Алехандро Иняриту, кралят на болката

Мексиканското момче, което се превърна в един от най-добрите съвременни режисьори.

Кой даде на този негодник зелена карта?

Тази особена реплика принадлежи на Шон Пен. И е изказана в момента, в който обявява победителя на наградите "Оскар" в категория "Най-добър режисьор". Годината е 2015-та, филмът е "Бърдмен", негодникът е Алехандро Иняриту. 

Film Police Reviews

Връщаме лентата 15 години назад. Току-що е излязъл дебютния филм на Иняриту, носещ великолепното заглавие "Любовта е кучка". Сериозна заявка за суровия, истински и тежък почерк на режисьора, търсещ онези истории, които по-скоро бихме искали да сметем под килима. Носят много болка и стоварват силни дози живот. В интервю за Indie Wire 30 годишният тогава Иняриту споделя, че никак не вярва някой ден да направи филм в САЩ. Приема снимачния процес за лично преживяване, което по-скоро прилича на спускане с влакче на ужасите: невротичен, страстен, бурен и страшен низ от моменти. Твърди, че е много добър партньор, обича да се вслушва в идеите на екипа и мечтае да открие съмишленици, които да се намират на същата особена плоскост, на която и той. Готови за точно този тип кино.

36 чернови на сценария на "Любовта е кучка" и три години работа по продукцията поставят Иняриту в списъка с режисьори, към които светът ще има по-различни очаквания. А именно - брутална честност и рядкото умение да превръщаш грозните последствия от болката в нещо красиво. Добро начало, носещо на Алехандро номинация за най-добър чуждоезичен филм, Гран При от Cannes Critic Week, БАФТА за най-добър чуждоезичен филм. И още над 55 награди.

Време е за САЩ. Следва първия англоезичен филм на Иняриту -  "21 грама". И ако дотогава все още името на режисьора е било по-скоро запазена тайна, предаваща се от уста на уста на истинските киномани, то "21 грама" изстрелва мексиканското момче в космоса. Точно там, където може би отиват душите ни, тежащи нито повече, нито по-малко от 21 грама. Колкото парче шоколад, шепа монети ли най-малката птичка в природата. Именно по време на снимките се заражда и приятелството между Иняриту и Шон Пен. Брутално приятелство, както и двамата го наричат. Извисено над всички злостни коментари по повод Оскаровата шега на Шон Пен.

Ние сме двама мъже с чувство за хумор, които се шегуваме със себе си по особени начини. Само едни истински взаимоотношения могат да оцелеят в такива ситуации. Да не говорим, че за късмет нося бельото на Майкъл Кийтън. Жалко, че няма как да останем насаме, за да ви го покажа.

Иняриту оставя света да поеме дъх за период от по-малко от три години. И изстрелва бомбата, наречена "Вавилон". Една от най-добрите роли на Кейт Бланшет и Брад Пит, демонстриращ всички нужни умения за спокойно плуване в дълбините на големите филми. Киното на Иняриту следва добре очертана от самия него невидима карта на онези истории, скрити зад ъгъла на улицата, прошепнати в бара, изненадващо случили се по време на семейната екскурзия... или пък разказани след няколко ударни питиета. "Вавилон" е завършващата трета част от серията "Death Trilogy", превръщаща Иняриту в един от най-неподражаемите и важни съвременни режисьори. 

И сякаш примката на въжето, затегнато около шиите на зрителите не е достатъчно стегната. Появява се драмата "Biutiful". Изключителна роля на Хавиер Бардем и силен контраст между тежката, грозна, на моменти гнусна реалност и нежната бащинска любов. Това е и един от малкото филми, които се осмеляват да покажат нещо, което всяко дете, загубило родител, независимо от възрастта, си представя, но не изрича на глас: Иняриту среща главния герой с погребаното тяло на собствения му баща.

Хавиер Бардем се нуждае от цели шест месеца след края на снимките, за да излезе от роля. И за да успее да сложи филтър на болката и тъгата, случили се на екран. Още на първия снимачен ден му се налага "да умре" над 100 пъти. А да запазиш минорно емоционално състояние с еднакъв интензитет е работа на големите майстори. Номинация за най-добра мъжка роля за Бардем и най-добър чуждоезичен филм за "Biutiful".

Следват два последователни, ударни, заковаващи шедьоври. Великолепният тандем Иняриту-Любецки прави големият пробив с филмите "Бърдмен" и "Завръщането". Два Оскара за операторско майсторство, куп номинации, дългоочаквано отличие за най-добра мъжка роля на Лео ди Каприо, Оскар за Майкъл Кийтън, Едуард Нортън, Ема Стоун. А през 2017 година дуото получава извънреден Оскар за видеоинсталацията "Плът и пясък". Шестминутно визуално преживяване, което поставя зрителя в обувките на мигрантите, бягащи в САЩ през пустинята Сонора.

Всички герои от "Бърдмен" са вдъхновени от истински персонажи, които познавам. Светът на Бродуей, който познавам. И намирам за доста страшен. Нямаш контрол, театърът е нещо, което се случва в момента. Аз обичам да имам контрол. А що се отнася до "Завръщането"... не, никога не бих повторил снимките на подобна продукция. Беше игра на оцеляване. Буквално. И в човешки, и в режисьорски аспект.

Мексиканското момче се превръща в истински крал на болката в киното. Никой не успява да разкаже историите по точно този начин. Нито да събере подобен екип. Иняриту остава верен почитател на тъжната музика, на тъжната литература. Но в живота е щастлив, усмихнат баща на две деца, верен приятел на Алфонсо Куарон и Гийермо дел Торо. С годините научава и най-тънкото изкуство. Умението да контролираш чувствата на зрителя. Да го караш да се смее и да плаче едновременно. Точно като при влюбването.

Тази година Иняриту ще бъде и председател на журито в Кан. It's been a long way to the top.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт