Фатих Акин: „Хорърът има своето оправдание“

След „Златната мечка“, която получи през 2004 г. за филма „Срещу стената“, Фатих Акин е отново в конкурса на „Берлинале“

"Без "Берлинале" кариерата ми сигурно би тръгнала в съвсем различна посока – каза на фестивалната пресконференция германският режисьор Фатих Акин. – Благодарен съм на директора Дитер Кослик, който сега взе новия ми филм в конкурса. Все пак творбите на много по-значими от мен режисьори не влязоха…“

Действително преди 15 години "Берлинале" мощно изтласка Фатих Акин на гребена на вълната на успеха. След като бе отличен със "Златна мечка“, няма негов филм, който да не е попаднал в една или друга селекция на международните фестивали, не са малко страните, където се организираха ретроспекции на по-старите му филми, феновете му се събират в "твърд електорат“, който с лека ръка и обичливо сърце му прощава всички несъвършенства, само защото това е той: Фатих Акин, бунтарят, който умее да разказва бурно нежни истории, както и да подхожда с нежност към бурните съдби на героите си. Постоянният брой вярна публика, разбира се, му дава свободата да снима, каквото си иска, и сравнително лесно да намира финансиране за прищевките си. Този път експериментаторството на Акин го е извело до една доста хлъзгава повърхност – киното на ужасите. Новият му филм, включен в конкурса на "Берлинале", категорично беше определен като представител на жанра "хорър“, което пък е проява на странност повече от страна на фестивала, отколкото на режисьора. Рядко, да не кажа никога, този тип филми присъстват в състезание на фестивал от категория "А“. 

"Златната ръкавица“ се нарича този филм. Сценарият се базира на романа "Златната ръкавица“ на писателя Хайнц Щрунк, който пък от своя страна разказва истинската история на серийния убиец Фриц Хонка.

Фриц Хонка е роден през 1935 г. в Лайпциг, трето от общо десет деца. Заради подкрепа на комунистическата партия баща му е изпратен в концентрационен лагер. Малкият Фриц също, но в лагер за младежи. И двамата са освободени от руснаците. Бащата умира малко след края на войната – от изтощението от лагера и развилия се след това алкохолизъм. Майката не е в състояние да се грижи достатъчно за всичките си наследници.

През 50-те години Фриц Хонка се прехвърля в Западна Германия. След връзка с една жена му се ражда син, майката го съди за издръжка, той напуска селището и се установява в Хамбург, където започва работа в корабостроителницата. Има връзка с нова жена, дори се жени за нея, отново му се ражда син, но бракът бързо се разпада. Претърпява тежка катастрофа, носът му е разбит, цялата му физиономия е променена. Хонка не може да свикне с обезобразеното си лице, често това е повод за потъване в депресивни състояния. Събира се със следваща жена и веднъж кара нея заедно с нова негова позната да правят секс в тройка. Едната от жените отказва и е изнасилена от Хонка. Тя обаче успява да се измъкне от жилището и предава насилника на полицията. Органите на реда установяват 2,4 промила алкохол в кръвта му. Това е и първата криминална полицейска регистрация на Хонка. Осъден е на парична глоба.

В следващите години, поради силно алкохолизиране, Хонка не може да стигне до женски обятия, макар че страстно ги търси. Жените го отбягват и той използва услугите на проститутки.

През декември 1970 г. в жилището си Хонка извършва първото убийство – на 42-годишна фризьорка, която си докарва допълнителни доходи като проститутка. Като мотив след време той ще посочи, че тя му е отказала секс. Тялото й нарязва с брадвичка, а частите скрива на различни места из квартала. Четири години по-късно е следващото убийство, пак в жилището му, пак на проститутка. Посоченият от Хонка мотив е, че тя не му доставила достатъчно сексуално удоволствие. Същата година има още една жертва, а на следваща, още една. Телата пак са разрязвани на парчета и скрити в жилището му. Жените вече са малко по-възрастни. Никой не подава сигнал до полицията за изчезналите проститутки, нито съседите се оплакват от вонята, която се разнася на етажа. Всички жертви са част от клиентелата на кръчмата "При златната ръкавица“, където Хонка обикновено пие и се запознава с тях, преди да ги отведе към квартирата си.

Убийствата са открити съвсем случайно: през юли 1975 г. в сградата, където живее той, избухва пожар. При потушаването пожарникар стъпва върху все още ненапълно разложилите се части от телата. Полицията претършува апартамента и открива всичко останало.

Година по-късно, при голям медиен интерес, е и процесът срещу Фриц Хонка. Осъден е на 15 години лишаване от свобода. Съдът установява тежък разпад на личността на Хонка, близък до болестно състояние, поради което присъдата се изпълнява не в затвора, а в психиатрично заведение. През 1993 г. е освободен и при сменена идентичност постъпва в старчески дом. Там прекарва последните си години, като никой от останалите обитатели не подозира кой е. Често има халюцинации, твърди, че в стаята му миришело на разложен труп. Умира в болницата на 63 години от прекомерна употреба на алкохол.

Романът на Хайц Щрунк излиза през 2016 г. и веднага се превръща в бестселър. Още същата година е отличен и с литературния приз "Вилхелм Рабе“, една от най-престижните награди в Германия, подплатени със стабилната сума от 30 000 евро. Влиза и в номинациите за награда за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата. Историята е разказана през очите на серийния убиец Хонка. Възторгът на критиката от романа е свързан главно с умението на автора да използва цветистия език на най-ниския социален слой от хамбургската кръчма, да разказва с чувство за хумор и най-важното – правейки психологическа характеристика на героя, да не затъва единствено и само в подробностите на патологичното, а да представя широката картина на Германия от 70-те години.

Филмът на Фатих Акин, смята днешната германска кинокритика, до голяма степен е лишен от чувството за хумор и по-дълбоките смислови пластове на романа. Но пък хорър има достатъчно много.

"Този филм на трезва глава не се издържа“ – писа един вестник. "Германия, касапницата“ – добави друго издание.

Защо все пак Фатих Акин избира този сюжет?

"Исках да говоря за човешкото достойнство – казва той в едно интервю. – В романа на Щрунк ме впечатли това, че всички тези хора, описани в тяхната отвратителност, в мизерията им, в пиянството и физическото им разпадане все пак могат да усещат любов и уважение един към друг и въпреки всичко да имат своето човешко достойнство. Хонка е толкова отвратителен, че не може да бъде с нормални жени, затова отива при възрастните проститутки, алкохолички, които искат да получат последната глътка алкохол. Това е отвращаващо, но в същото време и дълбоко трагично. Бях отблъснат от историята на Хонка, но не мога да отрека, че тя ме развълнува. Освен това съм убеден, че личността му се е разпаднала не по някаква друга причина, не заради капитализма или условията в следвоенна Германия, а заради алкохолизма му. Това е другото, което исках да покажа с филма си – колко е опасна злоупотребата с алкохола.“

"Златната ръкавица“ по странен начин се вписва и в основата тема на Берлинале – жените. Най-вече в частта за насилието над тях, за разглеждането на жената единствено като плът, дори в случая като парче месо, което може да бъде накълцано.

"При представянето на отвратителното в киното би трябвало да си задаваме същите въпроси като при представянето на красивото, на елегантното – казва още Акин. – Как изглежда тази рокля, в какъв цвят да е? А за темата "телестност“ съм убеден, че киното трябва да предлага нещо повече от излъчването днес по Netflix, Amazon и останалите платформи за стрийминг. Пред зрителя, който влиза в киносалона, трябва да има повече предизвикателства, отколкото пред онзи, който си седи в хола. Показах филма на вечните клиенти в кръчмата в Хамбург. И те бяха потресени. Тези пияници, които почти всеки ден се сбиват, бяха изумени, че може да има такова насилие. Те не вярваха, че човек може да стигне дотам. И тогава си казах, че щом тия закоравели мъже се стряскат, значи насилието на екрана има своето оправдание.“

Сега остава по същия начин да реагират и феновете на Фатих Акин и да не си тръгнат от прожекцията. А един от следващите му проекти е екранизация на "Живата факла“ на Стивън Кинг. В Холивуд.

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция