Тайните читателски навици на знаменитите клиенти

Какво са препрочитали Хемингуей, Симон дьо Бовоар, Уолтър Бенджамин, Джеймс Джойс.

Любимата на всички книжарница в Париж Shakespeare and Company ни дава възможност да надникнем в тайните читателски навици на едни от най-знаменитите посетители.

Ръчно написани картички показват, че през 1925 г., десетилетия преди да напише “Старецът и морето”, Хемингуей заемал мемоарите на Джошуа Слоукъм “Сам около света”. Записите, съхранени от служителите в книжарницата, показват, че Джошуа правел компания и на по-леки четива, като историческата романтична история A Love in Ancient Days, както и фентъзито на Андрю Сутър Equality Island.

Хемингуей и Силвия (трета отляво)

Когато Силвия Бийч открива книжарницата през 1919 г. книгите на английски са скъпи и трудни за намиране из Париж. Разбира се, новината за вълшебното място, в което са наредени всевъзможни ценни четива на английски език, кара множество интелектуалци и артисти да започнат да се отбиват при Шекспир и компания. Сред ползвателите на книжарницата са Хемингуей, Гертруд Щайн, Симон дьо Бовоар, Уолтър Бенджамин, Джеймс Джойс… всички те, запалени читатели, редовно преследвани заради това, че закъсняват с връщането на книгите. В подобен случай отркивали в пощата си специална картичка с илюстрация на Шекспир, скубещ косите си.

Бийч публикува спорния роман на Джойс “Одисей” през 1922 г. и държи книжарницата отворена до 1941 г., когато е принудена да затвори, след като отказва да продаде на нацистки офицер последното копие от “Бдение на Финеган” на Джеймс Джойс. Джордж Уитмън обновява дейността на книжарницата през 1951 г. и всички ценни книжа на Бийч са иззети от Принстънския Университет през 1964 г. От 2014 г. университетът прави опити да дигитализира записи от архива, прилежно съхранени в 180 кутии, които за пръв път са достъпни онлайн като част от проекта на книжарницата.

Джошуа Котън, професор по английски в университета, твърди, че Бийч била “обсесивна пазителка на ценни книжа и записи” и че “единственото, което правим в момента, е да развием дигитални пособия, които ще ни позволят да реализираме потенциала на архивите”

“Има толкова много съкровища, които предстои да бъдат открити. Ако подредите една върху друга всички кутии, ще получите 20-метрова кула”, споделя още Котън. “Самият аз все още откривам безценни неща - например точно преди пандемията да ни връхлети, открих ръкопис на Ballet Mécanique на Джордж Ентайл, който Ентайл лично предоставил на Бийч.”

Записите разкриват, че Хемингуей взел повече от 90 книги - от биографията на Финиъс Барнъм до “Любовникът на лейди Чатърли” - роман, който Хемингуей чете в продължение на осем дни през септември 1929 - годината, в която “Любовникът” на Лорънс за пръв път се появява във Франция, тъкмо 30 години преди да бъде публикуван в САЩ. През 1926 г. пък заел копие от книгата на Том Джоунс Bull Fighting – препускането на биковете играе основна роля в романа на Хемингуей от 1926 г. “И изгрява слънце”. От архива разбираме, че големият американски писател вземал и копие на собствения си роман “Сбогом на оръжията”.

“Искаме да разбираме гениите”, казва Котън. “Това, което Хемингуей е чел, помага ли ни обаче да разберем наистина текстовете, които е написал и можем ли по този начин да разберем наистина защо те са толкова гениални? Впечатляващо е да опознаваме навиците на читателите от миналото. Очарователно е да потъваме изцяло в това частно и самотно занимание”.

“Някои от записите разказват изненадващи истории”. Малко преди да почине, Уолтър Бенджамин заема две книги: Немско-английски речник, както и Physical and Metaphysical Works на Лорд Бейкън. Когато Франция попада под обсадата на Германия, Бенджамин бяга от Париж, но се самоубива през септември 1940 г., след като испанската полиция го уведомява, че трябва да бъде обесен.

Освен изненадващите истории архивите разкриват и много любопитни връзки. Еме Сезан например заемала отново и отново поетите от Харлемския ренесанс, Жак Лакан пък четял книга за ирландската история паралелно с “Одисей” на Джойс. Клод Каон се записва под псевдонима Мадмоазел Луси Шуоб и чете Хенри Джеймс, а Гертруд Щайн често прелиствала фентъзи романи.

Най-любопитни са списъците с книги на любимите ни писатели, но архивите ни дават достъп и до други вдъхновяващи читатели като например Алис Килън, която за 18 години направила списък от стотици взети и прочетени книги. Благодарение на този проект, не само че можем да научим повече за всички тези хора, но и съхраняваме паметта им. 

Американската асоциация на библиотекарите препоръчала на книжарниците и библиотеките да унищожат всички подобни записи с цел да бъдат запазени и да не се разпространяват. Бийч обаче запазва всичко. Може би читателските списъци на Shakespeare and Company е трябвало да бъдат унищожени, но пък колко е хубаво да имаме достъп до тях.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт