Директно от Кан: „Престъпления на бъдещето“ на Дейвид Кроненберг

„Престъпления на бъдещето“ беше най-очакваният филм от състезателната програма на Кан – 22ят филм на Дейвид Кроненберг, режисьорът на „Dead Ringers“, „Видеодром“, „Голият обяд“ и „Мухата“. Ентусиазмът и любопитството бяха провокирани както от култовата слава на канадския режисьор, така и от звездния каст – Виго Мортенсен, Кристин Стюард и Леа Сайду. Осем години ни делят от последния филм на Кроненберг – „Maps to the Stars”, антиутопичен портрет на Холивуд, на маниите и депресиите му, филм, върху чието изкривено лице е размазано червилото на обсесии и истерии, и стръв за вечен живот, пари и красота. Макар почти всички филми на Кроненберг да са в жанра на хоръра, по-точно – телесния хорър (body horror), според мен намеренията му са да прави комедии – във всевъзможните извращения и мутации на плътта, които умее да рисува епично – клонинги, разчленявания, метаморфози между човешкото и животинското, технологизацията на органичното – има повече хумор, отколкото ужас. Затова погнусата и отвращението, които образите му предизвикват инстинктивно, бързо се превръщат във форма на забавление. Каква е тази визуална мъдрост, каква е тази виртуозност балансирана на върха на гротескнотото, които привличат и отблъскват с еднаква сила? „Престъпления на бъдещето“ е зрелищен, смайващо красив в грозотата си и много смешен. Това е последният филм, който гледах, преди да си тръгна от Кан – сладко-горчиво довиждане, което отваря безумен апетит за още кино.

В „Престъпления на бъдещето“ калейдоскопът от естетически и сексуални прониквания и разкъсвания на телесната цялост на човека от бъдещето са обвързани с множество философски казуси. Възможно ли е човешкото тяло да се превърне в част от решението на климатичния апокалипсис, когато метаболизмът му бъде подготвен да обработва неорганична материя? Има ли вероятност, ако загубим патетичната си нервна система и с нея – преживяването на болка (велика медицинска амбиция), да загубим и сетивата си за удоволствие? До каква степен неразрушимостта на тялото, която чрез генетични модификации ще ни обрече на вечност, ще ни унищожи като хора, чиято тленност ни осмисля? Можем ли да продължим да съществуваме като не-хора? Дейвид Кроненберг има таланта да създаде филм, който е едновременно експлоатативен и съзерцателен. Пищни образи и визуални ефекти - ненадейността на художествените измислици никога не напуска орбитата на хуманитарните му стремежи да провокира идеите за човешката ситуация, нейните възможни развръзки и краища. Филмът е едновременно предупреждение от бъдещето и съобщение от настоящето на научно-етичните ни дилеми. Надявам се да не е предсказание.

Актьрската игра е разкошна. Леа Сайду е хладна, манипулативна и елегантна като Каприс – в нея има нещо плашещо, може би подсилено от интелектуалната ѝ хубост, но именно тази притеснителна миловидност прави от героинята ѝ перфектния, безскрупулен робот. Виго Мортенсен, както винаги, излъчва недостъпност, съюзена с чар, която прави от неговия Сол топос на сексуални, генетични и артистични експерименти. А Кристин Стюард изиграва най-мистериозната фигура в сценария на Кроненберг, ролята ѝ е епизодична, но ефектна, появяванията ѝ са почти травмиращи, както за протагонистите, така и за зрителя. В цялост, кастът на филма е нещо средно между членовете на научна академия и порно филм, което оправдава известната претенция на режисьора за сексуализация на интелекта. Операторското майсторство е опияняващо в интереси към всеки интимен детайл, с ангажирана и интроспективна, в буквалния смисъл на думата, камера. Кроненберг е достигнал съвършенството на спектакъла, майсторство, което на моменти изглежда статично – каквато е всяка абсолютна красота. Статично, но никога скучно. Палитрата и атмосферата на филма работят с внушения, които са органично свързани с идейната му материя.

Препоръчвам „Престъпления на бъдещето“, защото, освен пищна и чувствена среща с киното, е тема за разговор. Прожекцията, която посетих, беще среднощна и след края й имаше нещо особено и вълнуващо във въздуха на зала Люмиер. Ако може, гледайте след полунощ.