Джеймс Джойс и това “злополучно явление”, наречено любов

Една О'Брайън представя ирландския писател с биографична книга, посветена на живота и творчеството му.

“Джеймс Джойс” на Една О’Брайън е биографична книга за един от най-изкусните писатели на всички времена. О’Брайън ни дава възможност да се разходим из дъблинските улици, които предлагат публични домове, бедност и мизерия, но и вдъхновение, любов и усещане за дом. Днес разлистваме живота на създателя на “Одисей”, за да попаднем на страниците, в които запознавайки се с Нора Барнакъл, Джойс попада в “злополучното явление”, наречено любов.

Бил човек, който вярвал във всевъзможни поличби – имената и числата имали голямо значение за него, бил в състояние да тълкува предзнаменованията на падаща звезда или полета на ято морски птици. Младото момиче, което му предстояло да срещне, носело името на дива гъска – Нора Барнакъл, момиче от Голуей, което избягало от къщи, след като един неин ревнив чичо я пребил от бой,задето се виждала с момче от протестантско семейство. В енциклопедията пише, че белобузите казарки или гъски (barnacle goose) са "топлокръвни гръбначни с четирикамерни сърца и крайници, които могат да се превръщат в криле“. Тоест същите фантасмагорични хвъркати като онези, дето кръжат край пещерата на Калипсо. Едно момиче от Голуей, свързано с епоса на Омир. Джойс копнеел за съвкупление с душата. И понякога това, за което копнеем, ни се случва. 

Станислас твърди, че ако Джеймс е копнеел за съвкупление с душа, тогава е трябвало да се роди на друго място, а не в Ирландия. Но не е бил прав. Брат му изпаднал в трепетен екстаз: о, боже, о, божествена неустоимостПо-интригуваща бамбина и у Бокачо няма. "Митът във въздуха витае. Майка на молеца.“ Кестенявокосата, наперена Нора Барнакъл влязла бавно, поклащайки се от кълка на кълка, в живота му, докато той се разхождал по улица "Насо“ с прокъсани платнени обувки, а в едната ръка въртял ясеновия си бастун. Спрели се да поговорят. Тя му казала, че според нея сините му очи са като на норвежец, което много му се понравило, тъй като си въобразявал, че във вените му тече датска кръв. Той бил на двайсет и две, тя – на двайсет. Уговорили се да се видят на следващия ден на площад "Мерион“ No 1, пред къщата, в която живеел сър Уилям Уайлд. Застанал там на ъгъла, Джойс имал подозрителното преимущество да наблюдава едновременно в четири различни посоки, но Нора не се появила по улицата, нито скочила от трамвая. Същата нощ ѝ драснал писъмце, в което ѝ описал как дълго време следял една глава с къса кестенявочервеникава коса, но за съжаление, наложило му се да се примири,че не била нейната. А възможно ли е пак да си уговорят срещаТонът му бил безгрижен, но намерението му непоколебимо

Да имаш макар и бегла представа за чуждите пропадания и въздигания в любовта, е почти невъзможно, но при Джеймс Джойс положението било още по-заплетено. В този случай нямало размяна на цветя и бонбони, нямало годежна халка, нямало среща със семейство и роднини, нямало нищо нормално. Въпреки че любовните му похождения до момента били само с "жени от занаята“, той все още пазел в себе си бляна за жените като идеализирани създания върху пиедестал, поставени там, за да отправя той молитвите си към тях: "Опали и перли, топла светлина, накъсана музика“. Жените били като реки, които следвали течението на собствената си неизбежност. "Дрънкат, дърдорят, дрън-дрънзанего, шушу-мушузанего, нигъкзанего“. 

Задоволство. Неповторимост. Съдба. Питал се какво ли щял да доживее Цезар, ако е бил повярвал на своя предсказател и на жена си Фулвияда не отива на тържествата по случай мартенските иди. Всичко е предопределено. Бил уморен от "продажна любов“, а проститутките били лош проводник на чувства. Така че в страстта си не пред случайна лъстива развратница щял да разголи той дълбините на душата си, а пред едно почти неграмотно момиче от Голуей, което било достатъчно дръзко да напусне семейството си и да си намери работа като камериерка в дъблинския хотел "Фин“. 

