Когато Тилда Суинтън срещне Вирджиния Улф

През 1992 година актрисата Тилда Суинтън изиграва главня роля във филма Орландо, адаптиран по новелата на Вирджиния Улф от 1928 година. Историята е следната: поет, някъде в разцвета на 30-те си години, се събужда... като жена. И живее още 300 години, без да остарява. 27 години след премиерата на филма, Тилда Суинтън се превъплъщава в куратор на изложба и гост-редактор на списание Aperture. Освен изключителна актриса, Тилда Суинтън действа като магнит за таланти. Тя успява да събере на едно място фотографи, писатели, режисьори, които разсъждават и творят по теми, вдъхновени от историята на Орландо.

Улф пише Орландо, празнувайки непрестанно развиващата се природа на съществуването. За нея е било вярно твърдението, че креативният ум е андрогенен. Възприемам Орландо много повече като творба, отнасяща се до будния дух, отколкото до разликата в половете. 

Именно в духа на безкрайността и липсата на граници работят и няколко известни фотографи, създаващи творби както за списанието, така и за съпътстващата изложба. Някои от тях са Mickalene Thomas, холандската фотографка Viviane Sassen, както и Walter Preiffer, с колекция от архивни кадри.

За подобаващото отбелязване на изложбата и новия брой на списанието са предвидени прожекции на филма Орландо, както и разговор с Тилда Суинтън в градската библиотека в Ню Йорк. Историята на Вирджиния Улф засяга теми като социална класа, раса, младост, внезапни метаморфози, вечност... 

А талантът и силата на включените артисти представя един оригинален и различен поглед върху теми, които все повече засягат обществото ни в днешно време. Какво бихте направили вие, ако утре се събудите с различен пол и имате още 300 години живот, обречен на младост?