Един последен курс с Клинт Истууд

Дано това не е последният филм на Клинт Истууд като режисьор и актьор, защото точно така ми изглежда.

Помня, че това беше реакцията ми след като изгледах суровия и мъжки "Гран Торино“ със саундтрак, който те кара да посегнеш към бутилка хубаво уиски и да затвориш очи. Три години преди това финалната сцена на "Момиче за милиони“ ме разряза на две. Като филмите на Иняриту, но някак по-бащински. С ръцете на Истууд.

Следват "Американски снайперист“ с Брадли Купър, където Истууд, освен режисьор, тайно се появява и в кадър, малко след това – "Съли: Чудото на Хъдсън“ с Том Ханкс, "Тhe 15:17 to Paris" и, накрая, специалното дървено кубче в чашата с уиски – "Мулето“.

На 89 години Клинт Истууд има походка, която можем да различим от километри, силует, който е достатъчен, за да направи от сцената бижу и поглед, който никога не би трябвало да изгасва.

Клинт Истууд влиза в ролята на режисьор и на главно действащо лице в момент, в който светът не очаква появата му на екран. Ролята на Истууд е на Ърл Стоун: бивш градинар и сполучлив ухажор, но едновременно с това и самотен, отритнат от семейството си, разорен дядо, откриващ утеха единствено във внучката си.

Причините за това?

Сприхавият му характер, с години пренебрегван съпруга и дъщеря, периодични отсъствия от вкъщи. Историята не звучи никак интересно, нали?

До момента в който старият Истууд/Стоун не решава, че за да изкара бързи пари, от които има остра нужда, трябва да пренася чанти с кокаин. Докато шофира из слънчевите Щати, тананика любими мелодии и се грижи за доброто си прекарване вечер.

Филмът, безспорно, не е шедьовър. Но сюжетът е толкова леко и увлекателно разказан, че ти се приисква да седнеш на седалката до Ърл. А той определено ти става най-симпатичното "муле" на света и много ти се иска да го защитиш. До самия край.

Критиката се изказа доста остро за номер 38 от филмите, режисирани от Клинт Истууд. Разбираемо, тъй като летвата е вдигната почти до небесата, дори отвъд. Но това, за което всички си стискат ръцете е, че никой, никога не би могъл да изгради един банален и по никакви признаци героичен образ така, както Клинт Истууд.

Развръзката на "Трафикантът“ – може би ще ви стане ясна още след първия половин час. Но това няма значение. Както казва самият Клинт Истууд:

Нека не разваляме нещата, мислейки прекалено много.

Нали знаете – когато слушате живо музикално изпълнение, винаги усещате дали музикантите го правят с удоволствие. С "Трафикантът“ е същото.

Клинт Истууд си доставя невъобразим кеф.

И ни кани на един последен курс. Поне засега.