В нея той искал да открие и разпознае Майката Земя – тъмна, безформена, която под лунна светлина изглежда още по-красива. Той бил дъблинчанин, тя – от Голуей; щяла да дойде при него с нейния звучен смях, с нейните историис нейните суеверия, които идвали като ехо откъм далечни предци, тоест другата половина на Ирландия – сурова земя, мрак, сива лунна коприва, воюващи кланове и буйните, метежни води на река Шанън. Йейтс беше казалче когато се влюбил в Мод Гон, тогава започнали всички беди в живота му. При Джойс се случило точно обратното, това младо момиче раздвижило кръвта му. Видели се няколко вечери по-късно, на 16 юни – среща, толкова важна за Джойс и толкова знаменателна, че по-късно съсредоточава цялото действие в "Одисей“ в този единствен ден, който светът ще започне да нарича Блумсдей, по името на главния герой Леополд Блум. 

Писмата му до Нора,написани сутрин, като по чудо стигали до нея преди обяд и той получавал отговора ѝ преди свечеряване. След смяната си се втурвала към спалнята или тоалетната; бързо разбрала, че трябва да оставя корсета си вкъщи, защото бил като змейски щит, че трябва да го вижда без поли и фусти, за да получи папската му благословия и онази невероятна привилегия на опрощението, вменена му от папа Пий X. Тя трябвало да знае, че от такива мътни води ангелите извикват духа на красотата. Той пиел от нейната планинска роса. Не бил в състояние да каже, че е влюбен в нея, категорично отказвал да го изрече. Тя настоявала. Той пак отказвал. Споделил ѝ, че държи на нея, че иска да я притежава от главата до петите, че се възхищава от нея и я цени и че би направил всичко, за да е щастлива. Любов може и да не е било, но двамата със сигурност са имали нужда един от друг. Тя се изправила като гръд между него, Бог и смъртта: "Колко много ненавиждам Бог и смъртта и колко много харесвам Нора“. 

Без да го знае, по характер бил предан човек. Казал ѝ, че според него животът го очаква, стига да се впусне в него, но е възможно и да му отнеме онова опиянение, с което го е дарявал преди. Нито едно човешко същество никога не е било по-близко с него, отколкото тяНаистина я ценял много, но искал от нея повече от ласките ѝ. В следващото писмо обаче си противоречал. Не, тя нямало да бъде негова епизодична партньорка в блудството. Тя трябвало да е наясно, че е напуснал Католическата църква обсебен от омраза, че за него било невъзможно да продължи да бъде част от тази религия заради вътрешните импулси на собствената си природа. Нещо повече, бил обявил открита война на Църквата, без угризения и без покаяние. Не спирал да ругае приятелите си, които според него са го предали, и с презрение твърдял, че братята и сестрите му не означавали нищо за него. С всеки изминал ден той се привързвал към Нора все по-силно, искал да знае всичко за Голуей и неговите околности – гори, поля, добитък, кравешки лайна, за нея и нейните другарчета, дето се разсъбличали по огрените от слънце склонове и гледали на телата си като на диви рози. 

Опитвал да се постави на нейно място, да я опознае назад във времето, още в манастирските години, когато сестрите на милосърдието я подготвяли за първото свето причастие, да научи за нейните вироглави дни на непокорство, когато се срещала с по-възрастен мъж, а след това двете с една приятелка се скривали в църквата, за да излапат шоколадовите бонбони, които той ѝ давал. Заради тези прегрешения чичо ѝ здравата я набил.Джойс искал да знае абсолютно всичко за нея, да смъкне от нея всичките ѝ маски и всичките ѝ дрехи, да мине през нея, да узнае тайната ѝ. Това не я смущавалоС удоволствие му описвала малките си момичешки финтифлюшкижартиери, гривни и една брошка във формата на момина сълза. Умирал да слуша за нейните лудории – да нахлупва мрежа за коса върху кестенявата си глава например или да се преоблича в мъжки дрехи, да стърчи върху торището и да дъвче суров зелев лист с надеждата да чуе началния звук от името на бъдещия си съпруг. През първата им нощ заедно тя разкопчала панталона му и чевръстата ѝ ръка, както твърди той, "го направила мъж“. Но през следващите нощи, когато поискал повечеразбрал, че я обижда, защото видял "ужасна, преждевременна тъга в очите ѝ“. Тя била безценната му любима, нацупената му Нора, неговата малка кестенява главица, както и Майката Земя, разкрасена от лунни лъчи, и той само смътно се догаждал за милионите ѝ неуловими като флуиди инстинкти. Обичал мекия ѝ глас. В нейно присъствие никога не проявявал присмехулния си, високомерен нрав. Тя била поканена да присъства в концертната зала, за да го чуе как пее, ала той страшно се смутил, защото се наложило сам да налучква тоновете върху пианото, тъй като пианистът не се появил. Избраната от него песен, "В градината на Сали“, разказва за млада жена, която поучава любимия си да приеме любовта с леко сърце. Без още да си дава сметка, той вече бил затънал в това "злополучно явление“, наречено любов

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт