Хем, който сънува лъвове

Отбелязваме 121 години от рождението на Ърнест Хемингуей.

(А лулата на Фройд не е лула)

 

Николай Ценков

Преди 121 години Ърнест се ражда между две граници. 1899 г. разделя два века – старият 19-ти отмира с блясъка на викторианската епоха, новият 20-ти настъпва, войнстващ с прекрасния си нов свят. Остроумниците в Илинойс твърдят, че границата между развратния Чикаго и родния на семейство Хемингуей Оук парк минава там, където свършват кръчмите и започват черквите. Накратко, при тези обстоятелства, пред младият Ърнест е имало две перспективи: да стане порядъчен човек (защо не пастор?) или авантюрист и неудачник (… примерно писател). Времето и мястото обаче не са достатъчни за това решение. Не можеш да разбереш докрай писателя, ако не познаваш човека. Затова нека поговорим малко и за мистър и мисис Хемингуей. А защо да не включим в този разговор и д-р Фройд?

Тя пося в сърцето ми само омраза. Искаше свобода, но само за себе си. Не я даваше на другите. Беше завършена егоистична американска кучка. Ако си близо до нея, или ставаш неин роб, или се гръмваш. Баща ми избра второто. А аз избягах далеч.

Хемингуей за майка си

Всеки един от родителите му се стреми да подчини Ърни на своето влияние. Малчуганът още на три получава от баща си първата си въдица, а на седем и първата си пушка. Доктор Хемингуей често чете на малкия книги по естествена история и му дава да разглежда цветните илюстрации с диви животни. Бащата е възхитен от сина си, който още на осем знае наизуст всички имена на дървета, цветя, риби в Средния запад. 

Wiki Commons, Ernest Hemingway Photograph Collection, John F. Kennedy Presidential Library and Museum, Boston

Майка му Грес, обаче, има други планове за детето си. Тя го кара да пее в църковния хор, организира светски приеми с негово участие, незнайно защо решава, че трябва да учи виолончело. Освен това Грейс настоява Ърнест да изглежда като близначка на сестра му Марселин. И на двете деца майката прави еднакви прически, облича ги в еднакви рокли, слага ги да спят в една стая, дава им да си играят с еднакви кукли…

Ърнест Хемингуей вдясно на снимката

Да си представим за миг великия ухажьор и бохем Хемингуей, облечен в женска рокля и заигран с кукли… Какво би казал Фройд по този въпрос?

Принудителната сексуална инверсия – да играе роля на момиче - го е карала през целия си живот да бъде повече мъж от необходимото. 

Може ли малко по-подробно за майката, докторе?

Едиповата ситуация при него е била незавършена, дори незапочната. Ърнест просто не имал възможност да обича майка си. Тя го е лишила от тази обич. Майката не е била обект на желание, а бащата не е бил конкурент за постигане на това желание. 

И как се отразява това на живота на младия Ърни, хер Фройд? 

През цялото време Еросът, нагонът към живота, е казвал на Ърнест: "Обичай всички жени. Всяка една е (по-добра от) майка ти“. Четирите му брака и безбройните сексуални авантюри го потвърждават. Този промискуитет е банален в своя императив: дай любовта, която не си получил. на възможно най-много хора. А нагонът към смъртта, Танатос, се е обаждал през рамото му: "Да бъдеш или да не бъдеш като своя баща, това е въпросът. А призракът на бащата шепне от дълбините с гласа на То: "Бъди като мен, не бъди като мен. Или просто се гръмни, по дяволите!“. 

Човек може да бъде унищожен, но не и победен.

Ърнест Хемингуей

Но да не бързаме. Хем, както го наричат приятелите, има тепърва да урежда сметки с живота. И със смъртта. С Ерос и Танатос. Затова ги предизвиква – доброволец на фронта, гражданска война в Испания, революция в Куба, бокс, секс, алкохол, жени, лов, риболов, корида, автомобилизъм, две самолетни и две автомобилни катастрофи, падане от кон, нараняване от лъв и ухапване от акула, мозъчни сътресения, малария, рак на кожата, дезинтерия, пневмония, цироза, хипертония и диабет, разкъсан бъбрек и далак, фрактура на черепа, смачкан прешлен... 

Всичко това не може да се случи на страхлив самоубиец. Има хора с мания да победят смъртта. Да са безсмъртни. Хем иска друго – да победи живота. Да е по-жив от самия себе си. Едва 18-годишен се записва като доброволец към Червения кръст и става шофьор на линейка в Италия. Два месеца след пристигането си е покосен от щрапнел, докато носи на гърба си ранен войник. Получава орден за храброст. От военна болница в Милано изпраща писмо до семейството си и прилага следната рисунка като свой автопортрет (всички прилики с фалически символи са случайни). 

Ръкописни бележки към илюстрацията:

- с обич Ърни;

- дайте ми една глътка;

- Бинтован;

- 221 рани;

- Аз, рисуван от натура. 

През 1919 г., след рехабилитацията си, случайно или не, младият мистър Хемингуей се озовава в живописното селце Таормина в Сицилия – не като войник, а като репортер (макар и бивш) на Kansas City Star. Едва ли е подозирал, че преди него там са писали Сервантес, Гьоте и Оскар Уайлд. Домакин му е Александър Нелсън Худ (дук на Бронте) и потомък на адмирал Нелсън. Почти не е известен фактът, че именно там 19-годишният Хемингуей прави литературния си дебют с кратък разказ – "Наемниците“ (The Mercenaries), публикуван едва 26 години след смъртта му, през 1987. Историята ни пренася в градче, в което двама мъже си устройват дуел в борба за сърцето на красива дама (класическа Едипова ситуация, би казал Фройд…). 

Такива сте! Точно това сте вие! — каза мис Стайн. — Всички младежи, които бяхте на война. Вие сте изгубено поколение.

"Безкраен празник“

Париж в началото на 20-те е един безкраен празник, който приютява изтръгнатата генерация - Гертруд Стайн, Джеймс Джойс, Франсис Скот Фицджералд, Езра Паунд, Джон Дос Пасос, Пабло Пикасо, Жоан Миро и други. Но това е и времето на разпада на класите, които се превръщат в маси от излишни и самотни индивиди, станали основа за зараждащите се в почти цяла Европа тоталитарни движения. Предугаждайки тези промени, през 1921 г. Фройд пише "Психология на масите и анализ на човешкото Аз“, където разкрива несъзнаваните първични пориви на човек да се претопи в тълпата. 

Ърнест, Хадли и синът им Джак

През декември следващата година на гарата в Париж се случва на пръв поглед обичаен инцидент. Откраднат е куфара на една жена. Само че това е жената на Хемингуей, а в него са всичките му чернови и ръкописи, които Хадли носи в Швейцария, където двамата смятат да прекарат зимната ваканция. Загубата е ужасен шок за Ърнест. Смята, че няма да може да напише нищо повече. Или поне до април 1923 г., когато съчинява разказа Извън сезона/Out of Season. Тази мъчителна пауза в кариерата на Хем се оказва обаче щастлива за него. 

Тогава той формулира "теорията на айсберга“, която предполага, че писателят включва в текста само малка част от това, което знае, оставяйки около деветдесет процента от съдържанието загадка, която расте под повърхността на разказа. Този тип писане се поддава естествено на психоаналитично тълкуване, тъй като тази структура на разказването отразява структурата на ума - сдържания, улегнал връх на съзнаваното и огромното тяло на подсъзнанието, което е цензурирано от егото, скрито под водата. Психоанализата на писането на Хемингуей е двустранна - първо трябва да анализираме явното (върха на айсберга), а след това и скритото съдържание, което той вероятно е възнамерявал да внуши.

Ърнест и втората му съпруга Паулин, Париж, 1927

Дотук с теорията. В ония парижки дни Хемингуей няма пари. Заема книги на улица "Одеон“ № 12 в книжарницата на Силвия Бийч "Шекспир и сие“, която била същевременно и библиотека. 

През март 1924 излиза първият му публикуван сборник с разкази В наше време, с тираж от едва 170 екземпляра, обем от 32 страници и цена от 30 франка – по малко от два долара… Силвия Бийч успява да продаде 5 книжки през първия месец, 8 на следващия. До края на годината – едва 24 екземпляра.

Това не е обещаващо начало за никой дебютиращ автор, но не и за онзи, виждащ под водата, покриваща айсберга.

Когато се убеждаваха, че съм афисионадо, а за това нямаше парола, нямаше стереотипни въпроси,… тогава те също тъй смутено слагаха ръка на рамото ми или казваха "Buen Hombre“. Но почти винаги ме докосваха с ръка. Сякаш искаха да ме пипнат, за да се уверят.

"И изгрява слънце (Фиеста)“

Когато предизвикваш живота, започваш да се пристрастяваш към него. Границата е трудно уловима. Афисион означава пристрастяване. Афисионадо е човек, пристрастен към борбите с бикове. Депресията се обръща в обсесивна невроза, после обратно и така до второ пришествие. (Фройд, определящ се като обсесивен невротик, би го потвърдил). Понякога деструктивният инстинкт надделява, друг път либидото си пробива път. На коридата афисион на Хемингуей – страстта към живота, се среща с демоните на дуенде на Лорка – "всичко, в което има тъмни звуци, има и дуенде“.

Какво по-жизнеутвърждаващо от един танц със смъртта?

Весела компания, начело с Ърнест, решава да отиде в Испания за борбите с бикове. Дълго ще помнят славната фиеста – пият със селяните във всички кръчми, танцуват, вършат щуротии. Един от приятелите – хумористът Доналд Стюарт решава да излезе на арената. Бикът се хвърля върху него и веднага го запраща на земята. Комикът е щял зле да си изпати, ако Ърнест не е размахал ризата си, с която да отвлече вниманието на животното, хванал го е за рогата и го повалил на земята под бурните викове на тълпата. Афисион и дуенде едновременно.

"Де да щеше рибата да поспи малко, че и аз да поспя и да сънувам лъвовете — си помисли той. — Защо ли най-много сънувам лъвове? Не мисли, старче…“

"Старецът и морето“

Фройд: Защото, Хем, в лъвовете виждаш идеализиран образ на баща си. Спомняш ли си цветните илюстрации на диви животни от книгите, които той ти четеше, когато бе малък? Нямаше ли лъвове там? Ето че започваш да се сещаш. Не се натъжавай, старче - в крайна сметка ти спечели. Нали извади проклетата риба! Време е да се върнеш при твоя старец. 

Виенският професор е отдавна мъртъв, но теорията му звучи правдиво от отвъдното. Ако в "Тълкуване на сънищата“ Фройд не беше дал именно пример с лъвове за съновидение, което съдържа елементи от детството, щях да спестя на читателя тази версия. Ала в последна сметка не преповтаряме ли всичко? Не се ли връща всеки от нас към нищото, към тъмната бездна, от която сме дошли? Фройд формулира мрачната хипотеза, близка до Ницше и Шопенхауер: "Целта на живота е смъртта“.

В един своя разказ – Там, където е чисто и светло, Хем изглежда повече от съгласен:

Всичко е нищо и човекът също е нищо… Някои живеят в нищото и не го чувстват, но той знае, че всичко е nada y pues nada y nada y pues nada. Отче нищо, който си в нищото, да се свети нищото твое, да дойде нищото твое, да бъде нищото твое, както в нищото, така и в нищото.

В едно от любимите заведения на Хемингуей в Хавана, "Бодегита” виси табела над бара, която гласи: Моето мохито е в Бодегита. Моето дайкири е във Флоридита.

По пътя между двете заведения, човек разбира, че животът е илюзия, породена от липса на алкохол.  

ФБР затяга примката около Хем. Подозират го, че е комунистически агент и го следят. Параноята му се засилва, досието му набъбва до 127 страници.

След самолетната катастрофа в Африка маниакалната му депресия се обостря. Лекуван е в клиниката Майо с електрошокова терапия (Фройд отдавна отрича този метод). Писателят е неспособен да напише дори и едно смислено изречение след това.

На 62 години, Хем натиска спусъка и слага край. Също като баща си. Не че не обича живота, напротив, но в един момент животът спира да го предизвиква. Всеки афисионадо знае за какво говоря. Куршумът от цевта слага точка: "светът пречупва всеки... и убива онези, които не искат да бъдат пречупени.“ 

Но все пак лъвовете са живи. На малката светла ивица пясък, позлатени от луната – играят, търкалят се, мърдат. Рибата е оглозгана, унищожена, рибарят е съсипан, но те са живи – мъркат и вият срещу "нищото“.

Хем сега сънува лъвове. А ние пием неговото дайкири.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт