Джон Ленън: поетът, който мечтаеше да бъде рибар

Отбелязваме 40 години от трагичната смърт на Ленън.

На 8 декември през 1980 г. пет изстрела слагат край на живота на момчето с цветя в косите и музика в сърцето. Към вечността поема Джон Ленън, който и до днес остава един от най-мъдрите поети. Годишнината от смъртта му е повод да си поговорим за сенките на самотата, за силната сладка власт на любовта, за сложните пътища в живота. 

 Magical Mystery Tour, 1967, Wiki Commons

Ако не успяваме да назовем онова, което изпитваме, то винаги можем да го намерим в думите, написани преди нас. Скоро разлистихме страниците на книгата "Кой уби Джон Ленън“ на Лесни-Ан Джоунс, която повдига завесата и ни кани на разходка зад кулисите на един забележителен живот. В нея ви срещнахме с Йоко Оно – обичана и мразена, подкрепяна и осъждана. Днес прочитаме фрагменти от стари интервюта и отваряме пожълтелите листове с текстове на Джон Ленън. Tихо влизаме в душата на един гений. 

Ако Ленън беше станал рибар, както винаги е мечтал, сигурно отново щеше да остави следа след себе си. Дали днес щяхме да четем за живота като безкрайно дълбоко синьо? Твърде вероятно с любопитство щяхме да поглъщаме изреченията, нахвърляни и изписани по време на дългото очакване край водата. Защото дали желаем риба, любов или мир… все се надяваме да уловим нещото, което търсим. И сме готови да чакаме колкото е необходимо на рибарския стол. А през това време е хубаво да се приберем на спокойствие в себе си, да се смирим и неспирно да повтаряме като мантра думата.

Думата любов кажи.

Думата любов кажи.

Думата любов кажи.

Думата любов кажи.

"Ако можех да съм рибар, щях да бъда рибар. Ако можех да бъда нещо друго, а не това, което съм, бих го направил. Не е много леко да си творец. Разбирате ли, да пишеш, не е удоволствие, а мъчение. Четох за Ван Гог, Бетовен и другите – онзи ден четох една статия – ами ако тогава е имало психиатри, нямаше да имаме сега великите картини на Гоген. А тия мръсни копелета ни изстискват до смърт и затова сме като дресирани животни в цирк. В такъв смисъл ми е обидно да съм творец, да свиря за разни идиоти, които нищо не разбират. Те нищо не чувствуват; аз съм този, който чувствува, защото аз изразявам чувства. Те водят въображаем живот чрез мен и чрез другите творци, а ние сме тези, които… същото е дори с боксьорите – когато Оскар (Бонавентура) се появи на ринга, се скъсваха да го освиркват. Удари Клей само веднъж и започнаха да го аплодират. Ето това ми е обидно. Аз всъщност бих предпочел да съм сред зрителите, но не мога. Винаги съм мечтал да стана рибар. Знам, че е глупаво и че предпочитам да съм богат, отколкото беден и така нататък, но болката… Как ми се ще да съм… Невежеството е блажено състояние, нещо такова. Ако си невеж, не те боли, или поне на мене така  ми се струва.“ 

Самотни

Казват, че успели сме да устоим,
без да знаят колко се боим
самотни.
Всеки трябва да се задоми,
страх ни е да сме сами
самотни.

А едно момче с момиченцето тук
още искат този свят да стане друг
самотни.
Та светът е като малък град -
всички могат да ни оскърбят
самотни.

Не ми се вярва да ме разбереш сама -
нали и ти ми се присмя.
Ала и твоя жребий не е лек -
и ти си просто объркан човек.

Страх ни е от всички – нямаме вина,
страх ни е от светлина
самотни.
Слънчева е вечността,
ала вечен ли ще е света
самотен.

Wiki Commons

Думата

Тази думичка кажи
и ще се освободиш.
Тази думичка кажи,
като мене ти бъди.
Тази дума – благослов,
чувал ли си я: любов.
Така е – сияе,
тя е думата любов.
Все нея чувах, където да бях,
в добри, в лоши книги – все нея четях.
Тази думичка кажи
и ще се освободиш.
Тази думичка кажи,
като мене ти бъди.
Тази дума – благослов,
чувал ли си я: любов
Така е – сияе,
тя е думата любов.
Вече знам – както чувствувам – то е така,
мога всекиго да поведа за ръка:
нека думата мълви!
С тази дума да върви!
Тази дума – благослов,
чувал ли си я: любов.
Така е – сияе,
тя е думата любов.
Думата любов кажи.
Думата любов кажи.
Думата любов кажи.
Думата любов кажи.

"Мога, но не искам (отговор на въпроса "Защо не можете да бъдете сам, без Йоко?“).

Няма абсолютно никаква причина да не бъда с нея. Не съществува нищо по-важно от нашите отношения, ама нищо. И ни е гот да сме заедно непрекъснато. И двамата бихме могли да преживеем отделно един от друг, но защо е необходимо? Не съм готов да пожертвувам една любов, една истинска любов, за някаква си уличница нито заради приятели или заради бизнеса, защото в края на краищата нощем оставаш сам. Никой от нас не иска да бъде сам, а човек не може да си напълни леглото с почитатели. Просто нищо не излиза. Нямам желание да бъда плейбой. Както казвам в песента, всичко съм изпитал и няма нищо по-хубаво от това, да те прегърне някой, когото обичаш.“

Нощ след тежък ден

И беше нощ след тежък ден,
и аз работих като пес.
И беше нощ след тежък ден,
и като пън бих спал нощес.
Но щом дома се прибера,
щом ти към мене си добра,
ще се почувствам като Крез.
По цял ден не подгъвам крак,
работя като луд за теб,
но стига ми да чуя вечер как
ми казваш: “Сега пък всичко аз ще дам на теб!“
И за какво да хленча, щом
когато ти си в моя дом,
разбираш колко съм щастлив.
Във вкъщи ли съм, аз съм тъй щастлив,
прегърнеш ли ме силно, разбирам, че съм жив.
И беше нощ след тежък ден,
и аз работих като пес.
И беше нощ след тежък ден,
и като пън бих спал нощес.
Но щом дома се прибера,
щом ти към мене си добра,
ще се почувствам като Крез.
И за какво да хленча, щом
когато ти си в моя дом,
разбираш колко съм щастлив.
Във вкъщи ли съм, аз съм тъй щастлив,
прегърнеш ли ме силно, разбирам, че съм жив.

Превод от английски: Георги Рупчев и Калина Филипова, 1984 г.

Martín Domínguez

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт