Фестивални спомени от „Кроазет“

Wikipedia

Предстои 75-ото издание на кинофестивала в Кан - дългоочакван празник на непреодолимия стремеж към свобода. Пътуваме нагоре по стъпалата към надеждата, за да продължим напред.

Тази вечер е откриването на 75-ото издание на легендарния кинофестивал в Кан. След две особено горчиви години, в които ключовото събитие на световното кино не успя да протече в пълния си блясък, днес то преминава под ехото на войната. Но най-престижният кинофестивал в цял свят е доказал с времето, че може да оцелее след тежки военни действия и социални революции. През 2020 г. и 2021 г. пандемията попари бурния светски живот и наложи забрана върху целувките на червения килим, лишавайки всички присъстващи от пълния блясък на събитието. Настъпи часът да започнем да се изкачваме по стъпалата и да продължим напред.

Добре познатият булевард „Кроазет“ отново ще се превърне в шумен дом на седмото изкуство и едни от най-големите знаменитости на съвременното кино като френският актьор Венсан Линдон и британската актриса и режисьорка Ребека Хол ще минат по всички улици, пазещи стъпките на Бриджит Бардо, Роми Шнайдер, Ален Делон. В продължение на 12 дни ежедневният ритъм на хората в Кан ще бъде подменен с омайния фестивален живот, който ще наруши делничното спокойствие на Лазурния бряг, превръщайки го в денонощен празник на сутрешни журналистически прожекции и пресконференции, блестящи церемонии, тайни (и не толкова) тайни VIP партита на луксозни яхти в залива и среднощни допивания из закътаните барове в скритите улици. Докато не дойде време за следващата сутрешна прожекция. 

Опиянил безброй творци, кинаджии, почитатели и журналисти, фестивалът в Кан се завръща изящно, само за да покаже, че никога не си е отивал. Въпреки времената, в които живеем. На 29 май във всички краища на света ще се събудят хиляди натежали глави, които след като се излекуват от фестивалния махмурлук, ще започнат да разказват за бурните си спомени и изживявания от „Кроазет“.

Голямото откриване днес ни кара да се върнем назад във времето. По страниците на поредицата “Амаркорд” препрочитаме спомените на едни от най-именитите режисьори и актьори, които с носталгия разказват за преживяванията и киното, блестящо в златисто между палмите на Лазурния бряг. 

Иржи Менцел
„Капризни години“

Още на следващия си фестивал в Кан разбрах защо за тях избират такива красиви места – за да могат филмовите творци да общуват помежду си и поне за малко да забравят за киното. Това е здравословно. Ако, разбира се, човек не е като Вера Хитилова – ненаситна филмоядка, която на всеки фестивал сяда в залата преди първия филм и става, за да отиде да се наспи след последната прожекция. За един ден ѝ се случва да изгледа до десетина филма. Аз мисля, че човек трябва внимателно да избира това, което гледа, само така ще съхрани здравословен и разумен респект към изкуството.

Кадър от филма "Капризно лято", представен на фестивала в Кан

Фатих Акин 
„В клинч“

Откакто като 15–16-годишен чрез филмите на Скорсезе открих арткиното, Кан за мен е Меката на киното. Преди това съм бил само веднъж в Кан, през 1998-а – за една нощна прожекция на Кратко и безболезнено на пазара. По пътя от хотела към залата за прожекции минах покрай червения килим. Бързо го подминах, защото всичко това нямаше нищо общо с мен. Но се заклех: един ден… Тиери Фремо ме покани в журито на конкурсната програма, с което бях осиновен от семейството на Кан. Председател на журито беше Емир Кустурица – и бездруго един от любимите ми герои. С Циганско време той беше показал, че и на Балканите може да се прави световно кино. В журито бързо се сприятелихме и заедно с Хавиер Бардем и Салма Хайек си направихме групичка, като в училище. Поканих журито на прожекцията на Музиката на Истанбул. Беше следобеден показ в зала „Бунюел“. Мислех си, че можем да отидем по джински и после да си тръгнем от задната врата. Но не. Трябваше съвсем официално да минем по червения килим. Никога няма да забравя как с Моник седяхме между Кустурица и Салма. Дойде сцената с американския саксофонист на групата „Ориент Експрешънс“. Той казва, че след падането на Берлинската стена вече десет години американците търсят нов враг, докато най-после са го намерили в исляма – и тогава антиамерикански настроеният Кустурица се провикна насред прожекцията: „Браво!“.

След премиерата организирахме купон в един клуб. Беше намислено като оф-парти, обаче дойдоха всички от журито. Салма, Емир и Хавиер. Танцуваше се по масите. Селим Сеслер свири, после аз диджействах. Имаше много разпространители, повечето от които не бяха гледали Музиката на Истанбул. После поискаха да се осведомят дали и филмът е така добър, както беше купонът. След като Михаел Вебер от фирмата, отговаряща за световното разпространение, потвърди, че е точно така, те купиха филма, без да са го видели!