевизора. Звучи почти обречено, нали? 

Романът на Рушди би задоволил капризите и на най-развинтеното читателско въображение. В последните страници се озоваваме в огромна литературна зала с огледала, в която повествованието флиртува с “Алиса в Страната на чудесата”, “Моби Дик”, “Пинокио” и “Лолита”, а прозата танцува вихрен танц с културни алюзии като Candy Crush Saga, The Real Housewives of Atlanta, Хайди Клум, “Мъже в черно” и т.н. Вместо да ни пусне в лабиринта от изобилие и факти на дебелите енциклопедии, Рушди ни изстрелва в бездната на Google и ни кани на нeудобна среща с псевдо културата и фалшивите ценности… които всички ние много добре познаваме. Единственият ни възможен ход насетне е през изкусната литература да се присмеем с горчив смях и да продължим тихичко да се борим с вятърни мелници.

А колкото до Кишот… как да обобщим Кишот? Нека просто ви поканим на пътешествие, по време на което той самият ще ви разкаже повече за себе си.

“въпросният човек стана жертва на все по-масово психично разстройство, което замъглява и разсейва границата между истината и лъжата, затова все по-често беше неспособен да различи едното от другото, реалността от фиктивната реалност, и започваше да се мисли за естествен гражданин (и потенциален обитател) на въображаемия свят отвъд екрана, на който се бе посветил всецяло и който според непоклатимото му убеждение даваше на него, и следователно на всички останали, нравствените, социалните и практическите напътствия, според които трябва да живеят мъжете и жените. С течение на времето той потъваше все по-дълбоко в плаващите пясъци на онова, което бихме могли да определим като нереалното реално, и усещаше емоционална обвързаност с обитателите на онзи другия, по-яркия свят, принадлежността към който той смяташе, че му се полага по право – сякаш съвременна Дороти обмисля дали да не се премести за постоянно в страната Оз. Незнайно точно кога той разви нездрава поради своята едностранност страст към конкретен телевизионен персонаж – красивата, остроумна и обожавана госпожица Салма Р., увлечение, което той определяше напълно погрешно като любов. В името на тази така наречена любов човекът взе фанатичното решение да намери тази своя "любима“ от телевизионния екран във възвишената реалност с висока резолюция, която и да беше тя, обитавана от нея и подобните ѝ същества, и да спечели сърцето ѝ както с делата си, така и със своето благородство.”

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт