Безкрайният празник на Ърнест Хемингуей

Няма как да не си задаваме въпроса колко ли още безкрайни празници щеше да ни подари Ърнест Хемингуей. Зад тази сурова външност и цялото море в очите му се крие и невероятен поетичен талант. Малко са хората, които знаят, че Хемингуей е бил и изключителен поет, а личната му кореспонденция си струва препрочитането. Именно тя потвърждава тънката му чувствителност и вътрешна уязвимост, които майсторски и дълбоко са прикривани в проза.

Нощта пристига с мека, сънна перушина

Нощта пристига с мека, сънна перушина, 

засенчва сияйния ден

и с нежно докосване острия блясък изтрива,

размеквайки всеки терен,

преди неизбежното сетно втвърдяване

да ни вземе завинаги в плен.

Чикаго, 1920-1921

Плоски покриви

Прохладно е нощем върху градските покриви,

градът се поти

мокър и гол.

Личинки живот

пълзят в горещата самота на града.

Любовта се пресича в града -

любовта прокисва в горещия шепот над паважите,

любовта остарява

и нейната старост е старостта на тротоарите.

Прохладно е нощем върху градските покриви.

Чикаго, 1920-1921

Пътно стихотворение

Потегляй, Мери, теб говоря,

върви да опознаеш между всички хора

икономика и история.

Боята в рамки по стените увисва,

не трябва никой кучето си да боядисва,

ни да целува задника на някой крал, 

нито нещо друго, както съм разбрал.

Но пътят разширява многократно

както задника, така и сърцата ни,

ако имат търпение за чужди творения,

разпознавайки всяко на или без осветление.

Но малцина във тези неща са обръгнали, 

тъй че тръгвай, захвърляй, захвърляй и тръгвай.

Един ще я хване във въздуха още, 

друг топката няма да пипне изобщо.

Париж, 22 декември 1949 

Заглавие

Защото си мислехме по-дългите мисли, 

а извървяхме по-късия път.

И танцувахме вечно по дяволски свирки, 

а се молехме сетне с тръпнеща плът;

служейки нощем на един господар,

а на друг - щом се пукне денят.

Чикаго, 1921

Лежах с теб в нощта

Лежах с теб в нощта 

И гледах как

Градът се преобръща и върти

Най-накрая

Опита се да изплюе истината;

в началото небцето му пресъхна,

но олигавен и ослюнчен, най-накрая

той я усети как се стича по брадата му

1921 

литература книги филип рот