Иван Вазов: „Целувам ти ръката, царице“

Последното писмо на Иван Вазов до любимата му Евгения Марс.

Днес си спомняме за една пареща и силна любов между Вазов и младата поетеса Евгения Марс. Кореспонденцията между двамата е също толкова красива, колкото и любовта им. АртАкция публикува последното писмо на Вазов до Е.Марс, няколко дни преди смъртта му, и обещанието за една среща в четвъртък, която никога не се състои... 

Драга Жèничка,

Доброутро.

Изпращам ти тия две нови списания. Щях сам да ти ги донеса и ми се случи работа в театъра тая заран, та не мога. Ако утре следобяд бъде времето хубаво, бих те молил, драга приятелко, да се разходим из Борисовата градина по 2 1/2 часа. В случай, че се решиш, уведоми ме, утре преди обяд.

Днес станах при най-добро разположение на духа. Сърцето ми е пълно и прелива от тиха радост при мисълта, че имам в тебе мила и очарователна дружка, чиято изпитана преданост през толкова години, ми е най-скъпата радост в света. Ти знаеш, как високо ценя твоето приятелство, но мене ми е приятно пак да ти повторя благодарността си, че озаряваш с лъчите си моя самотен живот. 

Колко са щастливи ония, които съдбата е надарила с такова благодеяние! Колко деликатни и тихи радости съм изпитвал от общението с тебе, от разговорите ти, от усмивките ти, от сръдните ти даже! И аз потръпвам при мисълта да изгубя някога твоите приятелски чувства. Пази ми ги винаги, драга Жèничка. Остани винаги сè същата мила, нежна, възхитителна другарка моя, както аз ще остана твой верен другар. Ох, животът е тъй пуст и скърбен без топлика на предана душа, дните са тъй дълги и монотонни, неозарени от лучезарното чувство на идеалната дружба, каквато е нашата! Бих желал лично и дълго да ти говоря за това, защото писмото остая сè бледно и слабо, за да излее душата. Гледам през прозореца си могъщия силует на Витоша, забулена от златистата мъгла на възходящото слънце, и широкото небе, и аз ги обичам и казвам:

Сички вие сте мои, защото аз съм щастлив, защото в душата на Жèничка аз зафащам (?!) местице, и Жèничка е прелестна, и Жèничка е мила, и Жèничка е моя приятелка!

Сърдечен привет, нежна дружке, и целувам ти ръката, царице.

До виждане в четвъртък.

Твой предан,

И. Вазов

19 септември 1921 г. 

Бел.ред. Иван Вазов почива в четвъртък, 22 септември, 12.30 ч.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция