Робърт Редфорд се сбогува със себе си

Ако сте на двайсет и няколко години и искате да направите подарък на майка си или на баба си, заведете я/ги на кино на "Старецът и оръжието“ (The Old Man & the Gun), когато това е възможно. С Робърт Редфорд. Не, не им го пускайте онлайн. Дори и положен в скута, екранът на компютъра не може да създаде онази интимна атмосфера, която се получава в големия киносалон. А там, макар и наоколо да има много други, всяка жена, тръгнала на кино в 70-те или 80-те години на миналия век знае, че той, Робърт, говори само на нея, че игривото отхвърляне на русия кичур, че синият блясък на очите, че лекото разпъване на устните – всичко е само за нея. В близък план. Това е магията "Редфорд“. Едва ли днес някой може да бъде засегнат от нея, но тогава, навремето…

В "Старецът и оръжието“ Робърт Редфорд е на 82 години, със слухов апарат и много, ама много сбръчкан. В този си вид, голям и с каишка, слуховият апарат вероятно е изобретение на художника по костюмите, съобразен с епохата (80-те години на ХХ век), но в действителност, също както и героят му, актьорът е глух 60% с едното ухо. Освен това той сякаш не играе толкова с очи и устни, колкото с бръчките си, които отразяват емоционалните му промени. Въобще със сегашния си вид Робърт Редфорд е предизвикателство предимно за отявлени геронтофилки. Но въпреки това магията действа. Защото "Старецът и оръжието“ разчита на спомените на зрител(К)ите си. А в тях актьорът е останал повече от прекрасен. И в течение на филма това бива напомняно няколко пъти.

Сюжетът е построен върху (почти) истинската история на Форест Тъкър, който години наред е ограбвал банки. Хващат го, изпращат го в затвора, той излежава присъдата, излиза, решен никога повече да не подхваща същия занаят, и само няколко месеца по-късно отново ограбва банка, хващат го, изпращат го в затвора… Колко пъти? Дори и полицията няма точна статистика. Има няколко успешни (веднъж дори от Алкатраз) и няколко неуспешни бягства от затвора. И така – Форест Тъкър доверява историята си на журналист, който през 2003 г. я публикува, малко поукрасена, в списание "Ню Йоркър“. Със съзнанието, че е имал твърде своеобразен живот, банкоограбвачът мечтае да види биографията си филмирана, а себе си – изигран от Клинт Истууд, затова му изпраща брой от списанието. Няколко месеца по-късно Форест Тъкър умира в поредния затвор на 83 години. А Истууд очевидно не обръща внимание на историята. Затова пък Робърт Редфорд се заинтересува от нея. Като един от продуцентите на този нов проект той вижда в нея "хляб“, който да поднесе на феновете си и да го превърне в поредното филмово угощение… със себе си. Режисьор е Дейвид Лауъри, който е убеден, че ако Форест Тъкър би видял Робърт Редфорд като себе си, със сигурност това много би му харесало.

Но пък "Старецът и оръжието“ е много по-малко филм за неуморния крадец Форест Тъкър и много повече за изпълнителя на ролята на Форест Тъкър, а именно за Робърт Редфорд.

"Не ми разправяй ти на мене как се ограбва банка. Знам как се ограбва банка!“ – казва Робърт Редфорд на Пол Нюман в "Буч Касиди и Сънданс Кид“ – филмът от 1969 г., който превръща актьора в звезда. 50 години по-късно отново роля с ограбване на банки – и ето, че Редфорд слага актьорската си кариера в изящна рамка, а фотографията окача на стената на славата. 

Да, Пол Нюман го няма вече от десет години. Редфорд е сам, не е намерил достоен заместник на приятеля си: в "Старецът и пистолетът“ Тъкър има двама съучастници (в ролята на единия Том Уейтс), но филмовото действие не счита за необходимо да ни запознае по-подробно с тях. Те се появяват и изчезват без всякакви обяснения и нямат съществено значение за поведението на главния герой.

При изреждане на фактологията за деянията на Тъкър, се виждат снимки от минали години: като дете, младеж, още по-възрастен и хоп! – кадър с Робърт Редфорд от филма "Преследването“ (1966). Героят е Робърт Редфорд или Робърт Редфорд е героят. Играта с идентификацията е лесно видима. "Старецът и оръжието“ е сниман на супер 16 мм. "Искахме да изглежда така, сякаш е правен през 1981“ – обяснява режисьорът Лауъри. Носталгията се подхранва и с технически средства.

Обирджията Тъкър никога не използва оръжието си. Носи го, но плаши наужким, с пистолет, изигран с ръка. Дали пък Лауъри не иска да ни представи един симпатичен престъпник? Не, Лауъри не се занимава изобщо с престъпника, занимава се с Редфорд. А той няма начин да не е симпатичен. Освен това героят му съчувства на обраните, прави комплименти на жените-банкови служителки. И както всички подчертават – на въпроса как е изглеждал крадецът, дават само един отговор: щастлив!

Какъв друг би могъл да бъде Робърт Редфорд след толкова успешна актьорска кариера, ако не щастлив?!

Представяйки филма през есента на миналата година, той обяви, че това е раздялата му с актьорската професия. Оттук нататък ще се занимава само с фестивала си "Сънданс“, с режисура и продуцентство. Попитан кои от филмите си би отделил като любими, в интервю, дадено в края на 2018 г., Редфорд казва: "Може би "Бъч Касиди и Сънданс Кид“ и "Ужилването“. В първия се запознах с Пол Нюман. Няколко години по-късно, през 1973-а, отново бяхме заедно, като този път обаче ролите ни бяха разменени. В първия аз съм сериозният, мълчалият, премислящият, а Пол – жизнерадостният. В "Ужилването“ е обратното, аз съм безгрижният, а той преценяващият. Мисля, че "Ужилването“ е един от най-хубавите филми изобщо в историята на киното.“ 

Сега, когато няма да е повече на екран, има ли списък с неща, които трябва непременно да направи? "Не. Живея за мига, без да мисля какво ще стане. Животът е много по-интересен, когато просто го живееш. Човек става по-подвижен, опознава по-добре собствения си потенциал и в същото време се учи да се наслаждава на нещата. Но като цяло не мисля за спиране. Докато мога, ще продължа да се занимавам с кино.“

Ако сте на двайсет и няколко години, възможно е "Старецът и оръжието“ да ви се стори леко скучен. Има преследване, но напрежението е сякаш съзнателно забавено; има намек за любовни сцени, но те са прекалено срамежливи; и най-важното – за да бъде почувстван този филм, е необходимо да сте фен на Редфорд. А за това се иска стабилна зрителска биография. Режисьорът Лауъри смята, че когато във филма Редфорд целува своята партньорка по бузата, от лицето му се смъкват поне десетина години. Оставете своите майка или баба да се насладят на тази целувка, тя действа подмладяващо.

Защо Паоло Сорентино е силен като наркотик, може да прочетете тук.

А повече за Махершала Али, може да научите тук.

актьор книга цитати